Магията Малта

Бях привлечена по тази тъй малка държава отдавна. Не съм единствена – още от най-дълбока древност към нея апетитите са били повече от големи.

Историята

Била е владение на различни народи и култури. Малта е била част от Атлантида, след това владение на финикийците, които я колонизират през 1000 година пр. Хр. като й дават името “Малат”, което в превод означава „подслон” или “убежище“. После идват арабите, които владеят Малта 200 години, принасяйки тук лимонови и портокалови дървета. Те са и тези, които строят сложни напоителни мрежи. Следващите, които са били привлечени от малката островна държава са сицилианците – под тяхно владение Малта е 440 години. Тогава идва ред на Ордена на свети Йоан (1530). Йоанитите, или известни повече като хоспиталиерите, създават облика на тази Малта, която познаваме и днес, и която е като магнит за стотици хиляди туристи. Йоанитите строят красиви църкви, изграждат градове, създават градини и паркове… Но идва и техният край след нападението на Османската империя. Въпреки че числено ги превъзхождат многократно – 40 хилядна войска, йоанитите не се дават. 700 рицари и 8 000 войници се опълчват на мночиселната турска орда, от която се завръщат едва 15 000. След като удържат набезите срещу турците орденът на Йоан управлява страната над 250 години. Идва нова окупация – френската. Този път хоспиталиерите са изгонени от Наполеон, но и неговото владение не продължава дълго – само 2 години, за да отстъпи пред поредния завоевател – Великобритания.

След това историческо въведение към темата да се върнем на пътуването.

2018 беше моята година, в която да посетя островната държава. За разлика от много други места, на които съм била досега, информацията за Малта бе толкова много, че буквално се изгубих. Отново се „намерих“ с помощта на една българка, която ми помогна с детайлите.  И така, след четене повече от месец, избрах и нашия маршрут. 5 дни, полет от Нюрнберг, пътешественици – двама възрастни и 6-годишно дете.

Транспорт:

Като за начало малко въведение за малтийската транспортна мрежа. Тя е само автобусна. Билетът за 2 часа е  2 евро на човек (през лятото, зимата цените са по-ниски), деца над 4 години също се таксуват. Таксуването става с качването (само от първата врата при шофьора), т.е. пътуването гратис е невъзможно. Най-добрият вариант е с карта за 7 дни, която струва 21 евро и важи и за ферибота Малта-Гозо. На този линк има карта на цялата градска мрежа.

За това най-доброто решение е още с пристигането да се закупи карта за автобусната мрежа. Макар да е малка като площ, разстоянията в страната са дълги и понякога придвижването от точка А до точка Б може да ви отнеме и над час и половина. Има места, които е трудно дас се достигнат пеша, особено ако сте през лятото, защото маршрутите минават по склонове с кактуси, а слънцето не прощава. В този ред на мисли не забравяйте висок фактор слънцезащитен лосион. Поне докрая на октомври според мен е наложителен.

https://www.publictransport.com.mt/en/route-map

НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ:

Движението е отдясно. Докрая на нашия престой аз така и не свикнах и непрекъснато бях с усещането, че ще блъснем в отсрещната кола. По тази причина не наехме и автомобил. Впрочем в Малта, която чисто географски се намира в Африка, шофирането е точно като в Тунис и Турция – по тесните, стръмни и на места с доста завои трасета, се кара бързичко, клаксоните се натискат честичко, но въпреки това задръствания нямаше, както и инциденти.

Добре е да се знае, че по някои линии автобусите са с ранно разписание – някъде до 22.30, след това единствената опция е такси.

ТАКСИ:

Такситата в Малта са уредени перфектно. Спрямо българският стандарт са скъпи, но в сравнение с Германия цените са приемливи. Такси от улицата не може да се вземе. Имат си специални пунктове, а на тях работи служители и има ценоразпис. Така човек предварително знае колко ще му струва услугата. Заплаща се, а на документа, който получава пътникът вижда и кой е номерът на таксито му. По спомен най-далечната дистанция беше от порядъка на 20 евро.

В централните райони има и микробуси (по аналог с българските маршрутки). Те са по-евтини от такситата, но по-скъпи от билет за автобус. Предимството е, че си имат маршрут, по който се движат и ако той съвпада с вашите желания, то с тях се стига много бързо. Използвахме такъв вариант след като си тръгнахме от селището на Попай Моряка, за да стигнем до ферибота за Гозо.

Комуникации:

Бях изключително впечатлена от това, че почти навсякъде има свободен интернет. Наред с това Малта е в ЕС и по тази причина роуминг вече не съществува. На ферибота също имаше интернет. В някои автобуси също.

Ден първи – Popeye Village

Първият ни ден започна със селцето на Попай Моряка – няма как, все пак най-малкият член на групата също чакаше това пътуване отдавна.

Пригответе си по 17 евро за билети на човек, за децата входът е 13.50. Срещу сумата ще получите безплатни снимки – фотографите се намират на централната алея над мястото, където е „Шоуто на Попай Моряка“, освен това картичка, която можете да изберете от едно от сувенирните магазинчета. В цената е включен и по един пунш. Тук може би е мястото да спомена, че в Малта живеят от години много българи. Попай Морякът се оказа също сънародник, както и неговата асистентка. Ако сте с деца то можете да участвате и във филмовата лента, която по обед някъде се записва.

