SHARE

Първа част – Залцбург, Австрия

Посвещавам този пътепис на най-невероятната група учители от ОУ „Константин Арабаджиев“ – Варна. Това беше едно пътуване по места, които макар да не посещавах за първи път, преоткрих благодарение на тяхната енергия.

group of tourists in Bavaria

Залцбург или „солната крепост“ както се превежда името –

Helbrun castle
една от залите в замъка Хелбрун

надали има някой, който да не знае, но това е родният град на двама души от световна величина в музиката – композитора Волфганг Амадеус Моцарт и диригента Херберт фон Караян. Впрочем къщата на Караян се намира в непосредствена близост до къщата, в която е живял композиторът, но за това в следващите редове.

Няма да е пълноценна разходката в града, ако не сте посетили:

  • двореца „Мирабел“ – градините от пролет до есен са прекрасно оформени с различни цветя
  • родната къща на Моцарт
  • Световно най-добре запазената Хелбрунска алея (Hellbrunner Allee)

Обикновено се пропуска, заради отдалечеността от централната част, но в другия дворец – Хелбрун, се намират

  • най-добре запазените ренесансови водни игри (Wasserspiele Hellbrunn)
Hohensalzburg castle
крепостта Hohensalzburg

Освен това:

  • най-старият тунел в Австрия – Зигмундстор (Sigmundstor), който свързва Стария град с градската част Риденбург (Riedenburg) и има дължина от 131 м.
  • най-голямото запазено историческо укрепление в Централна Европа (Hohensalzburg или високата солна крепост)
  • най-старият средновековен напоителен канал в Централна Европа – (Almkanal), който е изкуствен разклонен водоизточник, служил за снабдяване на града с необходимата питейна вода, освен това за пожарогасителни дейности, както и за работата на мелниците.
  • най-старата запазена зъбчата железница в света (Reißzug).

В седмицата от 8 до 12 юли имах удоволствието да съпровождам като човек, който донякъде познава маршрутите и района или с други думи – да бъда екскурзовод (никак не ми допада тази дума).

Срещата с варненските учители бе в Залцбург, докъдето те трябваше да достигнат с автобус. За мен това щеше да е третият път, в който посещавах града на Моцарт. Само по-малко от месец преди това си бяхме спретнали една съботна разходка с акцент – замъка Хелбрун. Но, по реда!

Времето се очертаваше отново мрачно. Всъщност и при трите ми посещения в този иначе така прелестно-очарователен и наситен с история град, никога за жалост не съм го виждала усмихнат. Отдавам го на близостта до Алпите.

Нашата отправна точка бе църквата Сан Себастиан, която се намира в новата част на Залцбург, в подножието на Kapuzinerberg. Оттам прекосихме река Залцах и се насочихме към Стария град. Всеки, който е бил тук поне веднъж знае, че тази част е като лабиринт от малки улички. Те са насечени от своеобразни тунели, които могат да отведат до друго “ниво“, т.е. улица или площад. След като видяхме отвън родната къща на Моцарт (в Залцбург има две места, свързани с живота на композитора – в старата част се намира къщата, където е роден, а в новата имението, в което е живял около 10 години, преди да напусне Залцбург и да замине за Виена) продължихме по същата Getreidegasse и преди да се окажем в подножието на Музея за съвременно изкуство, свихме наляво по една такава малка и тясна уличка, която изглежда като вътрешен двор, криещ специални тайни.

За трети път бях погълната от аристократичния магнетизъм на този австрийски град.

Тесни, кокетни улички, които напомнят някак на Дубровник и току очаквам отнякъде да се покаже морето.

Всичко е в синхрон – магазинчетата с табели от ковано желязо, витрините, цветята… Така изкусителните бонбони Моцарт, уханието на бретцел (геврек) и много други хлебни вкусотии, които се носят от всяка пекарна…

Впрочем препоръчвам био-сладоледа, който опитах при второто ми посещение в града. „Бие“ по вкус дори и италианското джелато.

