SHARE

Киоджа – навярно малцина са чували това име. Едно градче, в което днес живеят над 50 хиляди души, но което винаги е било в сянката на по-големия брат или по-скоро на по-голямата сестра. Едно градче с канали и мостове, с къщи във водата, построени на кокили и с вековна история. Градче, в което всичко е по-малко, но и по-идилично.

Или казано с други думи – Киоджа не е масова туристическа мишена.

Наричат града „малката Венеция“, но вместо да се гордее с това си име, за местните сравнението е по-скоро оскърбително. Живописното малко рибарско селище не иска да бъде популярно като „миниатюрното издание на Венето“. Ако попитате хората кое е най-голямото им предимство, те ще ви кажат: „Ние тук нямаме луди, каквито са всички във Венеция!“

Мен ако питате голямото предимство е идилията и липсата на шумни тълпи от туристи.

Избрах Киоджа, която може и да протестира, но наистина  е умалено копие на Венеция (обратното сравнение е нелогично) за наш „базов“ лагер като отправна точка до Венеция и Падуа. За жалост пристигнахме в ден, в който вятърът беше в състояние да отнесе дори и корабите на пристанището. И за да бъде щастието пълно, заваля. В началото тихо и кротко, но след това проливно. По тази причина и снимките са мрачни, пропити от влага и дъжд. Все пак беше края на февруари – времето не ни изненада!

Иначе Киоджа се намира наистина на комуникативно място до редица други интересни места в тази част на Италия.

Киоджа се намира:

Венеция – 50 км. 1.30 ч. с обществен транспорт

Падуа – 50 км., 45 мин. с автомобил

Верона – 120 км.

Рим – 505 км.

Инсбрук – 400 км.

Мюнхен – 550 км.

Виена – 640 км.

Киоджа – разположен е на север в лагуната, само на 2 м. надморска височина, като едната му част „принадлежи“ на Венецианската лагуна, а другата на Адриатическо море – истинска идилична рибарска картина.

Киоджа на Адриатическо море

За разлика от Венеция на това място са разрешени не само колелетата, но и мотопедите, а най-популярното превозно средство е триколката. Движат се и автомобили, а в обичайните часове се образува и трафик.

Ако искате да се насладите на венецианско, традиционно усещане, в град със старинна архитектура и най-широките пясъчни плажове на Адриатическо море, но да бъдете далеч от шума и туристите Киоджа би ви харесала със сигурност.

Много венециански мотиви могат да се открият в Киоджа, но той показва едно друго лице на Венецианската република – човек може много по-отблизо да се докосне до живота сред канали и вода.

Риболовът тук е много по-важен от туризма. Неслучайно в Киоджа се намира най-големият рибен пазар в Италия. Той обаче е табу за туристите. Достъп до него имат само търговци. За посетителите има по-малък рибен пазар с около 30 щанда, където може да се купи прясна риба от рано сутрин.

Днес риболовът е прехрана за 1500 души, които живеят от търговията. Рибарите прекарват половин нощ в морето и от ранна сутрин предлагат своята стока. 600 лодки всеки ден напускат пристанището с празни мрежи, за да се върнат с улов от ципура, морски език, скариди и др. адриатически видове риба, които пък после се сервират като деликатес в местните ресторанти.

Киоджа съществува още по римско време. За първи път за града се споменава в един византийски документ през V век. През Средновековието на Киоджа вече са генерирани градски права. В периода на войни между Генуа и Венеция, за около година, градът попада под владението на Генуа, след което Венецианската република отново си го връща. По време на окупацията от Наполеон(1797 г.) Киоджа е подчинен на френската администрация, но само година по-късно е предаден на Австрия и под нейно владение е цели 52 години (1814-1866).

Малко известен факт е, че символ на града, макар и с увяхваща слава, е дървената свирка или „дървото на Мараска“, която е изобретена много отдавна. Нейната история може да се проследи някъде около XVI в. За жалост след Втората световна война единственият, който ги прави е Синдор Босколо.

Разбира се, Chioggia не може да надскочи художественото богатство на Венеция, но си струва да се посетят няколкото средновековни църкви, които са реставрирани по време на просперитета на Венецианската република. Киоджа е мястото където писателят Карло Голдони, един от класиците на италианската литература, създава неговата пиеса Le baruffe chiozzotte.

