Home Да пътешестваме Миниатюрната монархия Лихтенщайн

Миниатюрната монархия Лихтенщайн

847
0
SHARE

Страната без армия, без собствена валута, без пристанище и без летище, но с най-висок жизнен стандарт в света – Лихтенщайн

Umalen model na zamyka Lihtenshtain
умален модел на замъка, разположен в близост до автогарата

Отказах цигарите преди 8 години – най-доброто нещо, което може да направи един пушач. Тогава се шегувах, че ще отделям всеки ден парите, които дотогава харчех за отрова и накрая ще си спретна един круиз. Е, не се случи, но съм благодарна, че веруюто „Искай и ще получиш“ работи.

Лихтенщайн не беше в списъка ми. Той имаше „щастието“ да попадне в пътешественическия ми дневник, тъй като беше сравнително близо до Алгой, Бавария, където бяхме за 20 дни. В онези времена пътувах аматьорски – избирах мястото и с това приключваше цялата подготовка. Сега като се замисля съм била наистина късметлийка, защото по щастлива случайност съм успяла да видя всички забележителности на много от местата.

От миналата година обаче си имам списък „Забележителности“, подробен план и маршрут, без които не тръгвам. И сега, пишейки тези редове, в мен се затвърди усещането, че с Лихтенщайн трябва да се срещнем отново.

До миниатюрното княжество пътувахме от зимното курортно градче Бад Хинделанг, от което ги дели само 120 км. По магистралата имаше известно брожение на коя табела точно да свием – тогава все още пътувахме като в доброто старо време, когато човек е разчитал на интуицията си и на указателните знаци. В крайна смета „нацелихме“ точния вход.

Avtobus v Lihtenshtain
с автобус страната може да бъде обиколена за ден

Не ни се размина без проверка на границата – все пак се движехме с български номера по това време. Полицаите бяха много любезни и просто искаха да знаят каква е целта на посещението ни, откъде идваме, пренасяме ли някаква стока. След кратко и напълно приятелско общуване ни дадоха „зелена светлина“.

Mrachen den v Lihtenshtain

Малко след границата вече се оказахме и почти пристигнали, поне според табелите. Мащабите на Лихтенщайн наистина бяха толкова умалени, че имах усещането, че съм в някакъв филмов декор. Табела след табела – току влезеш в един град, след малко си вече в другия. Преди това бях посещавала само Ватикана.

Sgrada v Lihtenshtain

И така съвсем скоро след граничната проверка пристигнахме и в самата столица. Усещането бе, че влизаме в някое германско или швейцарско, а защо не и австрийско или път италианско, алпийско селце – овце и крави ни посрещнаха от двете страни на пътя по малките, но тучно зелени ливади.

Krajpytni kyshti
на влизане в Лихтенщайн – архитектура, напомняща на България, а овцете пред къщата засилват усещането

И точно в този момент „дизайнът“ на няколкото крайпътни къщи толкова ми заприлича на родна България… Имах усещането за паралелна действителност. И по този натурален и дълбоко провинциален пейзаж никога не бих заподозряла, че стотици-хиляди богаташи си пазят милиардите в тази страна…

Беше дъждовно, но във въздуха витаеше невероятна свежест. Всъщност Вадуц ме спечели точно с това – накъдето и да извъртиш очи те обгръща зеленина, а на хълма беше кацнал и замъкът – с онези типични прозорци, които се срещат и в Австрия, и в Швейцария, и в Италия, и в Германия.

Ulici v Lihtenshtain
коде „Зелено“

Лихтенщайн е втора, но отзад напред. По-малка от нея е само Андора. Официалната статистика показва, че дори Ватикана, Монако и Сан Марино са по-големи. Не са много столиците в света, в които човек е с усещането, че е някъде в дълбокта провинция. Селска идилия, въпреки че си в столицата – такова беше усещането ми през цялото време. Спокойствие, сякаш е почивен ден, а беше разгара на работната седмица. Няма бързане, няма стрес, има само наслада и достатъчно време за всичко.

