Home Да пътешестваме Четири дни в Австрия и Бавария 2 част – Мюнхен

Четири дни в Австрия и Бавария 2 част – Мюнхен

21.07.2019

792

Ден втори – Мюнхен

Посвещавам този пътепис на най-невероятната група учители от ОУ „Константин Арабаджиев“ – Варна, която имах удоволствието да съпровождам в продължение на 4 дни в Австрия и Бавария.

С няколко уговорки започвам този пътепис. Първата е, че 2019 не е най-доброто време за посещение на Мюнхен – ремонти текат в целия град, в това число части от центъра, централна гара, затворена за дълго е и Новата пинакотека. От друга страна ми е много трудно някак да пиша за града, в който живея, но ще направя опит.

Мюнхен не е за всеки вкус или поне много хора имат свръхочаквания и други представи за града. Въпрос на вкус. Това, което аз знам е, че ако сте почитатели на изкуството и музеите Мюнхен е по-богат и може да предложи повече от Сан Франциско (това съм запомнила от проф. Иван Бързаков).

Нашата втора среща с варненската група започна от техния хотел, разположен в близост до Терезиенвизе (мястото, на което се провежда Октоберфест) – изключително спретнат и приятен, с приемливи цени и много отзивчив персонал.

Същият ден имаше стачка на транспорта в Мюнхен – започваше от ранно утро – 3.30 и продължи до 14.30 следобед. Улиците останаха без трамваи и без автобуси, не се движеше и метрото. Вариантите за придвижване обаче не бяха малко и дали заради това или заради манталитета на населението, но всичко изглеждаше толкова спокойно, сякаш си беше един нормален, делничен ден. Работеше т.нар. S-bahn – пътувалите в Германия знаят – това са влаковете, които се движат и в градска среда, но под земята. Освен това не бива да забравяме, че Мюнхен е изключително велосипеден град с добре изградена инфраструктура за еко-привържениците. И не на последно място вече са в обращение електроскутерите, които както и колелетата могат да се наемат по много лесна система чрез инсталиране на програма на телефона.

в Мюнхен колелетата са на особена почита и има дълги алеи, които позволяват да се ходи с колело почти от единия до другия край

Ние се отправихме пеша в посока към Карлсплатц. Всички исторически детайли за забележителностите в Мюнхен или както повечето хора обобщават – „това го има в интернет“ ще публикувам в края на пътеписа.

Мюнхен е наистина голям град, а местата за посещение, особено ако както казах сте почитатели на музеи, галерии, изкуство, са много. Според мен оптималният престой за да се наслади човек на спокойствие на всичко и да не препуска като жребец, е да се отделят 5 дни, като компромисно накрая може се излезе извън града за така популярнитя баварски замъци – Линдерхоф и Нойшванщайн. Ако трябва да избирам сезон, в който да го посетя бих заложила на април или септември – до средата, след това (есента) заради Октоберфест наистина е твърде скъпо и пренаселено Октоберфест – нещо повече от празник на бирата.

С глобалното затопляне и стотиците източноевропейски с гореща кръв, в това число и ние – българите, климатът от година на година става нетипичен за Германия и все повече напомня на температурите в България – летните месеци до над 35 градуса, циганско лято до края на ноември, че дори и средата на декември… И все пак обаче това е и въпрос на късмет. Времето е променлива величина, като валутата. Но ако последната все пак зависи от човешкия фактор, другата е само в ръцете на майката Природа.

Но да се върнем към нашата разходка в столицата на Бавария – Мюнхен.

Карлсплатц – все още е запазена някогашната порта, която е като входна врата към централната част. Срещу нея се намира Съдебната палата. Тя е една от емблемите в централната част на града, построена в необароков стил, която също в момента се реставрира.

съдебната палата, поглед от шадраваните на Карлсплатц, които на мен като пловдивчанка ми напомнят на копчетата на главната улица

В страни от нея се намира и един шадраванът на Нептун. В миналото тук се е намирала Ботаническата градина (сега е в близост до двореца Нимфенбург). Ние обаче продължихме по централната пешеходна улица, на която се намират множество магазини, една от емблематичните бирарии – Августина и четири църкви, строени в различни етапи.

един от множеството фонтани, които са в централната централната част

Кръстила съм Карлсплатц – „копчетата“. Не знам защо, но винаги ми напомнят на роден Пловдив – малките седалки, разположени около кметството и централния шадраван, които ние, пловдивчани наричаме така.

