SHARE
London cafe

Вероятно съм в онази категория – на малцината, които все още не са посетили столицата на Англия. Явно защото е трябвало да изчакам до един наистина специален повод – сватба. И то не каква да е, а по английски протокол, в кралски дворец. Наред с това тъй прекрасно събитие ми предстоеше и една вълнуваща среща с мои състудентки, с които не се бяхме виждали от години. Изчислих – както в онази песен, че и отгоре – „Пак ще се срещнем, след 19 години…“

Толкова ли да сме остарели…

И така в началото на годината семейството ни бе поканено да станем свидетели на деня, в който двама души, които много се обичаха, щяха да си дадат обет. Нямаше друг отговор и за нас, така че дадохме нашето заветно потвърждение. И започна познатата процедура по резервация на самолетни билети, избор на хотели и всичко познато по веригата.

Лондон беше плануван старателно – все пак бяхме поканени на сватба. Не каква да е – аристократична – в Бъкингам.

Купих билетите още през февруари. Резервирах и хотели. Подбрах ги внимателно – две вечери в близост до мястото на сватбата (на 20 минути с метро) и второ място – до Хайдпарк, предвидливо го избрах с идеята да не губим време в път, а всичко да ни е на „една ръка разстояние“ ако това изобщо може да бъде така за английската столица.

Всички детайли бях съобразила с абсолютна прецизност и доволно потривах ръце. Оставаше само една пречка – да получим разрешение ученикът-първокласник да отсъства от училище през последния ден – нещо изключително трудно, а понякога дори невъзможно в Германия. За целта чаках поканата, за да имам доказателство и солиден аргумент в подкрепа на искането.

Дали заради това, че поводът наистина беше сериозен – на историческо място, или заради това, че всичко си вървеше по план, получихме и така заветното разрешение от училищната администрация. Учудващо, но оттам не само ни разрешиха без проблем, но и не на шега отвърнаха: „Защо само ден?“

В този момент искрено съжалих, че бях направила резервацията. Ех, ако имаше как да тръгнем ден по-рано…

Оттам нататък започна просто обратното отброяване.

Бях се погрижила подробно и за маршрутите, месеци по-рано. Свободното време, което ни оставаше не беше много, (за жалост дните от отпуската са преброени) но при правилно разпределение можехме да видим доста. С помощта на картата на гугъл си оформих в стриктен план – ден първи, ден втори – всичко беше изчислено по 3.14, както казват математиците. По конец!

london map
картата с маршрута за втория ден – началната точка е хотелът, в който бяхме отседнали

Бяхме готови с тоалетите и вече наистина нямах търпение да видя на живо Биг Бен, Уестминстър Аби, Пикадили… Срещнах ги за първи път през 1987 г. в първия ми учебник по английски. Тогава ми се струваха като мираж…

Пикадили

За добро или за зло, но малко преди сватбата се чуваме с моята състудентка, която също ще присъства. Започваме да коментираме в женски стил детайлчетата. И удрям първата греда. Нямам идея как, но разбирам, че съм въвела неточен адрес на мястото на сватбата. И всъщност от апартамента, който съм резервирала до Бъкингам ще ни отнеме с транспорт не 20 минути, както си мислех, а… над 5 часа. Мигах пред компютъра, търках очи и не можех да повярвам…! Отнеме ми повече от половин ден да кроя различни планове и маршрути. Като ти работи „късмета“, ти работи на максимална степен – около мястото на сватбата нямаше почти нищо свободно, освен апартаменти от порядъка на 600-700 паунда… Ами сега?!?

Непосилно! Аз съм комбинативна натура и винаги вярвам в максимата: „Няма начин, да няма начин!“

Въртях, суках, въртях, суках… нищо не пасваше. Единствената опция бе за кола под наем. Ако дестинацията не беше тази не би ми мигнало окото – шофирам от далечната 1995 г. и имам хиляди километри зад гърба си – не само в България, но и в чужбина. Има места обаче, които избягвам – арабските страни и десния волан.

Какво пък – винаги трябва да има първи път. Точно година по-рано бяхме в Малта, после в Гибралтар, а през март тази година и в Шотландия – не е като да не съм виждала как се движат. Започнах мисловни тренировки. Когато бях с колата – опитвах се да си се представя в другото платно… Получи ми се! На теория!

Спънката беше преодоляна. Поне на пръв прочит!

Най-после дойде и 25-то число – денят на излитането. За кой ли път през тази година с най-голямо задоволство се „явихме“ пред гишетата. Този път на Изиджет – беше ни за първи път с тях. Подадохме билетите за сканиране. Служителят ги постави, но вместо познатата зелена светлина, светеше червено. Опита втори и трети път, след което започна да ги преглежда.

Минута по-късно ни каза – тези са невалидни, полетът е бил вчера.