Вероятно Вадуц, както и Лихтенщайн като цяло, би се сторил скучен на мнозина, които имат повече очаквания към една от най-богатите страни в Европа. В архитектурно отношение малката столица, чието население е колкото на едно голямо европейско село – малко под 6 хиляди, е наистина скромно.

Statuya na kon v Lihtenshtain
скулптурите в центъра
Muzej na modernoto izkustvo v Lihtenshtain
Музеят за изкуство

Обхожда се за отрицателно време и ако човек не посещава музеи (те са няколко – Музеят на модерното изкуството, Музеят на пощенските марки, който е безплатен и Историческият музей) може да се насочи или към Тиролските Алпи или към съседния град-община.

Gledka kym Lihtenshtain
поглед от замъка към столицата Вадуц

Макар Вадуц да е столицата, най-големият град е Шаан. С кола е само 12 мин. или малко над 6 км. и съм го набелязала за следващото ми посещение в миниатюрното княжество.

Ние се разходихме из центъра. Отбихме се, това е абсолютно задължително, в няколко сувенирни магазинчета, в които получих световъртеж от цените, както впрочем и в супермакета, от който си купихме вода. Тогава все още преобръщах всичко в лева. Шокиращо е! Загледах се в така популярните марки, които са прославили страната и които водят тук богати туристи и се чудех как е възможно да са такива цените.

На площада се натъкнахме на няколко метални скулптури – нещо като музей на открито. В онзи момент най-малкият член на групата ни беше само на 3 и съвсем умишлено избягвахме музеите.

Centralen ploshtad v Lihtenshtain

Посетихме и една много симптачина книжарничка.

Knijarnica v Lihtenshtain

Умишлено използвам умалително, защото всичко това е с малки размери.

Statuya na chovek v Lihtenshtain

След около час лежерно помотаване из улиците и след като дъждът ту спираше, ту отново започваше, се качихме на хълма – при замъка, който датира от ХII век. Той е скри зад дебели защитни стени, а кулите се издигат на 15 м. височина. Затворен е за посещение целогодишно, тъй като е резиденция на княза и монархическото семейство. Достъпен е само на националния празник.

Струва си обаче човек да се качи заради гледката, дори и при дъжд. Пукхавите облаци, които обвиват Вадуц придават своеобразна мистичност. Не можах само да се убедя в твърдението, че оттук се вижда Бодензее. Склонна съм да вярвам, че е така, но не от точката на замъка – все пак не е на такава височина, а някъде още по-нагоре, тъй като до Брегенц (на брега на езерото) са около 50-ина километра.

Zamyk v Lihtenshtain
Резиденцията на княза, която е затворена през годината

Но дори и от замъка Вадуц изглежда така сякаш ще се нанесе на една по-голяма мъжка ръка. Площта и е едва 160 кв.км., (два пъти територията на Стара Загора), което докато се разхождахме ме накара да се замисля за колко ли дни е възможно да се обиколи с колело, например? После някъде открих, че с велосипед е достатъчен само ден, с кола 2 часа, а пеша 3 дни. Това пък породи друг въпрос – какви ли са съседските отношения?

Zamyk rezidenciya na knyaza
Замъкът, който е резиденция на княза

Разучавайки картата на държавата установих, че от най-горната точка – Ненделн, до най-долната – Балцерс, са само 18 км., като се преминава през Швейцария или час път и автоматично сравних от западен до източен Мюнхен е над 35 км.

karta na Lihtenshtain
маршрут – от единия край на държавата до другия – колкото длан

Сега, когато смело кръстосвам с бялата ми двуколка (колелото) се замислям дали да не предприема един нов тур, тъй като разбрах, че в Лихтенщайн има 50 км. велоалеи.

