SHARE

Втора част

Столицата Валета и трите древни града LIsla (Senglea), Bormla (Cospicua), IlBirgu (Vittoriosa)

Европейска островна столица с 8 букви. Почитателите на кръстословици знаят отговора – Ла Валета. С това име малтийската столица е известна в България. В световен мащаб тя е наричана още – градът на рицарите, крепостният град, „построен от джентълмени за джентълмени“.

Валета – главен щаб на рицарите от Малтийския орден.

Потапяме се в тази рицарска атмосфера, започвайки от  кръглия площад с изящния Фонтан на Тритоните – The Triton Fountaini (вляво от него се намира автогарата на Валета, а оттук тръгват автобуси за всички точки на Малта). Още нещо за тях – за да ги спрете трябва да им махнете с ръка. Имат разписание, което като цяло се спазва доста стриктно, но понякога се случва да минат по-рано, тъй като ако на някои спирки няма пътници те просто продължават към следващата точка и така „изпреварват“ графика си.

Ако имате възможност посетете фонтана вечер. Осветлението дава съвсем друг облик.

Това е началото на улица „Република” – централната улица в столицата Валета. Веднага след римските колони се откроява и една нова сграда – Парламентът на Малта, а до него е и Театърът на Кралската Опера.

История за любопитни:

Първият камък, с който се полагат основите на изграждането на града, е поставен през 1566 г. от великия магистър на ордена на Св. Йоан – Жан Паризо дьо ла Валет, чието име всъщност носи. Валета е проектирана от Франческо Лапарели. Той имал уникалната възможност да проектира всичко от нула и да направи мястото така, както го вижда. Върху голите скали на полуостров Сцеберас за по-малко от 15 г. той издигнал град с крепостни стени, бастиони и фортове, красиви дворци, площади и църкви. За съжаление Жан дьо Ла Валет умира през 1568 г. и така и не успял да го види завършен. Едно от иноватините решения на Лапарели, по идеята на Ла Валет, било да се изградят тесни улици, така че свежият средиземноморски въздух да циркулира из тях, осигурявайки свежест дори и през най-знойните лета.

Със сигурност това има ефект, добавяйки и каменните стени на сградите, които също излъчват хладина, а вероятно физиците биха казали, че за времето си това е било равносилно на климатична охладителна система.

До 1571 г. всички живеели в древния град Биргу. Когато Валета била завършена рицарите се местят в новия си дом.

Днес Валета е една от малкото столици, които имат над 300 исторически сгради. От 1980 г. старата част на града е включена в Световното културно наследство на ЮНЕСКО. За жалост и този град е жертва на бомбите през Втората световна война, когато немската авиация унищожава част от него.

След края на войната заради смелостта и решителността си, както и за това, че малтийците устояват на постоянните атаки от страна на Османската империя, получават медал за храброст „Джордж Крос“.

В Малта са снимани филмите „Граф Монте Кристо“, „Троя“, „Александър“, Среднощен Експрес“, „Агора“, „Гладиатор“, „Игра на тронове“.

Тук се намира и най-древният слънчев календар.

И макар че Малта е една от най-малките държави не само в Европа, (на стария континент тя има сериозна конкуренция) но и в света, подреждайки се на 219-то място от общо 269 страни, тя е в челната десетка по гъстота на населението – на осмо място. Вероятно причина за това са 3000-те часа слънцестоене целогодишно.

А може би мнозина са привлечени от нейната монументална прелест – елегантните старинни площади и разположените по тях изумителни барокови сгради.

Или пък са любители на малтийската кухня. Като стана дума за нея ето какво си струва да опитате:

Пастиц – типично местно ястие, приготвено от многолистно тесто и пълнеж от рикота и грахова паста.

Най-популярната закуска напомня по-скоро за италианско ядене – “брушета” или още – закуската на фермерите и работниците. Това е дебела филия хляб, потопена в зехтин, след това намазана с пюре от домати, парченца риба тон, кръгчета лук, скилидки чесън и топчета каперси.

Агнешка яхния е другият специалитет, който се сервира почти навсякъде.

А ако обичате морската кухня – истински рай на повече от разумни цени. Огромно плато с морски деликатеси – скариди, октопод, миди може да се намери за около 20 евро.

Тази година най-малката столица на Европейския съюз – едва 6 хиляди жители, е всъщност голямата столица на културата на Европа. Валета ще бъде домакин в оставащите три месеца на годината и след това ще предаде щафетата на Пловдив.

Валета се смята за един от най-добре запазените средновековни градове в Европа, разположена е на хълм, заобиколена от водите на Средиземно море. Напомня на шахматна дъска – всички улици се пресичат, а те ту се спускат надолу към морето, ту се катериш обратно към сърцевината на града.