Неудобството да се разхождаш в ранните сутрешни часове е, че тогава търговските обекти се зареждат и разходката не е особено приятна, заради галопирането между микробусите. От друга страна тогава се избягват обичайните тълпи. Освен това само в тези часове на деня централната част може да се види наистина чиста. В по-късните часове пушачите (сред, които и множество немци) ще я заринат с фасове. Градската власт е неглижирала санкциите, дано скоро преосмисли политиката си. Истината е, че повечето туристи Мюнхен „впечатлява“ с не особената си чистота. Смея да твърдя, че тя е характерна само за определени райони, сред които и централната част. Има обаче квартали, които изглеждат като подготвени за фотосесия.

Първият храм след влизането през Карлстор е Михаилкирхе. Преди това се намира Ловно-рибарският музей – ще го познаете по двете метални скулптури точно на входа. За ловците е интересен, тъй като могат да се видят препарирани диви животни, фосили от изчезнали видове риби, освен това разполага с богата колекция от ловни оръжия още от IV век та до наши дни и т.н.

След музея и преди Михаелкирхе (Michaelkirche) са фонтаните на Ричард Щраус. В момента се реконструират, но когато това не се случва около тях има много цветя и достатъчно пейки за почивка.

Независимо от коя точка човек поеме към центъра това, което отдалеч се вижда са куполите на Фрауенкирхе (Fraeunkirche)– или църквата на Света Богородица. Доскоро те също бяха „опаковани“ от скелета, но сега могат да се видят напълно възстановени. С групата влизаме вътре. Варненските учители са добре запознати и веднага започват да търсят дяволската стъпка. Влизала съм няколко пъти, но така и не я бях намерила. Няма случайни неща – трябваше да дойде група сънародници, за да я видя. Има няколко версии за „дяволската стъпка“. Колкото и да вярвам обаче в дълбоките конспиративни теории, нито една от тях не ми звучи документално правдиво.

Frauenkirche – най-високата токча в централната част

След църквата продължаваме по малкия едноименен площад, който е сравнително по-спокоен от централната улица и се намират две места за – за кафе или за хапване.

Малки тунели ни отвеждат до най-великолепното здание на централния Мюнхенски площад – Мариеплатц и неговото ново кметство. Мястото за срещи, мястото, което лятото се превръща в истинска сцена – стотици камери и погледи са притаили дъх в очакване на танца на камбаните или Glockenspiel.

Мариенплатц и фасадата на новото кметство

Мариенплатц е „събирателната“ точка на двете централни пешеходни улици – Кауфингерщрасе и Риндермаркт.

Макар да живея почти 4 години в този град винаги се спирам и откривам по някой нов детайл от неговата изящна фасада. Няма начин – това винаги е задължителна фотоспирка. Срещу кметството се намира и Peter’s Dom – катедралата, от която се открива великолепна гледка към града.

Какво още забелязват очите на пътешественика на този площад?

В центъра му се издига колоната на Дева Мария – позлатена, която е издигната още през 17 в. от Максимилиан І и която блести в цялата си изящност, след като миналата година беше реновирана.

на заден план се вижда сградата на старото кметство

Трябва да отбележим, че Мария е почитана като покровителка на Бавария и отбелязването на нейния празник – 15 август, е официален почивен ден.

Срещу златната статуя се намира и старото кметство, което е превърнато в Музей на играчките.

В дясната част на кметството и пред един от скъпите бутици – Лудвиг Бек, се намира шадраванът с рибките.

Имаме време до „пиесата“ на Glockenspiel за това поемаме към пазара – Виктуаленмаркт. Не са много градовете, които в центъра си имат постоянен пазар, предлагащ почти всички стоки. Като се замисля обаче София и Пловдив (а вероятно и много други градове), които също имат добре изградени пазари. Този обаче е на пъпа на града, както някои биха се изразили на жаргон. място, заради което според Ню Йорк Таймс си заслужава да прелетиш Атлантика.

След края на войната е имало предложение пазарът изцяло да се премахне, а на неговото място да се построят модерни високи сгради, но в крайна сметка гражданската позиция надделяла. На площада има и чешма с питейна вода – нещо много рядко срещано в Мюнхен.

След кратка разходка в ранните часове, когато сергиите се подреждат а пазарджиите все още спят, се връщаме на площада.

Виктуалиенмаркт – централният пазар на Мюнхен

Спокойната атмосфера само 30 минути по-рано вече напълно се е изпарила. Всички са заели удобна позиция в тръпнещо очакване. Стотици очи са вперени в новото кметство.