Интересно за княжеството е далновидната прозорливост, която проявява още през XIX в. Тогава страната излиза от икономическата изолация само с един ход – подписване на митнически договор с Австрия. Още по задълбочени са политическите й виждания, когато след края на Първата световна война Лихтенщайн решава да се „закачи“ за Швейцария, въвеждайки именно франка за собствена валута. И още едно екстравагантно решение – Лихтенщайн е поверил външната си политика в ръцете на конфедерацията, която представлява княжеството в международните отношения.

Само си представям патриотичните възгласи в родна България ако някой предложи аналогична теза в обръщение – премахване на лева и приемане на долара!?! Или още един пункт, при който мнозина родни патриоти скачат на нож – Лихтенщайн няма армия, демобилизирана е някъде през 80-те години на – забележете XIX в., като тогава е наброявала скромните 80 души.

Освен валутната политика Лихтенщайн следва и други швейцарски практики – запазва неутралитет във всички военни конфликти, белязали Европа и света между 20-те и 50-те години на ХХ век. Не само това прагматично решение обаче я превръщат в този икономически змей, който е вече дълги години. Банките са повече отколкото общините – 15 към 11, а наблюдателните твърдят, че толкова банки няма дори и Манхатън. Дълги години Лихтенщайн спазва правилото на „строгата банкова тайна“, което я превръща в притегателен център за спестовници с милиони. Наред с това дълго време е било възможно откриването на анонимна банкова сметка. Звучи странно, но ¼ от приходите идват от пощенските марки, които са най-ценени и търсени от филателистите в цял свят. Ей на това се казва прозорливост – когато си малък, търсиш хитри начини да изглеждаш голям – да живееш от капиталите на другите. Освен това друго, което тласка икономиката на миниатюрното княжество във възход са ниските данъци.

И пак малко философски разсъждения. България е с дълга и древна история, но какво от това, като не умеем да „печелим“ дивиденти. Лихтенщайн е на малко повече от 300 години, но е по-могъща от…, хайде няма да се обиждаме.

Ако пътувате от България до миниатюрното княжество са около 1200 км. Макар Лихтенщайн да не е част от ЕС се прилагат всички спогодби за пътуване в рамките на съюза – т.е. необходимо е само лична карта.

Лихтенщайн в 10 факта:

  • Националният празник на страната е 15 август (Света Богородица)
  • 29 върха с височина над 2000 метра
  • 1799 г. е последният път, в който страна участва във военни действия
  • В Конституцията е записано, че всеки гражданин до 60-години е задължен при евентуално нападение да брани страната си
  • Княз Ханс-Адам Втори – вероятно е единственият монарх, който не желае монархия
  • Князът може да бъде свален само с 1500 подписа (населението е 38 хиляди), като реформите за това прокарва самият той
  • Всяка една община може по всяко време да проведе референдум и да се отцепи от княжеството
  • В страната има на 15 банки и над 50 хиляди офшорни фирми (почти във всяка къща има по няколко табелки с имената им)
  • Лихтенщайн е световен производител на зъбни протези
  • Най-близкото летище, което използва Лихтенщайн е това на другата банкова „столица“ – Цюрих

За миниатюрното княжество се искат очи за да го видиш, но и душа, за да го почувстваш.

Лихтенщайн ще легне на сърцето на всеки, който обича да се докосва до чистата и запазена природа. Миниатюрното княжество е доказателството как една държава може да се радва на завиден просперитет и да бъде икономическо чудо. Човек не трябва да съжалява за миналото, а да гледа към бъдещето и все пак изпитвам угризения, че не отделих повече време на тази малка страна. Грешката ми обаче е поправима!

авторска рубрика: Димитрина Пандурова

Използването на снимки или текст става само с цитирането на източника или изричното съгласие на автора.

Ако обичате да пътувате, дори и виртуално:

Бавария

Веселите къщи на Хундертвасер или кой е австрийският Гауди?