Една от забележителностите във Валета е катедралата „Свети Йоан Кръстител”. Строена е между 1573 и 1578 г. Макар фасадата й да е направо скромна в сравнение с други църкви на острова, вътрешната й архитектура отнема на художниците и майсторите почти 100 години. През XVI век всеки ланг на Малтийския орден получил свой параклис в катедралата, който да украси според традициите на своята държава. Всеки от рицарите искал неговият параклис да е най-впечатляващият. Благодарение на съревнованието между тях Малта днес има това ценно наследство. Тук може да се види обезглавяването на Св. Йоан – шедьовър, запечатан от четката на великия Караваджо. Храмът е едно от двете основни седалища на малтийския архиепископ. Църквата е и гробница на мнозина рицари, сред които именно и Великият магистър на Ордена, създателят на столицата – Жан дьо ла Валет.

Входът за катедралата е 7 евро заедно с  аудио гайд.

Между другото в Малта има 365 църкви, а така местните, които са много вярващи хора, могат да се молят всеки ден от годината в различен храм.

Пред „Св. Йоан Кръстител“ десетки свещи и цветя напомнят за жестокото убийство на малтийската журналистка Дафне Каруана Галиция (убита бе 2017 г., години наред твърдеше, че Малта е затънала в корупция, а мафията се е побратимила с политиката и икономиката). Нейният блог бе най-четената медия, а бомбеното покушение срещу нея разтърси не само Малта, а и цяла Европа. Премиерът обяви награда от 1 млн. евро за разкриването на убийството и се обърна за помощ към Холандия, Великобритания и САЩ, от които поиска съдействие за независимо разследване.

След църквата се намира и площад Реджина. На него е разположен дворецът на създателя на Малта – Жан дьо ла Валет и днес е един от най-красивите на островния град, служещ за резиденция на президента. Голяма част от сградата обаче е отворена за посетители.

Страничната му уличка отвежда към крепостта Св. Петър и Павел или още Батареята (Saluting Battery). Тук се намира и едната част от градините „Барака” – Upper Barakka Garden.

Всеки ден точно в 12 ч. по старинен ритуал едно от оръдията произвежда изстрел. Празничният топовен залп е по старинна церемония и се провежда повече от 400 години. Тази възстановка връща множеството туристи към славното малтийско минало. Макар и само един изстрел аз си представих битките, които някога са се водили тук.

След церемонията ние поемаме с панорамния асансьор, който за секунди ни спуска на улицата, пред която е пристанището – отправна точка към следващата ни „спирка“.

До морската „гара“ може да се стигне и пеша – стълбищата са ниски, а са построени напълно съзнателно така,, за да могат да бъдат изкачвани лесно от рицарите, облечени в тежките си доспехи.

Само срещу 1.50 (двупосочен билет) и само за 10 минути, малко фериботче ни „отнася“ до трите древни града.

В началото било само малкото рибарско селище Биргу. Когато рицарите пристигат в Малта през 1530 г., те първоначално се настаняват точно в това малко селище, пазено от форта “Св. Ангел”. Те се заселили на това място, тъй като старата столица – Мдина била твърде далече от пристанището.

Успяват да разширят старата наблюдателница, но отбраната им била все още слаба. И за да опазят мястото от евентуални нападения те веднага обградили Биргу с крепостни стени, а замъкът бил подсигурен и с допълнителна защита – направили ров. По това време вече е планирано изграждането на Валета, имало обаче един проблем – липсвали средства. Папа Пий V и испанският крал Филип им дали заем и им помогнали да наемат един от най-добрите военни архитекти. Докато Валета се изграждала, Биргу приютил всички слоеве на обществото – слуги, рицари, търговци – всички живеели заедно.

Полуостровът бил защитен от укрепителна система – каменна стена с кули, по времето на Клауде де ла Сенгле, на когото бил кръстен вторият изграден град – Сенглея. В Биргу и Сенглея се заселват няколко богати малтийски фамилии, а замъкът, рицарите нарекли Сан Анджело.

Днес Биргу е най-популярният, защото като бивша столица разполага с най-много забележителности.

Още с влизането през крепостната порта се озовавате на улицата, където се намира и Дворецът на инквизитора.

Беше невероятна жега – макар да съм пловдивчанка и да съм свикнала с високите градуси през лятото, то тук имах чувството, че слънцето е в състояние да подпали и лист хартия. За това след като пристигнахме се разходихме около крайморската алея и разгледахме накацалите стотици лодки, яхти и величествени морски возила, търсейки все сянка под някое дърво. И решихме да обиколим градчетата с туристическо влакче. Беше чудесна идея – то се движи бавно и има подробен аудио гайд.

И от трите града, които преливат един в друг, може да се насладите на прекрасния изглед към Големия Залив – морската врата на Малта.

Смелостта на малтийците е известна още от миналото. През 1565 г., по  време на голямата обсада, местните показали своята военна гордост и така градовете получили прозвищата – Победоносният град и Непревзимаемият град. Територията, която съединява Биргу и Сенглея, била наречена Бормла – Забележителният град. Трите града били оградени с обща стена.

В тази част останали и търговците, които освен със стоки, търгували и с роби. След като Малта става колония на Британската империя голямото пристанище се превръща в база на Британската Средиземноморска флота.