  • Какво???
  • Да, невалидни са! – потвърди още един път той сякаш беше най-нормалното нещо да си изпуснеш полета
  • Ама как е възможно???

Дръпнах доста рязко билета, за да намеря опровержението.

Тц! Там наистина пишеше 24 юли…

Гледах датата и тя ме гледаше! И ми се подхилкваше подигравателно. Ама това някаква шега ли е? Или някакъв лекичък кошмар, в чийто водовъртеж предстоеше да попаднем.

Skyview
залез – някъде над Ла Манша

Не знам как точно съм реагирала, но усещах как земята в този момент не просто се люлееше, а се тресеше…, бучеше… и направо се преобърна…

Успях да попитам – „Какво можем да направим?“,  а служителят ни насочи към гишето на компанията.

И там се започна. Единствената опция е пре-резервиране. На практика това бяха чисто новички билети срещу – 360 евро. Спогледахме се, търсещи одобрението всеки на другия. В този момент дамата зад гишето допълни: „Имате и куфар – тогава става… 430 евро“

Секунди чудене… не знам дали някога сме вземали по-бързо решение от това.

Кимаме в знак на съгласие.

И започва играта на гонене със стрелките на часовника.

  • О, нямате достатъчно време! Няма да успеете… Не, просто няма време, наистина! – казва с леко съжаление в гласа служителката.

Аз започвам с големите молби.

  • Моля ви, трябва да пътуваме! Отиваме на сватба – невъзможно е да я пропуснем…! Моля ви!

Дали заради почти ридаещия ми глас или поради други (финансови) мотиви, но не ми се наложи да продължа дълго още да умолявам.

Служителката набързо попълни отново данните и със заръката да не губим никакво време, а да бързаме да се явим преди 16.45 на гейта, защото тогава ще затвори, ни изпрати по живо, по здраво.

Нямах време да се замисля, че общата сума на билетите, които бях резервирала бе 240 евро, а тук платихме почти двойно за едната посока. Сега обаче беше важно да стигнем по най-бързия начин, за това изтиках мислите ми, свързани с малката загуба.

Качихме се на втория етаж, а там ни чакаше най-невероятната опашка от поне 100 души. Паспортен контрол!

What the…, казах си на ум аз.

Брекзит е подранил или?!?

Подредихме се! Нямахме друг избор!

Беше 16.08 ч., но като гледах темповете, с които напредвахме бях вече пред нервна криза.

Търпеливо изчакахме още малко, само за да се уверя, че няма да успеем. Никога не ми се беше случвало да отброявам секундите на паспортен контрол. Сетих се как по филмите хората учтиво молят за да преминат. Реших да приложа стратегията. Видях една симпатична двойка, която бяха два „завоя“ по-напред по пречупената линия на „опашката на коловоза“. Попитах ги дали биха ни пуснали, а те с усмивка се съгласиха, но изразиха съмнение, че това няма да допадне на другите чакащи.

Така беше. Не срещнах одобрителна реакция, за това просто решихме да не питаме никого по веригата, а казвайки едно „Sorry“ продължихме напред.

И така докато не се натъкнахме – откъде пък се взеха, две около 30 годишни нахакани и с вирнат нос жени. Категорично ни спряха, като казаха, че са за същия полет и няма начин да минем преди тях.

Опитах с добро, с молби, със закачка… Нищо не проработи! Скала да беше – щеше да ми направи път. След малко обаче чух че ти си говорят на руски. Ами, да – това обясняваше всичко. Само те са толкова високомерни и надути с усещането, че целият свят е в краката им и всички работят за тях…

Имам няколко близки от тази страна и макар да поддържаме много добри отношения отговарят точно на същия профил.

Останахме зад тях, а аз през цялото време им пожелавах да имат най-приятните емоции и винаги да получават това, което те правят на другите!

В 16.46 бяхме последни на гейта.

Успяхме!

На влизане в самолета обаче служител ни взе ръчния багаж. Как ли не го убеждавах, че вътре имам камера и важни документи, отказа категорично да ме пусне с куфара. Извадих техниката и се качихме на борда. 10 минути по-късно осъзнах, че портфейлът ми (с една сума от английски лири и евро) е останал вътре.

Нямаше спокойствие!

Не ми стигаха загубените над 400 евро за билети, ами и още една грижа…

Изтощена от емоции реших, че ще се „телепортирам“ в другата зона – на сънищата, надявайки се, че там ще се скрия от така стоварилите се сътресения.

Събудих се малко преди да кацнем с мисълта, че това са просто някакви пари – печелят се, харчат се… не си струват бръчки на лицето и ядове на сърцето.

Skyview
Лондон от самолета – минути преди да кацнем

Сложих си капелата, която така старателно подбрах за „английската ми среща“ и с най-голямата усмивка се запътих към изхода на самолета.

