SHARE

Това е продължението на историята, започнала в един славен четвъртък на месец юли

На лов за приключения в Лондон

Nothing-Hill-night
Нотинг Хил – привечер

Първата вечер бях решила да отидем в Нотинг Хил. Дамата в главната роля ми е любимка. Филмът, макар и вече поостарял, също. Амбициозната програма включваше да стигнем и до Уембли. Остана си само с добрите намерения и в графата – „следващият път“.

С малката червена тойота преминахме през центъра, имаше задръстване. Бях слушала легенди. Честно казано не ме впечатли особено – нищо необичайно. Обаче Нотинг Хил – Нотингхил си струва. Фантастичен район, в който хем си в Лондон, хем не съвсем. Толкова дух, атмосфера и очарование на едно място рядко се срещат. Аристократичност и в същото време съвременност.

Nothing-Hill-colorful-shop
цветните фасади са типични за Нотинг Хил

Спряхме в близост до къщата, в която е живял Джордж Оруел. Бяхме забравили талона за паркиране, който ни даде хазяинът, а се оказа, че до 22 часа е зона, в която не може свободно да се паркира. Разделихме се на две групи – едните да пазят колата и другите – в случая моя милост, на проучвателна обиколка. Все още можеше да се направи някой и друг кадър, макар да се стъмваше.

Nothing-Hill
повечето къщи са обгърнати от зелени, нацъфтели храсти

Закрачих по очарователната улица. Така и не разбрах коя е къщата на Оруел, но пък намерих бившата църква, превърната в забавачка.

На следващата улица имаше огромни имения.

Nothing-Hill-Buildings
Нотинг Хил – истинско архитектурно бижу в Лондон

Пресякох и се спуснах по-надолу по една уличка, която изглеждаше обещаваща. Пътешественическият ми нюх не ме предаде и този път. Кипеше такъв жив живот…, феерия от цветове, от пъстри врати, от висящи във въздуха чайници. Не се бях излъгала за Нотинг Хил. Предусещах вече вкусът му! Залисана във всяка следваща фасада, която сякаш ме канеше на среща, продължих. Стигнах до следващата улица, а от двете й страни се намираха две очарователни ресторантчета. Вече знаех, че едно от тях ще бъде нашето място за вечеря.

The-Crown-Jewels in Nothing-Hill
Царят на улицата в Нотинг Хил

Върнах се обратно без да бързам, наслаждавайки се на всеки един детайл. Съжалих само, че бе тъмно, а моята камера не обича да снима по-късни доби. Все пак я помолих да даде всичко от себе си, за да запечата по един спомен.

Другата част от групата – моята половинка шофьор (ако си спомняте от предишния епизод това е човекът, който стои на лявата седалка и се грижи скоростите да попадат на точното място в точното време) и първокласника, ме чакаха нетърпеливо. Разказах набързо какво съм открила и потеглихме по познатия за мен маршрут.

Избрахме си едното ресторантче, което се оказа винен бар. Моите двама кавалери изразиха съмнение, че няма да могат да бъдат нахранени на това иначе наистина много симпатично място, в което се сервираха основно брускети, салати и сирена, и поехме в търсене на сериозна храна за гладни хора.

В издирването ни помогна сервитьорката от винения бар, която ни обясни, че в продължението на улицата има доста заведения, но ни предупреди да избързаме защото беше около час и половина преди полунощ.

След известно колебание си избрахме друг клуб, в който ни изкушиха сервираните порции. Е, нямаше вратна пържола с шопска салата, нито кюфтета, а традиционните бургери с пържени картофи. Бяха поднесени обаче авангардно. В едни такива метални чинии, като някога в соца. Имаше и вегетарианска версия, която беше адски вкусна. Бирата (без алкохол) също, макар да не съм й фен. Персоналът беше – все едно си бяхме приятели и ни познаваха като редовни клиенти.

Пийнахме, хапнахме, хапнахме, пийнахме. Да можеше и да подремнем…, ама… нейсе… Време беше да потегляме.

Навън беше все така жега. Това обаче не беше предпоставка за градуса на настроението. То кипеше! Отвсякъде!

Латино ритми, танци и песни…

Добре ли чувах… Не бях нито на мохито, нито бях вкусвала ром. Обаче бях с усещането, че съм някъде из улиците на Хавана..

Нотинг Хил определено не спи! И освен архитектура ме спечели и със своя бохемски нощен живот.

Colorfull-truck
дори и камионите за зареждане са артистични

Колкото и да не ми се тръгваше – разумът взе превес!

„Натоварихме“ се на червеното пони и хайде по обратния път.

Какво ви казах за лондонски задръствания – не ме впечатлиха. Е, взимам си думите назад. В полунощ в централната част беше толкова наситено с коли, автобуси, линейки и в обратния ред, колкото в центъра на София не е дори и в час пик. И Мюнхен с неговите рингове и тунели също отстъпва. Те са обичайно задръстени, но не и вечер. Отиването бе за около 40 минути. Връщането – в полунощ, над час! Така и не разбрах накъде бяха тръгнали всички по сред нощ?!? И не беше събота вечер – беше четвъртък!