Малко преди да излезем в подножието на крепостта – нашата първа цел, минаваме и през един от корпусите на Залцбургския университет – един от най-старите в Европа, основан в началото на 17 век. До неговото разпускане през 1810 г. той е един от най-посещаваните университети в немскоезичния свят, възстановен е като държавен университет през 1962 г.

Като отворихме темата за „Учението“ тук е мястото да кажа нещо и за музикалната академия Моцартеум. Тя се намира до замъка Мирабел и на вид е доста невзрачна сива сграда, особено на фона на приказния Мирабел.

Universiity of Mozart

Интересно е как възниква – инициатива е на местните, които искат да отбележат 50-ата годишнина от смъртта на Johann Chrysostom Wolfgang Amadeus Mozart – не, няма грешка – това е пълното име на композитора.

Местните имат още един мотив – да осигурят достатъчно млади инструменталисти за църковните служби. Освен това намерението им е да доразвият музикалния живот в града. И така през 1870 г. е създадена Международната фондация „Моцартеум” за насърчаване на млади талантливи музиканти, а през 1881г. и държавното музикално училище. Там някъде – в началото на Първата световна война, академията е призната за консерватория. През следващия един век тя претърпява различни преобразувания, включително бива национализирана, но вече 31 години е университет.

Най-добрият начин да се види е в комбинация с градините на Мирабел.

Но да продължим по нашия маршрут с прекрасната група учители от Варна. Първото място за посещение бе крепостта Хоензалцбург. Закупихме билети като съответно ползвахме отстъпка за група. Повече подробности може да се намерят в сайта, умишлено няма да публикувам цени, тъй те са променлива величина във времето.

https://www.salzburg-burgen.at/de/festung-hohensalzburg/angebote/gruppenangebote/klassische-festungsfuehrung-13/

Така или иначе традиционният билет включва качване и слизане с фоникуляра. Това е най-бързото и модерно съоръжение от този тип, на което съм се возила (сравнявам с Бергамо, Загреб, Цари Мали град, Висбаден).

Lift up

На няколко пъти се опита да ни завали дъжд, но групата беше сериозно подготвена с дъждобрани, за разлика от мен. Моите по правило си стоят в домашния шкаф винаги, когато имам нужда от тях и винаги са на разположение в чантата ми, но в ситуации, в които изобщо не се налага да ги ползвам. С това само искам да посъветвам всеки един – ако планувате посещение в града, по-добре си носете дъждобран или чадър. Независимо дали е май, юли или август. Рискът от дъжд никога не е за подценяване.

Hohensalzburg

Не успях да засека точно, но за няколко минути се изкачихме до върха и навлязохме в дербите на крепостта – цитаделата, която прочетох, че е била превземана само веднъж. В архитектурно отношение тя си прилича с най-дългия замък (според Книгата на Гинес – може да прочетете тук: Най-дългият замък в света – запознайте се!), както и с крепостта Харбург По следите на романтичния път – поредица, I част

Ако колекционирате монети тук е мястото, на което можете да си вземете от автомат на цена от 1 евро и 5 цента.

На входа на фоникуляра също има, но те струват по 2 евро.

Въпреки мрачното време, погледнат от височината на замъка, Залцбург пленява – не можеш да останеш равнодушен пред гледката, която се открива – зелен, спретнат, подреден – от онези места, които можеш да съзерцаваш с часове. Стига да имаш това време. За жалост вероятно само местните го имат. Но пък дали на тях не им е омръзнало?!?

Skyview

Най-лесният начин да се качи човек до крепостта е с модерния фоникуляр. Има и още един – той наистина пренася в миналото, защото все още се движи и въжената железница, а с нея човек може да усети пулса на времето от онези епохи, в които и князете, и архиепископите, и войниците са използвали именно нея. Разбира се ако сте любители на катеренето може да се стигне и пеша.