London, Stansted airport
Лондон, летище Станстед

Още на стълбите ни лъхна най-големият задух – в Пловдив ли бяхме кацнали, в Дубай или в Лондон?!? Въздухът направо тежеше и предизвикваше парене дори на ноздрите.

мое скромно светло Величество с капелата

Седмица по-късно официалната британска статистика отчете, че това е бил най-горещият ден за 2019, в който е регистрирана температура от над 38 градуса. Вероятно еквивалентът в Абу Даби е 48.

И пак познатият паспортен контрол по лабиринта на пътеката, отвеждаща ни към лентата за багажа.

Е, ще излъжа ако кажа, че първата ми задача не беше да отворя куфара, в който се „криеше“ моята раница, в която пък се намираш скъпия ми портфейл – нещо като Матрьошка – голямо, в по-малко, в още по-малко. Там открих непокътнат моя бюджет. Ето, че всичко си влиаше в нормален ритъм!

Животът наистина е прекрасен, казах си аз, игнорирайки напълно загубите до този момент. Тогава обаче изобщо и не подозирах, че тепърва ни предстоеше още по-голям удар. И през най-черногледите ми представи не ми минаваше идеята, че току-що приключилото кацане ще има повторна серия – даже още по-шокираща…, че моето желание за повече дни в Лондон ще се сбъдне, но на каква цена…

Да, само ако можехме понякога да надничаме в бъдещето и да проектираме друга пътека…

Но всъщност за добро – предстояха ми четири страхотни дни в Лондон и провинцията и единственото, в което бях концентрирана бе шофирането. Бях мобилизирала всички сили за това изпитание с десния волан.

Оставихме се на табелите, а те ни казаха да си вземем бус до офиса на „Коли под наем“. Попитахме за всеки случай двама господа и те потвърдиха, че след около 5 минути ще мине автобус.

След около още толкова бяхме в един голям офис. Да, ама не! Нашата фирма се помещавала в друга сграда. Бързо разгадахме „мистерията“ и след кратък разговор ни казаха, че ще изпратят автомобил, който да ни вземе.

Там се започна по процедура… скучна и досадна и на някои от въпросите отговарях автоматично. Грешка – никога повече няма да го правя, защото така изпуснах „шашмата“, че взимаме пълен резервоар, за който трябва да платим около 40 паунда, и връщаме празен.

Не че имам голям опит с този род услуги – бяхме ги ползвали в Германия дв пъти и в Испания веднъж, но едва след като тръгнахме осъзнах какво беше условието. В онзи момент нямаше как да знаем дали ще изразходим горивото или не. В крайна сметка не успяхме. А на всичкото отгоре ни наложиха и глоба, че сме надхвърлили лимита от километри. За него даже и нямам спомен какъв е бил. Така че ако наемате кола под наем в Англия имайте едно на ум.

След цялата бумащина потеглихме. Чувствах се като ученичка на изпит. Направо треперех от напрежение. Какви ти 24 години стаж – по английската система бях абсолютно начинаеща. Търсех скоростите вдясно, карах максимално плътно вляво, защото имах чувството, че съм „на боя разстояние“ от колите вдясно… а кръговото – кръговото движение е истински ад в началото. Ама никак не ми идваше да вляза на контра… след няколко опита да „уцеля“ първа, стигнахме до негласното решение аз да държа волана с две ръце, а навигаторът вляво от мен, да включва скоростите. 2 в 1 – неочаквано добра комбинация – първа, втора, освободи, дай на трета, освободи… включи на трета, а сега четвърта… Всъщност четвърта и пета с техните ограничения само по магистралите. Ако мога да дам още един съвет – ако пътувате към държава с дясно движение, най-добре наемете кола с автоматични скорости – една грижа по-малко.

london street
из улиците на Лондон, вечерно време

50 минути по-късно благодарение на двамата шофьори на първата седалка, бяхме пред апартамента. Дойде и любезният ни хазяин, който на симпатичен български ни попита: „Как сте?“ Така и не разбрах откъде е, (нямах шанс да го прекъсна, аз, която съм от отбора също на приказливите) но сподели, че е бил много пъти в България – и на морето, и из страната. Оставихме набързо багажа и дим да ни няма.

giving shop
пъстри витрини, пъстри фасади, но и много старинна архитектура – Лондон

На малката червена Тойота, на която до последно все правих опити да се кача от лявата врата… Навикът е втора природа!

червеното пони, с което кръстосвахме по английските ширини 3 дни

Нямах търпение да се потопим в атмосферата на Нотинг Хил – кварталът на Джордж Оруел, на Джулия Робъртс и на Хю Грант.

Вече предусещах предстоящото главозамайване от тази среща!