Основната улица в Киоджа е корсо дел Пополо – дълга почти километър, тя е затворена за движение вечер, а в четвъртък се провежда пазар, от който може да се вземе най-добрата прясна риба. Киоджа е познат още и с един особен сорт цвекло, известно като „бонбонено“, заради смесения цвят, приличащ на захарни пръчици.

Градчето се пресича в средата чрез централен воден път, на който се издигат около 10-ина моста. Всички те отвеждат и в лявата, и в дясната част на Киоджа, образувайки сякаш рибена кост.

В Киоджа си струва да се види Cattedrale di Santa Maria Assunta, построена през XII век, когато епископът е преместен в градa.

Първоначалната и конструкция е унищожена при пожар през Коледата на 1623 г. Година по-късно се започва работа по нейното възстановяване и днес тя е в този й автентичен вид.

В непосредствена близост е Porta di Santa Maria Assunta – бившата градска порта, построена през 1520 г., като част от старинните градски укрепления на Chioggia. Претърпяла е няколко архитектурни промени през цялата история. От едната й страна може да се лъвът на Свети Марк – символ на Венеция в миналото.

А любителите на музеи със сигурност ще оценят Museum of Adriatic Zoology „G. Olivi“, който се намира на Palazzo Grassi Riva Canal Vena, 1281, 30015 Chioggia VE, Италия

В центъра, в близост до кметството се намира църквата Сант’Андреа от XVIII, а до нея се издига романтичната часовникова кула, която в периода от ХІІІ до ХІХ век е служила за наблюдение и отбрана. Вътре се намира най-старият часовник в света (поне така твърдят италианците), направен от Джовани Донди.

На Корсо дел Пополо, главната улица се намират много кафенета и ресторанти. Не по-малко добри обаче са местата за хапване и в периферията.

Гастрономията на Chioggia е удоволствие. Състои се от пресни, естествени съставки и различни рибни деликатеси. Типично киоджанско меню е бялата риба. В някои от ресторантите ястията се променят ежедневно и зависят от риболова. Уловено ли е нещо, то е на масата. Едно типично киоджанско ястие, което е подходящо както за обяд, така и за следобедна лека закуска се приготвя от риба тон, лук, крема сирене и яйце – пасирани и намазани на италианско хлебче.

Всъщност Киоджа е съчетание между култура и идилия, вкусна храна и специфичен чар.

Ако везните за почивка в това градче са натежали, ето и моето предложение за отсядане. Хотелчето е малко, но може би точно за това човек се чувства сякаш не е за кратко, а е гост в италианска фамилия. Разполага с гледка към морето, защотое до пристанището. А домакинът е един от най-топлити и отзивчиви хотелиери, който съм срещала не само в Италия. За себе си, шегувайки се казваше – „Аз съм Киоджа, толкова отдавна съм тук, като кмет се чувствам!“ Той е възрастен, но говори освен английски и немски език. Съпругата му сутрин сервира най-вкусната закуска.

 

И понеже бяхме гости на Италия по случай моя рожден ден – вечерта в стаята намерихме и този комплимент.

https://www.booking.com/hotel/it/dexterhouse.bg.html?aid=304142;label=gen173nr-1DCAEoggJCAlhYSDNYBGg7iAEBmAEDwgEDYWJuyAEM2AED6AEBkgIBeagCBA;sid=02fd110a0ba2ba6179dfff7d7d50642c;srpvid=f2bc4577be49010e&

Успоредно на централата улица корсо дел Пополо се намира и основната водна артерия – канале Вена. По него се издигат около десетина моста. Най-големият е Понте Vigo. Той „затваря“ канала близо до лагуната. В този край на канале Вена се намира Piazzetta Vigo, едно от най-очарователните места – нещо като градският балкон, от който се открива изглед към Пелестрина и Лидо ди Венеция.

Оттук можете да кажете „Чао Киоджа“ или да помахате за сбогом, отправяйки се към другите острови от лагуната.

авторски текст и снимки: Димитрина Пандурова

още в рубриката:

Венеция – La Serenissima* – не само за пътешественика

Просто Венеция – накратко

Верона – градът на любовта… или на Борис I Покръстител

Градът на Галилео Галилей и Свети Антонио – Падуа

Триест – извън блясъка на прожекторите

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here