Хоензалцбург е съчетание от средновековна архитектура, но и с прокрадващи се нотки на романтизъм. От върха му се откриват два покоряващи пейзажа – към реката и новия град, а от другата страна се вижда хълмът край замъка Хелбрун.

Ако се закупи пълен билет ще отнеме поне 4-5 часа за да се обходи целия. В рамките на крепостта са обособени няколко музея. Един от тях е на марионетките.

На връщане отново заваля – тихо и кротко, но не дотам, че да ни откаже от разходката. Преминахме през площада, на който се издига катедралата. Тя крие многовековна история, която ще маркирам само с няколко факта – тук са кръстени Моцарт и Йозеф Мор, композиторът на „Тиха нощ, свята нощ“. Величественият храм е горял повече от осем пъти, а всичките му 7 камбани имат собствени имена.

Кратка фото-пауза за да продължим към пешеходния мост. Аз бих го нарекла „Мостът на любовта“ – тук завинаги са заключени десетки сърца, дали обет во веки веков. Всъщност това е и свързващото звено между старата и новата част. От двете страни се вият дълги велосипедни и пешеходни алеи.

Веднага след като се излезе от другата страна на града, където някога са се простирали широки поляни, се намира и къщата на световноизвестния диригент Херберт фон Караян, а метри след нея е и къщата, в която е живял Моцарт. В нея семейството се мести, след като домът в старата част става твърде малък за посрещане на гости и организиране на приеми.

Срещу дома е и замъкът Мирабел. Казват, че това са най-красивите градини в цяла Австрия. Отдаваме се с групата отново на снимачна дейност.

Освен това градините на Мирабел се използват от стотици младоженци – какъв по-красив естествен и аристократичен декор за сватбена фотосесия.

Малко по-късно се събираме пред хърватската църква – Свети Андрей, която се намира на гърба на Мирабел. Интересен факт е, че тя е създадена веднага след края на Втората световна война и до 90-те години е приютявала бежанци от бивша Югославия.

Нашата Залцбургска разходка продължава към едно по-малко посещавано, но невероятно място – замъкът Хелбрун. Той крие повече от тривековна история и до днес е уникален с това, че съхранява в автентичен вид „Водните игри“ или Wasserspiel. Заслужава да му се отдели поне ден, тъй като разполага с огромни градини, с шадравани и водни алеи, в които плуват риби. Има също чудесен парк за игра за децата. Освен това с билета биха могли да се разгледат освен „Водните игри“ и самият дворец, и музеят на хълма, който пресъздава битовото ежедневие в миналите епохи. А за гледката от него се убедете сами.

Замъкът Хелбрун е от онези места, за които може да се разказва много, но е най-добре да се съпреживее лично – да се докоснеш до тази многовековна история, да се насладиш на тази невероятна архитектура, на тази изтънчена прецизност на майсторите, оставили своя отпечатък за толкова много поколения – да се потопиш в магията на миналото и да се оставиш то да те води…

Ако този маршрут ви е допаднал имайте предвид, че е 12 км. т.е. – пригответе си най-удобните обувки и поне 1.5 литра вода. Накрая може да си подарите една салата в ресторанта към замъка, а ако сте почитател на сладкишите то тук няма да откриете така известната торта „Сахер“, но може да опитате от Käsekuchen.

Вече е късен следобед и е време да кажем „Auf wiedersehen Salzburg! Bis bald“ (Довиждане, Залцбург, до скоро)!

На път за Мюнхен бяхме късметлии на спокойно пътуване, без никакъв трафик, което е направо нетипично за тази отсечка. Времето също беше с нас, защото от небето се изсипа истински порой, а вълните на „Баварското море“ или най-голямото езеро в Бавария – Химзее, не отстъпваха по нищо на черноморските.

И накрая на отбележа само още един важен детайл – Залцбург, макар да е в Австрия е включен в т.нар. Bayern Ticket. Той е изключително подходящ за групи до 5 човека – в рамките на 24 часа може да се обикаля навсякъде в немската провинция, в това число и извън нея – в случая града на Моцарт. Билетът важи освен за пътуване с влаковете на Дойче бан и за наземния и подземен градски транспорт в съответното населено място.