С последни сили „2в1 шофьорския-тим“ (да припомня, че аз бях зад волана, но за скоростите се грижеше човекът на лявата седалка) достави живи и невредими „пратката“ – три броя човеци. На централната улица до апартамента ни всичко работеше. Липсва ми тази демократичност от България. Германските разпоредби не позволяват – всичко затваря в 20 часа. Тук-там на някоя гара може да се намери нещо отворено. Но иначе даже и на летището е мъчна работа след 22 вечерта. Спряхме за вода, а се върнахме с големи находки. Да дойдеш в Лондон и да намериш лютеница, луканка и сирене – ама не е клише – светът наистина е едно глобално село! И после защо Лондон се е превърнал и той в мека за българите… лютеницата – лютеницата и луканката са разковничето!

Мила ми, Европоооо! Ти си истински земен рай!

Какво ли би възкликнал Алеко Константинов век и кусур по-късно? Блага! Привилегии!

bulgarian-products
с нашенски вкус

С леко вълнение за предстоящата сватба се отдадохме на умората. Не можеше обаче и да се спи! Въздухът беше застинал, нищо не помръдваше. Точно като лятото на 2000-та година в Пловдив. Тогава даже и на 1000 метра височина вечерите бяха нетипично топли.

Според прогнозата дъжд не се чакаше. Добре, че синоптиците сгрешиха. По някое време чух как капките лекичко затропаха по ламаринените первази.

Най-после жадуваната прохлада. И замириса на свежест…

В петъчното утро суетнята беше пълна. Над 2 часа да се подготвим…

И пак на червеното пони. Имахме известни недоразумения и с навигацията. Според мен най-лесната система имат за въвеждане на адреси имат Австрия, Швейцария и Германия – пощенският код е ключът – въведеш ли него, само няколко букви от адреса и улицата си излиза автоматично. В Испания, в Португалия, в Холандия – голямо чудене е кое името на града, кое на улицата… В Англия също. След като все пак успяхме да зададем адрес, газ – към Бъкингам. Е, газ-газ – само 70 мили в час (113 км.) Това обяснява защо се пътува много по-дълго, отколкото в Германия, че даже и в консервативна Австрия, в която допустимата максимална скорост е 130.

Поне нямаше задръствания. Но пък на едно място успяхме да пропуснем отбивката и така добавихме още 15 мили отгоре.

Все пак пристигнахме абсолютно на време.

Пътьом бях се бях улисала нещо и се оказах вдясното платно. Изневиделица ме изпревари едно кабрио в стил „Джеймс Бонд“. Тогава видях, че се движех със скоростта на костенурка.

life-like-in-movie
като във филм

Първата точка бе Chackmore – малко селце до Бъкингам и първата ни среща (и за нея ви разказах) – „Пак ще се срещнем след… 19 години“.

Точно така съм си представяла английската провинция. Пълна идилия!

Our-Royal-family
нашето „фемили“ в пълния ни кралски блясък

Имам богата фантазия и в съзнанието ми изплува също място през зимата. Инстинктивно се сетих за още един филм – „Ваканцията“. Точно така изглежда селцето. Провокира мисленето в посока дали някой ден не бих искала да се заселя тук, вместо някъде в южна Италия, както дотогава бях сигурна?!? Е, не е сега времето за тези сериозни философски теми. Сватба ни чака!

Правим най-бързата фотосесия и 5-ма души успяваме да се поберем в червеното пони.

Впускаме се по тесния път, който си мисля, че е създаден само за колата на мистър Бийн. Толкова е тесен, че се моля да не се появи някой на среща. Е, този път явно не съм била толкова силна в желанията си. Да не повярваш се разминахме.

И тогава пред нас се появи арката – Corinthian Arch

National-Trust-Stowe
National Trust Stowe

 – величествена и подсказваща, че сме близо до National Trust Stowe, познат повече като Бъкингам палас.

Историята

През 18 век семейство Темпъл-Гренвил избира да построи най-пищния храм от всички – къщата Стоу. Зашеметена от имението е дори кралица Виктория.

Сред големи градини и невероятна природа той се издига, отразявайки древни светове и класически руини. Таваните и стените са украсени със скрити послания и митология и не просто загатват, а разкриват величието, силата и славата на тази фамилия. За жалост богатството не е даденост и не трае вечно. Екстравагантните партита, италиански гранд-турове и кралски посещения – все прекомерни разходи, които довеждат до фалит и най-богатата фамилия в Англия се превръща в най-голям длъжник.

National Trust Stowe
National Trust Stowe

С годините замъкът запада, но благодарение на училище Стоу се съживява, а по-късно и възстановява в неговия пълен блясък. До замъка има две езера, китайска градина, Днес в рамките на имението се намира и Stowe Chapelq, в който свещеник е жена.

На територията има пещера, театър, интересен е мостът на Паладин, както и Temple of Ancient Virtue.