Селището на „Попай Моряка“ – популярен детски герой, е построено преди почти 40 години – през 1979 г. То се намира на 3 км. от град Мелиеха, а в изграждането на 19-те дървени къщички участват 165 души.

Мястото е невероятно и човек може да остане там за повече от ден. За късметлиите на отлично време има разходки с лодки от залива. За жалост ние не бяхме от тях, тъй като през този ден имаше невероятно вълнение. Ако решите да останете цял ден и времето позволява – носете си бански и хавлии. В горната част на комплекса има изградени плувни басейни за децата и шатри, на които човек може да плажува, а гледката към скалите и морето те остава бездиханен.

Ако можех да избирам вероятно щяхме да останем часове наред и да затворим селището. Толкова много атракции за деца – шоуто на Попай Моряка, танците, коктейлите…, ресторант, където да се хапне – има си всичко. Все пак обаче ние имахме стройна програма и в следобедните часове с голяма доза тъга потеглихме към следващата точка.

Гозо

За тези, които са решили да пътуват с еднократни билети трябва да знаят, че таксата за ферибот е 4.65 евро за двете посоки. Взима се от терминала Cirkewwa, като дотам връзките са много удобни и ходят автобуси от всички точки на Малта. Морският транспорт отплава на всеки 45 минути.

Ако сте решили да посетите Комино – терминалът е пак този Cirkewwa, но лодките са по-малки. Билетите за двете посоки са 10 евро. Предлагат се и комбинирани билети, които излизат изгодно:

https://.cominoferries.com/Adult_-_Round_Trip/p1335015_6145214.aspx

За Комино казват, че е най-красивата част от цяла Малта. В това ни пътуване не стигнахме до него и избрахме Гозо.

До Гозо се пътува около 20 минути. Фериботът е доста голям, а същият ден имаше невероятно вълнение. Палубата на кораба пореше вълните, които достигаха дори до нас и ни плискаха – преживяването беше наистина като за рицари-приключенци.

Впрочем преди няколко години е имало проект за мост, който да свързва двата острова. След протести от страна на местните хора той е отхвърлен.

Гозо е вторият по големина остров в малтийския архипелаг и е по-слабо населен. Живописните му хълмове са изобразени на герба.

С пристигането на Гозо времето все така напредваше за това взехме такси до столицата Виктория и цитаделата. И така се потопихме в света на рицарите. (Има и автобуси, с които за около 20-30 минути се стига от пристанището до вътрешността). Цитаделата е всъщност висока крепост, която се издига на височина от 150 метра. Гледките от нейните стени са необятни. Вероятно ако имате бинокъл бихте могли да видите дори и Сицилия (разстоянието отново с ферибот е по-малко от час).

Всъщност Гозо това е митичният остров Огигия, където Одисей е попаднал след корабокрушение. Спасява го нимфата Калипсо и така той останал тук в продължение на 6 години. Виктория – столицата на Гозо, е кръстена в чест на диамантения юбилей на кралица Виктория. Местните наричат Цитадела „Короната на Гозо“.

Улиците във Виктория са тесни, криволичещи и калдъръмени. Голяма част от къщите са превърнати в магазини за сувенири и приятни ресторантчета. Крепостните стени разкриват многовековна история и пазят стари тайни за времената на рицарите. Те са били издигнати за да пазят града от чужди набези. В столицата на Гозо е запазена е и бароковата катедрала, която датира от XVII век и е проектирана от Лоренцо Гафа.

Ако сте почитатели на древните цивилизации от Виктория е най-подходящо да се стигне до праисторическите храмове Джгантия, които са отпреди 5000 г., като някои учени твърдят, че е дори отпреди египетските пирамиди. Впрочем изследователите ще ви кажат, че мегалитните храмове на територията на Малта са по-стари от тези в Стоунхендж Англия.

Освен каменните стени с вековна история, Малта е докосната от нейно величество Природата, която я дарила с едни от прекрасните води и скали.

Мнозина намират Малта за скучна, за каменна и за бездушна. Аз не споделям същото мнение, дори напротив. И до ден-днешен – няколко месеца след като приключи нашето пътешествие, си спомням и преглеждам снимките и търся отговор на един въпрос – с какво тази държава ме привлече така силно? В какво се крие нейното обаяние? Казват, че любовта е трудна за обяснение – тя е чувство, дълбоко, което не можеш да намериш думи да опишеш, защото ако направиш то престева да се нарича любов. И до днес нямам обяснение и не знам дали всъщност в това не се крие отговорът…, не знам…, знам само, че мен Малта заема специално място и съм щастлива, че я преживях!

С обиколката на Виктория приключи и нашият първи ден.

Следва продължение

Ден втори – столицата Валета и трите древни града L-Isla (Senglea), Bormla (Cospicua), Il-Birgu (Vittoriosa)

В следващия разказ ще ви кажа и защо малките малтийски балкончета – един от символите на страната, са в различни цветове.

авторски текст и снимки: Димитрина Пандуроваа

Още в рубриката Култура и Туризъм:

Родос – едно от чудесата на света

Градът на влюбените, на художниците, на поетите – синьо-белият град

Тропическото бижу на Германия – остров Майнау

Време е за скиполети – Оберстдорф

Триест – извън блясъка на прожекторите

Златният покрив на Австрия – Инсбрук

Халщат – древната магия на Австрия