Home Да пътешестваме Образцовото село с пионерското име – Чавдар

Образцовото село с пионерското име – Чавдар

31.07.2019

820

8000 години назад във времето

Село Чавдар – опасано от планини, от едната страна пазено от величествената Стара планина, от другата – от Средна гора. И няма как без реката – Тополница. Все пак в миналото хората са избирали мястото за заселване именно заради водата. А изборът им след това е зависил от плодородието на земята. Днес малцина са тези, които се интересуват от тези природни дадености…, а може би не е далеч времето, когато това отново ще се промени и земята ще бъде най-ценното, към което хората да се завърнат.

Чавдар – беше ми попадало множество пъти, тъй като се бе превърнало в притегателен фокус за много медии. Какво привлече интереса на журналистите – това, че улиците са асфалтирани, изградени са нови тротоари, има кошчета за боклук, а на всичкото отгоре в центъра на центъра се гизди малък алпинеум.

Освен това е вероятно единственото село в цялата страна, което има видеонаблюдение. Помислено е и за очакваните посетители – в селото работи хотел – не е често срещано явление, дори за някои градове.

Тези придобивки му донесоха слава, която го превърна в туристическа дестинация за пример. Всъщност селото наистина изглежда чудесно, но е жалко, че трябва да се дава за образец, защото така би трябвало да изглежда по принцип едно населено място. Дотолкова обаче сме свикнали с разрухата, която ни обкръжава, че се впечатляваме от нормалното и естественото. Спомням си преди години, когато изпратих един колега-оператор да снима дупките по моята улица ироничният му отговор бе, че не са нищо особено…

Нямам представа как е изглеждало село Чавдар в миналото – преди да стане национално известно, но си личи, че местната власт просто си върши работата – това, което се очаква от нея. Защо и другите села и градове не се доближават до Чавдар е отговор, който няма да търсим тук.

Любопитно:

Обликът си Чавдар дължи на 82-годишния кмет Пенчо Геров, който вече четири мандата се грижи за селото, което пък е обновено с 12 млн. лв. Доказателство, че когато искаш имаш начини, когато не – има оправдания.

Мисля си, че хора като него трябва да организират срещи и да предават знанията и уменията си и на други. Дали обаче ще има желаещи?

Centyr na selo Chavdar — Центърът на село Чавдар

Истината е, че Чавдарският център буквално грее от пъстри алеи с цветя. Къщите наоколо са възстановени и нямат нищо общо с къщите от съседни села, пък и градове дори.

Cvetni gradini — Цветни градини в центъра

Фонтан, мост и един дълъг централен площад с безупречна настилка. Можем само да пожелаем и други български места да бъдат възстановени по този начин.

Докато се разхождах по мостчето, снимайки, се прехвърлих в Панагюрище – голяма и богата община, на чиято територия се намира едно от най-стабилните предприятия в цяла България, не може да се мери с Чавдар. Няколко лета централния площад остана разкопан, да не говорим за непрекъснатия проблем с водоснабдяването.

Cvetarnici s krasivi cvetya — Красота, постигната само няколко цветенца

Първоначално си мислех, че с разглеждането на центъра се изчерпва разходката ми в Чавдар. Реших обаче да последвам указателната табела към параклиса Света Петка. И не сгреших. Покатерих се с колата на върха на селото, а оттам отново се ширнаха онези ми ти пасторални пейзажи.

Paraklis Sveta Petka — Изглед към параклис „Света Петка“

Параклисът е малък, но възстановен отново безупречно. Изографисан и поддържан.

Каква е неговата предистория?

Според преданието на това място са пренощували тленните останки на Св. Петка при пренасянето им в Търново по нареждане на цар Иван Асен II – събитие, белязало 30-те години на XIII в. Оттогава до днес Светицата се смята, че е закрилница на селото.

Krasiviyat paraklis Sveta Petka — Красивият параклис „Света Петка“

В близост до параклиса е и неолитно селище Чавдар. Отново неочаквано но до тук се стига по добре поддържан и асфалтиран път. Към къщичките е оформена музейна сбирка, която разказва за живота по тези земи.

Къщичките пък са направени така, както се предполага, че са живели предшествениците ни хилядолетия назад във времето. Около тях е китно, с оформени пътеки от тикли и отвсякъде се носи аромат на лято – дъх на цветя, примесен с усещането, че житото е прибрано, но се долавя и нотка от гората. Невероятна комбинация!

Iyurti na starite bylgari — Юртите на старите българи

Къщичките

Нямат прозорци и врати. И все пак модерни легла – в разрез с моите очаквания, но явно не са спели по земята, а на втория етаж.

Interior na kyshtata — Интериор на къща от миналото

Странни приспособления, които са използвани за вилици и прибори. Кожи вместо юргани…

Trapezariya v kyshtata — Трапезария в къщата

Как е създадено селището?

При разкопки в могила, недалеч от реката, са намерени находки от праисторията, които разкриват животът по тези земи още преди човечеството да е познавало метала. В селището може да се види старинен уред за мелене на жито – хромел.

По-късно разбрах, че има възможност да се пренощува в селището в някоя от петте кирпичени къщи, със сламени покриви.

Встрани от къщичките има ресторант, а към него и място за пикник – навес и камина за барбекю – нещо толкова популярно в Германия и Австрия. Зони, в които хората се събират през почивните дни със семействата.

Restorant v selo Chavdar — Ресторант и място за пикник

До него има и интересна пъстра плетеница, по която децата, обичащи височините могат да се катерят. Толкова е цветна, че се изкушавам и аз да изпробвам възможностите си.

Zabavleniya za decata — Забавления за децата

Чавдар е в долината, а от върха му има организирани еко-маршрути за Средна гора – с кон по диви пътеки. Защо бях закъсняла толкова много – минаваше 19 часа и вече нямаше възможност в този час да се тръгне към планината. Усещам ароматът на диви ягоди, дъхавостта на боровите дървета…

Още едно място, на което си обещах, че ще се върна. Особено като прочетох и за водопад Казаните. Веднага се запитах защо пък това име – оказа се, че водата пада в пет последователни казани от камък в естествена форма.

Списъкът ми вече наистина е дълъг…

Потеглям с неохота с колата. Спирам още няколко пъти, за да се насладя на отиващото си слънце. Навсякъде всичко изглежда като позлатено.

40 км. делят Чавдар от Оборище, докъдето пътувах – 40 км. адреналин на последна степен. Ако на някое филмово студио му е нужен декор за филм – безплатен, предлагащ много екшън…