За нея обаче в следващия епизод!

Следва продължение!

авторска рубрика: Димитрина Пандурова

продължението:

Ако обичате да пътувате, можете виртуално да посетите още много места:

Бавария

Веселите къщи на Хундертвасер или кой е австрийският Гауди?

Кралското езеро и неговите 100 годишни лодки

С деца в Бавария – поредица – I част

С деца в Бавария – поредица, II част

Баварски пътешественик – поредица, I част

Баварски пътешественик – поредица, II част

Баварски пътешественик – поредица, III част

Баварски пътешественик – поредица, IV част

Баварски пътешественик – поредица, V част

Баварски пътешественик – поредица – VI част

По следите на романтичния път – поредица, I част

По следите на романтичния път – поредица, II част

Очарованието на един средновековен коледен базар

Една коледна приказка

Вековна история – най-значимият коледен базар в Германия

Октоберфест – нещо повече от празник на бирата

Най-дългият замък в света – запознайте се!

Roseninsel – едно малко популярно местенце до Мюнхен

Неустоим италианско-провански чар по бреговете на Германия

Тропическото бижу на Германия – остров Майнау

Добре дошли в страната на рисуваните къщи

Ски в Германия – кое е най-доброто място?

Да ви представим – Линдау – един от най-красивите пристанищни градове

Кой е „Принцът от приказките“ и какво му дължи Бавария?

Германия

С деца в Германия – Лудвигсбург

Да преоткриеш Улм

Пет места за Великденските празници

Най-дългият пешеходен мост в света e в Европа

Швейцария

Зимен уикенд в Шафхаузен и Люцерн

Лихтенщайн

Миниатюрната монархия Лихтенщайн

Франция

Колмар – една разходка в средновековието и не само

Италия

Доломитите – италианското очарование на севера

Верона – градът на любовта… или на Борис I Покръстител

Дестинация „Милано“

Градът на Галилео Галилей и Свети Антонио – Падуа

Триест – извън блясъка на прожекторите

Венецианската лагуна и нейните тайни места

Венеция – La Serenissima* – не само за пътешественика

Просто Венеция – накратко

Австрия

Халщат – древната магия на Австрия

Златният покрив на Австрия – Инсбрук

ПЕЩЕРАТА НА СВАРОВСКИ

Клагенфурт – австрийска приказка със словенски привкус

Четири дни в Австрия и Бавария – поредица

Испания

Приказка за европейската Шехерезада или къде е душата на Испания I

Раят на име Форментера

Един следобед в Eivissa

Малта

Магията Малта

Магията Малта – Кръстоносният поход

Магията Малта – трета част

Магията Малта – Синята пещера и една среща с акула

Гибралтар

Страната на „крадците“, които са под защита на закона

Португалия

Скрити португалски перли

Шотландия

Пролетна островна приказка – Шотландия

Пролетна островна приказка – продължението

Гърция

Родос – едно от чудесата на света

Словения

„Лю“ като любов…, не… като Любляна

24 часа в… Копер, Словения

Чехия

Прага – една разочароваща мечта

За Прага… или хубаво… или нищо

Хърватска

Загреб – „Градът на Милионите Сърца“

Словакия

Замъкът Девин – символът на славянството

Братислава – една приятна изненада

Братислава – един неделен ден

Румъния

До Тимишоара и напред

Малката Виена или кой е градът на банатските българи и на Тарзан

Северна Африка

Тунис – извън зоната на туристическия комфорт

Градът на влюбените, на художниците, на поетите – синьо-белият град

Тунис – ден последен

Европа

Гозбите на стария континент – къде, какво да похапнем

Европейска разходка с лодка по канали – последвайте ни

Желязната църква „Свети Стефан“ в Истанбул – 120 години история

Първият музей на графитите

Новият център на Европа – Баварското село Гадхайм

Най-бързото влакче в Европа – FERRARI LAND

69°N северна ширина или защо се влюбих в Тромзьо?

Азия

Сонгкран – Нова Година в Тайланд

Америка

Орландо и „пенсионерският“ щат Флорида

България

Образцовото село с пионерското име – Чавдар

Български потайности – между Средна гора и Стара планина

Пловдив – европейска столица на културата 2019

Пловдив – европейска столица на културата

Рилският манастир – едно от най-добрите места на планетата

Панагюрското златно съкровище пак е в „дома си“

ЮНЕСКО обяви Габрово за град на занаятите

Черноморец – градът с непознатата хилядолетна история, дух и традиции

Първият по рода си културно-исторически парк в света ще бъде в България

Българският замък край Р

2 COMMENTS

  1. На лов за приключения в Лондон – Нотинг Хил | Info-PortalBG

    […] Ако сте пропуснали първа част – На лов за приключения в Лондон […]

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here