Кралското езеро и неговите 100 годишни лодки

С деца в Бавария – поредица – I част

С деца в Бавария – поредица, II част

Баварски пътешественик – поредица, I част

Баварски пътешественик – поредица, II част

Баварски пътешественик – поредица, III част

Баварски пътешественик – поредица, IV част

Баварски пътешественик – поредица, V част

Баварски пътешественик – поредица – VI част

По следите на романтичния път – поредица, I част

По следите на романтичния път – поредица, II част

Очарованието на един средновековен коледен базар

Една коледна приказка

Вековна история – най-значимият коледен базар в Германия

Октоберфест – нещо повече от празник на бирата

Най-дългият замък в света – запознайте се!

Roseninsel – едно малко популярно местенце до Мюнхен

Неустоим италианско-провански чар по бреговете на Германия

Тропическото бижу на Германия – остров Майнау

Добре дошли в страната на рисуваните къщи

Ски в Германия – кое е най-доброто място?

Да ви представим – Линдау – един от най-красивите пристанищни градове

Кой е „Принцът от приказките“ и какво му дължи Бавария?

Германия

С деца в Германия – Лудвигсбург

Да преоткриеш Улм

Пет места за Великденските празници

Най-дългият пешеходен мост в света e в Европа

Швейцария

Зимен уикенд в Шафхаузен и Люцерн

Франция

Колмар – една разходка в средновековието и не само

Италия

Доломитите – италианското очарование на севера

Верона – градът на любовта… или на Борис I Покръстител

Дестинация „Милано“

Градът на Галилео Галилей и Свети Антонио – Падуа

Триест – извън блясъка на прожекторите

Венецианската лагуна и нейните тайни места

Венеция – La Serenissima* – не само за пътешественика

Просто Венеция – накратко

Австрия

Халщат – древната магия на Австрия

Златният покрив на Австрия – Инсбрук

ПЕЩЕРАТА НА СВАРОВСКИ

Клагенфурт – австрийска приказка със словенски привкус

Четири дни в Австрия и Бавария – поредица

Испания

Приказка за европейската Шехерезада или къде е душата на Испания I

Раят на име Форментера

Един следобед в Eivissa

Малта

Магията Малта

Магията Малта – Кръстоносният поход

Магията Малта – трета част

Магията Малта – Синята пещера и една среща с акула

Гибралтар

Страната на „крадците“, които са под защита на закона

Португалия

Скрити португалски перли

Шотландия

Пролетна островна приказка – Шотландия

Пролетна островна приказка – продължението

Гърция

Родос – едно от чудесата на света

Словения

„Лю“ като любов…, не… като Любляна

24 часа в… Копер, Словения

Чехия

Прага – една разочароваща мечта

За Прага… или хубаво… или нищо

Хърватска

Загреб – „Градът на Милионите Сърца“

Словакия

Замъкът Девин – символът на славянството

Братислава – една приятна изненада

Братислава – един неделен ден

Румъния

До Тимишоара и напред

Малката Виена или кой е градът на банатските българи и на Тарзан

Северна Африка

Тунис – извън зоната на туристическия комфорт

Градът на влюбените, на художниците, на поетите – синьо-белият град

Тунис – ден последен

Европа

Гозбите на стария континент – къде, какво да похапнем

Европейска разходка с лодка по канали – последвайте ни

Желязната църква „Свети Стефан“ в Истанбул – 120 години история

Първият музей на графитите

Новият център на Европа – Баварското село Гадхайм

Най-бързото влакче в Европа – FERRARI LAND

69°N северна ширина или защо се влюбих в Тромзьо?

Азия

Сонгкран – Нова Година в Тайланд

Америка

Орландо и „пенсионерският“ щат Флорида

България

Български потайности – между Средна гора и Стара планина

Пловдив – европейска столица на културата 2019

Пловдив – европейска столица на културата

Рилският манастир – едно от най-добрите места на планетата

Панагюрското златно съкровище пак е в „дома си“

ЮНЕСКО обяви Габрово за град на занаятите

Черноморец – градът с непознатата хилядолетна история, дух и традиции

Първият по рода си културно-исторически парк в света ще бъде в България

Българският замък край Р

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here