Следва продължение – „Ден втори – разходка в Мюнхен“

За любопитните – от австрийските източници

  • Крепостта Хоензалцбург се споменава за първи път в писмена форма през 1077 година. Първата градска стена е построена в края на XI век. В началото на XII век за първи път се назовават хората като граждани и се използва и термина – градски магистрати. По този начин Залцбург е „град“ в юридически смисъл. Най-старият градски печат, „печатът на жителите на Залцбург“, датира от 1249 г., а най-старият градски закон е издаден през 1287 г. в писмена форма.
  • Заради многобройните си площади Залцбург някога бил наричан „Рим извън Рим”.
  • Струва си да се отбележи и какво означава традиции в сферата на туризма. За Залцбург корените могат да се търсят още през далечната 1860 г., когато се открива жп гарата. Именно тя се оказва ключът към превръщането на града в туристическа дестинация. Пак по същото време се реализират множество общински големи проекти като изграждането на училища, паркове, градини, хотели и места, които днес кратко наричаме – спа-зони, но също така общинското гробище и електроцентралата. Градът се развива и в културно отношение.

Историческите детайли:

Всеки, който се интерисува в дълбочина от историята на града може да научи повече от разходката в двата музея към замъка Хелбрун.

Залцбург води началото си от ранното средновековие и дължи просперитета си основно на солните мини, разположени в близките хълмове към Алпите. Оттам идва и името – Salz (сол) и Burg (крепост). Градът съществува дълги години благодарение именно на търговията с т.нар. „бяло злато“. Някъде през XIX-и век обаче добивът на сол започва да намалява. Тогава обаче градът вече се е преориентирал и разчита на доходи и от други сектори. Като например Залцбургския фестивал, който се провежда още от 19-и век. В края на същия век започват да се произвеждат и така популярните и скъпи днес бонбони Моцарт.

Земите на днешен Залцбург са били заселени още от времето на неолита. Първите селища по тези земи са били на келтски племена. Постепенно тези селища са се обединили в едно по-голямо населено място. Както и по-голяма част от австрийските земи, Залцбург също бил част от Римската империя.

Заради местоположението си градът става основен пункт по пътя, свързващ Италия през Алпите, а така това е първото място, в което през XVII в. навлиза барокът.
Най-известен и влиятелен управник на града е принц-архиепископ, Волф Дитрих фон Райтенау.

Възраждането на града започва след 8-ми век и се свързва с дейността на Свети Рупърт. В началото на 8-ми век светецът става епископ и избира за свое Залцбург за свое седалище.

Катедралата

На великолепната главна фасада могат да се видят изработени от мрамор четири монументални статуи: апостолите Петър и Павел с ключ и меч, както и двамата национални покровители Руперт и Вергилий със солена цев и църковния модел. Двата щита на върха на фронтона се отнасят до двамата строители на катедралата, Маркус Ситикус и Парис Лодро. Катедралният площад с Марианската колона образува атриума – и всяка година е фон както за „Всеки човек“ от Залцбургския фестивал, така и за популярния коледен пазар.

В катедралата се съхранява бронзовият кръщелен шрифт (1311 г.) с лъвовете (1200), в който са кръстени Волфганг Амадеус Моцарт и Йосиф Мор.

Трите порти пък представляват вяра, любов и надежда, като средната порта на любовта е малко по-голяма.

Авторска рубрика: Димитрина Пандурова

Ако обичате да пътувате, можете да виртуално да посетите още:

Бавария

Веселите къщи на Хундертвасер или кой е австрийският Гауди?