Мястото наистина е като извадено от приказен декор на Дисни. Ако имате възможност да посещение извън Лондон заслужава внимание. Както и самият Бъкингам, където се намира университета.

the-old-bridge
старият мост

Само ако имахме още ден (е, на финала бяхме възнаградени с такъв, но за жалост не успяхме правилно да го „изразходим“) бих направила маршрут – английски университети. Кеймбридж е само на час и половина с кола.

Следва още един епизод – сватбата!

Ако сте пропуснали първа част – На лов за приключения в Лондон

И още от моите пътешествия:

Бавария

Веселите къщи на Хундертвасер или кой е австрийският Гауди?

Кралското езеро и неговите 100 годишни лодки

С деца в Бавария – поредица – I част

С деца в Бавария – поредица, II част

Баварски пътешественик – поредица, I част

Баварски пътешественик – поредица, II част

Баварски пътешественик – поредица, III част

Баварски пътешественик – поредица, IV част

Баварски пътешественик – поредица, V част

Баварски пътешественик – поредица – VI част

По следите на романтичния път – поредица, I част

По следите на романтичния път – поредица, II част

Очарованието на един средновековен коледен базар

Една коледна приказка

Вековна история – най-значимият коледен базар в Германия

Октоберфест – нещо повече от празник на бирата

Най-дългият замък в света – запознайте се!

Roseninsel – едно малко популярно местенце до Мюнхен

Неустоим италианско-провански чар по бреговете на Германия

Тропическото бижу на Германия – остров Майнау

Добре дошли в страната на рисуваните къщи

Ски в Германия – кое е най-доброто място?

Да ви представим – Линдау – един от най-красивите пристанищни градове

Кой е „Принцът от приказките“ и какво му дължи Бавария?

Германия

С деца в Германия – Лудвигсбург

Да преоткриеш Улм

Пет места за Великденските празници

Най-дългият пешеходен мост в света e в Европа

Швейцария

Зимен уикенд в Шафхаузен и Люцерн

Лихтенщайн

Миниатюрната монархия Лихтенщайн

Франция

Колмар – една разходка в средновековието и не само

Италия

Доломитите – италианското очарование на севера

Верона – градът на любовта… или на Борис I Покръстител

Дестинация „Милано“

Градът на Галилео Галилей и Свети Антонио – Падуа

Триест – извън блясъка на прожекторите

Венецианската лагуна и нейните тайни места

Венеция – La Serenissima* – не само за пътешественика

Просто Венеция – накратко

Австрия

Халщат – древната магия на Австрия

Златният покрив на Австрия – Инсбрук

ПЕЩЕРАТА НА СВАРОВСКИ

Клагенфурт – австрийска приказка със словенски привкус

Четири дни в Австрия и Бавария – поредица

Испания

Приказка за европейската Шехерезада или къде е душата на Испания I

Раят на име Форментера

Един следобед в Eivissa

Малта

Магията Малта

Магията Малта – Кръстоносният поход

Магията Малта – трета част

Магията Малта – Синята пещера и една среща с акула

Гибралтар

Страната на „крадците“, които са под защита на закона

Португалия

Скрити португалски перли

Шотландия

Пролетна островна приказка – Шотландия

Пролетна островна приказка – продължението

Гърция

Родос – едно от чудесата на света

Словения

„Лю“ като любов…, не… като Любляна

24 часа в… Копер, Словения

Чехия

Прага – една разочароваща мечта

За Прага… или хубаво… или нищо

Хърватска

Загреб – „Градът на Милионите Сърца“

Словакия

Замъкът Девин – символът на славянството

Братислава – една приятна изненада

Братислава – един неделен ден

Румъния

До Тимишоара и напред

Малката Виена или кой е градът на банатските българи и на Тарзан

Северна Африка

Тунис – извън зоната на туристическия комфорт

Градът на влюбените, на художниците, на поетите – синьо-белият град

Тунис – ден последен

Европа

Гозбите на стария континент – къде, какво да похапнем

Европейска разходка с лодка по канали – последвайте ни

Желязната църква „Свети Стефан“ в Истанбул – 120 години история

Първият музей на графитите

Новият център на Европа – Баварското село Гадхайм

Най-бързото влакче в Европа – FERRARI LAND

69°N северна ширина или защо се влюбих в Тромзьо?

Азия

Сонгкран – Нова Година в Тайланд

Америка

Орландо и „пенсионерският“ щат Флорида

България

Образцовото село с пионерското име – Чавдар

Български потайности – между Средна гора и Стара планина

Пловдив – европейска столица на културата 2019

Пловдив – европейска столица на културата

Рилският манастир – едно от най-добрите места на планетата

Панагюрското златно съкровище пак е в „дома си“

ЮНЕСКО обяви Габрово за град на занаятите

Черноморец – градът с непознатата хилядолетна история, дух и традиции

Първият по рода си културно-исторически парк в света ще бъде в България

Българският замък край Р

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here