И така малко след 11 започва спектакълът на фигурките – едно от най-важните „събития“ от културния афиш на града, което може да се наблюдава лятно време три пъти дневно, а през студените месеци два пъти.

След тази наслада и за ушите, и за душата, която наистина пренася в друго измерение, потегляме с варненската група към най-популярната кръчма не само в Мюнхен, но и в Германия.

Хофбройхаус съществува повече от 4 века, а церемониалната й зала събира 1300 души. На нея може да се посвети цяла книга – стените й са пропити с множество карти, които пресъздават историята от миналото. Само с едно изречение ще маркирам – тук „изгрява“ звездата на един от най-чудовищните политици на ХХ век – лидерът на националсоциалистите. Днес всички следи от тази епоха са заличени умело.

От баварската кръчма свиваме през любимата ми къща с бръшляна и се отправяме към Одеонсплатц. Минаваме разбира се през Резидентцията, като задължително спазваме ритуалът да потъркаме „зурлата за късмет“.

из централните вътрешни улички на Мюнхен

На Одеонсплатц се издига Театинкирхе, през тази точка преминава и шествието за Октоберфест.

Театинекирхе

Сградата с лъвовете се използва за сцена на открито, представяйки оперни спектакли или други концерти.

Срещу църквата е входа за Хофгартен. Казват, че там са срещали Ева Браун* и Хитлер. *негова любовница и за кратко съпруга, срещат се когато тя е едва 17-годишна и работи като асистент на фотографа на Хитлер.

Ренесансовата градина, която пренася в Италия, е място за глътка въздух след задъхания ритъм на градските вопли.

В павилиона в централната част вечерно време се организират тематични вечери – на Танго, на Салса, а през деня доста често има музиканти чиято музика ще привлече дори и най-изтънчения музикален вкус.

Хофгартен

Маршрутът за този ден беше доста амбициозен и се насочихме към Баварския парламент, като идеята беше да минем през отсечката за сърфисти. Ако решите да ги посетите, то зоната на сърфистите е на река Изар, точно до Музея на националсоциализма.

Изар – реката, която преминава през града

Слънцето обаче бе толкова щедро, а часовникът така се беше разбързал, че стигнахме само до началната точка на Английската градина. Ако навлезете навътре се подгответе за срещата с нудистите. Винаги когато е слънчево, дори и в есенните месеци, е пълно с хора, които са изложени под слънчевите лъчи, така, както ги е майка родила. След това се върнахме в района на операта, която дели един площад с Резиденцията. Беше време за обяд.

В следобедните часове планът беше да отидем до Нимфенбург, Олимпия парк и БМВ.

Ако човек разполага с повече време в Мюнхен могат да се разгледат още замъка в Neues Schloss Schleißheim и малкото, но наистина очарователно замъче Блутенбург.

Замъкът Блутенбург
Schloss Schleißheim

Впрочем внимание с вътрешна обиколка заслужават и Резиденцията, и Нимфенбург, но все пак е добре да избере едно място от двете. Нимфенбург може да се комбинира с Ботаническата градина, която в различните сезони разкрива и своите различни лица, както и с градините със статуи и канали. Наред с това сравнително недалеч е и Олимпия парк.

Моите гости от Варна избраха да разгледат двореца Нимфенбург.

Оттам се насочихме към олимпийския парк. В късните следобедни часове бяхме в БМВ. За жалост тогава вече автомобилите са заключени, а и периодът не се оказа от най-богатите с изложени модели.

ретро-модел на БМВ в изложбената зала

Преминахме през алеята на славата, която е до езерото и както шеговито се изразяват някои сънародници „батериите“ имаха нужда от заряд.

Алеята на славата, която се намира в Олимпияпарк

С това приключи нашият втори съвместен ден от общо 4-дневния престой на българската група учители от основно училище „Константин Арабаджиев“ във Варна.

Предстоеше ни на другия ден да напуснем градските предели, за да се отправим на задължителното пътешествие из баварските замъци.

И накрая само един съвет като на добър познавач на града. Най-удобният според мен начин за разглеждане е Мюнхен да се раздели на зони и да се обиколи пеша. Колелото би могло да бъде полезно за Английската градина, която наистина е огромна, но определено заслужава внимание. Могат да се използват също електроскутери или рикши.

Съвети

Независимо дали се придвижвате пеша или с автомобил из Мюнхен внимавайте с колоездачите, те са навсякъде. Асфалтираните алеи са техните платна и ако пристъпите в територията им ще чуете разярен звънец, а може и яростна забележка.