Home Да пътешестваме 5 места, които да посетите тази есен – II част

5 места, които да посетите тази есен – II част

21.08.2019

1113

Ако сте пропуснали първата част, можете да да я прочетете тук:

5 места, които да посетите тази есен – I част

Пловдив

Само още няколко месеца градът ще бъде столица на културата – едно събитие, което ще остави своя отпечатък върху историята на някогашен Филипополис, а ние всички осъзнаваме или не, но в известна степен сме негови съвременници на това събитие. И ще можем да разказваме някой ден на идните поколения, така както днес се разказва за Студената война, например.

Каквото и да кажем за този град ще бъде твърде скромно и твърде малко. История – богата, минало – наситено, забележителности – в изобилие…

Започнете от Стария град – калдъръмените улички ще ви отведат до Хисар капия, до Балабановата къща, до църквата Св. Константин и Елена, до върха на тепето, от което ще можете да видите Марица, но и другите хълмове, джамията и семинарията. Старият град и Джендем теме това е сърцето на Пловдив – мястото, от което ще усетите пулса на града.

всяка от възрожденските къщи има своята история

Изпийте някъде около Амфитеатъра един студен коктейл, за да се насладите на великолепните пейзажи, които се откриват и от тази страна. Спуснете по някоя от уличките, за да излезете на централната улица. А тя е най-дългата пешеходна зона в цяла Европа – 1750 метра.

В единия й край ви очаква старият-нов хотел Тримонциум с Цар Симеоновата градина. Някога в централния парк имаше езеро с лодки и пеещ фонтан. Сега отново ги има, но в нова, модерна версия. В другата част ви очаква среща с Античния стадион, Джумая джамия. А преди да достигнете до тях кривнете зад централна поща, за да видите и Римския форум.

На Джумая Джамия има турска сладкарница – за сладки приказки на турско кафе в ориенталска обстановка. След това продължете към Капана – една изключително невероятна арт-зона, от която няма да ви се тръгва.

И все пак ако продължите ще се озовете до подлеза, който пък ще ви отведе до Пешеходния мост на река Марица. Отвъд реката е най-старият квартал на Пловдив – Кършияка. Ако още имате сили то обезателно отскочете до Гребната база и до Альоша.

Верона

Извоювала си е отдавна славата на града на любовта и романтиката с къщата на Ромео и Жулиета. Е, всеки, който е бил там знае докъде е реалността и откъде започва рекламата. Купища бележки са окачени къде ли не из къщата, което донякъде е обида за пренебрежението към другите места, които могат да се видят във Верона. Градът заслужава внимание защото тук са творили забележителни художници, архитекти и скулптори, оставили ценно наследство за днешните поколения. Заради Амфитеатъра, заради замъка Сан Пиетро, заради кулата Ламберти, заради пиаца Ербе, заради цялостната атмосфера, която притежава северния италиански град.

Арена ди Верона
Кастелвекио

Пролетта е перфектен сезон човек да попадне където и да било в Италия. Обикновено времето е приятно, защото все още не са настъпили големите горещини. В края на април се отбелязва и празника на града, а това превръща улиците в истинска жива сцена.

Не пропускайте да изпиете кафе на крак – типично по италиански. Отделете си обаче време да се насладите и на някое от чудесните италиански менюта с чаша Бардолино – виното, което се прави от монаси точно във Верона.

Още за забележителностите в този град можете да прочетете тук: Верона – градът на любовта… или на Борис I Покръстител

Севиля

пламенно фламенко на една от основните забележителности в града

Винаги е време за южна Испания. Ако ви дотегне от сивотата, която понякога обземат повечето градове, то вземете билет за южна Испания и нейната столица. Севиля е от онези градове, съхранили по един забележителен начин своето историческо минало.

То пък е смесица от арабска и европейска култура и архитектура. Освен това градът е и добра отправна точка за посещение на поне една дузина интересни места – Кордоба, Гранада, Малага, Ронда, Нехра, а дори и за атлантическото крайбрежие. Севилските улици са като сцена на открито – току отнякъде ще чуете страстния звън на китари, потропване от токчета и… оле… фламенко…

дори и да не ви остане време да посетите фламенко вечер, то със сигурност из улиците на Севиля ще можете да й се насладите

Ако имате само ден за този невероятен град, то най-лесният вариант да го разгледате е с туристическите автобуси. Така гарантирано няма да пропуснете нищо от иначе дългия списък със забележителности.

Времето на маврите е оставило своеобразен и траен отпечатък и в кухнята. Не пропускайте да похапнете тапас в комбинация със сангрия.

Още за Севиля можете да откриете тук:

Приказка за европейската Шехерезада или къде е душата на Испания I

Брюксел

един от символите на града, направен от шоколад

На пръв поглед Брюксел винаги поражда асоциация на скучен град, в който работят еврочиновниците. Много владетели обаче са оставили своя отпечатък върху белгийската столица. Голяма част от града е била опустошена от атаката на френския крал Луи XIV в края на 17 век. Наполеоновите войни също оставят отпечатък, който в крайна сметка обаче довежда до идеята за независимост – акт, който се случва с коронясването на Леополд I за крал, а Брюксел е обявен за столица, годината е 1831.

Легендата разказва, че Брюксел се е зародил около малък параклис, построен от свещеника Свети Горик още през VI век. Летоброенето започва обаче четири века по-късно с изграждането на първата крепост. Селището се превръща в център на търговията, а населението достига 30 хиляди души.

В миналото Брюксел е бил известен със своите занаяти. Днес всъщност също – брюкселската дантела, вкусните гофрети, шоколадът, черешовата бира…

графити по една от малките улички в града

А на централния площад винаги кипи от живот. Всичко започва и свършва на Grand Place, даже и голямото българско хоро. Казват, че това е един от най-красивите площади не само в Белгия, а и в Европа. Сградите са комбинация от готически и барокови елементи, а от тази точка ароматът на шоколад ще ви изкуши да поемете по някоя от малките улички, в които има множество ресторанти.

Александруполис

Егейско море, наричано от много българи – Бяло море

Какъв по-добър сезон по бреговете на Егейско море от есента – далеч от глъчката на туристите, в компанията само на местните. При късмет сезонът тук продължава дори и през октомври. Ех, какво ли щеше да е Западна Тракия да беше наша…

Градът е бил в българско владение в периода от 1941 до 1944 г. Другата българска следа е коренът на Капитан Петко Войвода – родната му къща, за съжаление от нея няма и помен, се намира в близост до града.

Иначе Александруполис е сравнително „млад“ с не дотам дълга история. Сведенията сочат, че в средата на 19 век на това място е съществувало кафене и караулен пост за наблюдение на контрабандисти. Малко след това рибари от съседните села започват да се заселват, образувайки село Деде Агач – в превод от турски „дърво на отшелник“. Историята разказва, че под сянката на многовековен дъб е бил погребан турският от отшелник Деде.