След туристическата влакова разходка избрахме да обядваме на крайбрежната алея, която гледаше към Малта. Почти два часа бяха като яхтено-лодкено ревю.

И в следобедните часове се върнахме обратно към Малта – поехме по стръмната улица от малката пристанищна спирка. Минахме под тунел, а така се оказа, че сме в Исла.

Типично малтийско – няма указания, не разбираш кога си преминал от единия град в другия. Ориентир могат да бъдат табелите по автобусните спирки. Катерейки се нагоре се наслаждавахме на пъстрите дървени балкони – запазената марка на Малта. В миналото те са се ползвали като място за „шпионаж“ от дамите, които се криели от любопитните погледи на минувачите зад дълги завеси. Днес малките тераси се поддържат с помощта на специален фонд, а различните цветове, в които са боядисани някога давали информация от коя прослойка е собственикът. Така например – синьо -рибари, зелено – фермери, жълто – земеделци, червено -винари.

И така се озовахме в Lower Barakka Garden. От тях се вижда както пристанището, което буквално се „погубва“ на фона на огромните круизни кораби, които акостират, така и древните градове.

Градините Барака съществуват от далечната 1661 г. В сравнение с величествените царски паркове и градини в други европейски градове те изглеждат като миниатюра, но всъщност това е изцяло в духа на малката държава.

И сякаш пресягайки се оттук можете да докоснете отсрещния бряг или да побутнете кораба в обратната посока.

Въпреки че градината е невероятна „дългът“ ни зове… Продължаваме.

От Барака гардънс се озоваваме пред Siege Bell Memorial. Мемориалът е изидгнат в памет на жертвите, които Малта дава по време на обсадата през 1565 г. от турските войски на Султан Сюлейман Великолепни. На него е монтирана 10-тонна бронзова камбана. Мемориалът е открит през 1992 г. е от кралица Елизабет и президента на Малта по това време – Censu Tabone. Всеки ден в 12 на обяд камбаната бие.

Оттам се спускахме и катерихме по хълма. Излязохме от другата страна на полуострова откъдето се откриваше гледка към Сейнт Джулиан.

И така се озовахме в улицата, на която се намира Базиликата на Мадоната от Кармел.

Тя се намира в една уличка с множество ресторанти. Тук се запознахме с не кой да е, а истински Корлеоне.

Джовани Корлеоне – той е от Сицилия и управлява собствено малко ресторантче в една от уличките на Валета. Покани ни да ни покаже своете местенце – уютно, а всички аксесоари бяха свързано с Кръстника, разбира се. Почерпи сина ни най-вкусния сладкиш, а на мен ми направи невероятно италианско кафе. Не пожела да му оставим нито цент, дори бакшиш. Изпрати ни с думите, че ако наистина ни е харесало ще се върнем за да вечеряме и да опитаме от сицилианските вина, които внася…!

Излязохме отново на главната улица Република и площад „St George” и Двореца на хармонията. Там се провеждаше женско състезание по плажен волейбол. Спортът е интересен, но стомасите ни казваха, че е време за вечеря. Валета ни беше приготвила още една приятна изненада, с която да помним цял живот този ден (беше рожденият ден на съпруга ми). Избрахме си едно от централните ресторантчета, заради един музикант, който свиреше. Той се закачаше с всеки минувач. Познаваше кой откъде е и пееше на съответния език. И така в центъра на Валета нашето семейство имахме удоволствието да чуем на прекрасен български език „Моята страна, моя България“.

Разбира се щастието не може да е пълно. След такъв дълъг ден се оказахме с напълно изтощени батерии – не ние, техниката. Единственото доказателство е кратък видеоклип на тази паметна българска вечер в сърцето на рицарската държава.

Бенджамин се оказа, че някога е пял по корабите. Сподели, че има репертоар на 28 езика.

Увлечени в невероятната обстановка се оказа, че сме си изпуснали автобуса. Да живеят такситата!

За Малта може да се разказва още дълго и много. Но понеже стана дума за музика и за това, че Валета е европейска столица на културата 2018, ще отбележа само един факт. В малтийската столица е запазен най-старият театър в Европа – театърът „Маноел”.  Изграден в стил Рококо, той е открит още през 1731 г. Част от него е превърнат в музей и може да бъде разгледан без да е нужен билет за представление.

Следва продължение:

ден трети – тихият град, Рабат и още… едно невероятно рибарско селище, в което срещнахме бащата на посланика на Малта в ЕС.

автор текст и снимки: Димитрина Пандурова

Магията на Малта

Магията Малта – трета част

Магията Малта – Синята пещера и една среща с акула

Какво е общото между Малта и Родос?

Родос – едно от чудесата на света

И още от рубриката Култура и ТуризъмГрадът на влюбените, на художниците, на поетите – синьо-белият град

Просто Венеция – накратко

Загреб – „Градът на Милионите Сърца“

Добре дошли в страната на рисуваните къщи

2 COMMENTS

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here