Кралското езеро и неговите 100 годишни лодки

С деца в Бавария – поредица – I част

С деца в Бавария – поредица, II част

Баварски пътешественик – поредица, I част

Баварски пътешественик – поредица, II част

Баварски пътешественик – поредица, III част

Баварски пътешественик – поредица, IV част

Баварски пътешественик – поредица, V част

Баварски пътешественик – поредица – VI част

По следите на романтичния път – поредица, I част

По следите на романтичния път – поредица, II част

Очарованието на един средновековен коледен базар

Една коледна приказка

Вековна история – най-значимият коледен базар в Германия

Октоберфест – нещо повече от празник на бирата

Най-дългият замък в света – запознайте се!

Roseninsel – едно малко популярно местенце до Мюнхен

Неустоим италианско-провански чар по бреговете на Германия

Тропическото бижу на Германия – остров Майнау

Добре дошли в страната на рисуваните къщи

Ски в Германия – кое е най-доброто място?

Да ви представим – Линдау – един от най-красивите пристанищни градове

Кой е „Принцът от приказките“ и какво му дължи Бавария?

Германия

С деца в Германия – Лудвигсбург

Да преоткриеш Улм

Пет места за Великденските празници

Най-дългият пешеходен мост в света e в Европа

Швейцария

Зимен уикенд в Шафхаузен и Люцерн

Франция

Колмар – една разходка в средновековието и не само

Италия

Доломитите – италианското очарование на севера

Верона – градът на любовта… или на Борис I Покръстител

Дестинация „Милано“

Градът на Галилео Галилей и Свети Антонио – Падуа

Триест – извън блясъка на прожекторите

Венецианската лагуна и нейните тайни места

Венеция – La Serenissima* – не само за пътешественика

Просто Венеция – накратко

Австрия

Халщат – древната магия на Австрия

Златният покрив на Австрия – Инсбрук

ПЕЩЕРАТА НА СВАРОВСКИ

Клагенфурт – австрийска приказка със словенски привкус

Испания

Приказка за европейската Шехерезада или къде е душата на Испания I

Раят на име Форментера

Един следобед в Eivissa

Малта

Магията Малта

Магията Малта – Кръстоносният поход

Магията Малта – трета част

Магията Малта – Синята пещера и една среща с акула

Гибралтар

Страната на „крадците“, които са под защита на закона

Португалия

Скрити португалски перли

Шотландия

Пролетна островна приказка – Шотландия

Пролетна островна приказка – продължението

Гърция

Родос – едно от чудесата на света

Словения

„Лю“ като любов…, не… като Любляна

24 часа в… Копер, Словения

Чехия

Прага – една разочароваща мечта

За Прага… или хубаво… или нищо

Хърватска

Загреб – „Градът на Милионите Сърца“

Словакия

Замъкът Девин – символът на славянството

Братислава – една приятна изненада

Братислава – един неделен ден

Румъния

До Тимишоара и напред

Малката Виена или кой е градът на банатските българи и на Тарзан

Северна Африка

Тунис – извън зоната на туристическия комфорт

Градът на влюбените, на художниците, на поетите – синьо-белият град

Тунис – ден последен

Европа

Гозбите на стария континент – къде, какво да похапнем

Европейска разходка с лодка по канали – последвайте ни

Желязната църква „Свети Стефан“ в Истанбул – 120 години история

Първият музей на графитите

Новият център на Европа – Баварското село Гадхайм

Най-бързото влакче в Европа – FERRARI LAND

69°N северна ширина или защо се влюбих в Тромзьо?

Азия

Сонгкран – Нова Година в Тайланд

Америка

Орландо и „пенсионерският“ щат Флорида

България

Български потайности – между Средна гора и Стара планина

Пловдив – европейска столица на културата 2019

Пловдив – европейска столица на културата

Рилският манастир – едно от най-добрите места на планетата

Панагюрското златно съкровище пак е в „дома си“

ЮНЕСКО обяви Габрово за град на занаятите

Черноморец – градът с непознатата хилядолетна история, дух и традиции

Първият по рода си културно-исторически парк в света ще бъде в България

Българският замък край Р

1 COMMENT

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here