Аз чета, ти четеш, ние четем! Световен ден на книгата

Декарт е казал:
„Четенето на книги е разговор с най-добрите умове на отминалите времена, и то разговор, в който те ни споделят своите най-добри мисли.“

Китайците мислели, че един възрастен мъж, на име Конфуций, е много мъдър. За да не забравят думите му те искали да запишат всичко, което той казва. Така неговите слова били изсечени в петдесет огромни камъка, всеки един с големината на човек. Смята се, че това е най-тежката книга на света. Написването й отнело осем години, а за пренасянето й трябвали две хиляди човека.

Писменият текст се появява някъде между 9-4 хилядолетие пр. Хр. Първоначално под формата на рисунки.

Пак в Китай коприната е използвана като основа за писане, а книгите се правели от дървени бамбукови пръчки, които завързвали заедно с връвчици. Хората пишели върху пръчиците, но не от ляво надясно както сега, а в колонки от горе надолу. Първият човек, който започнал да прави хартия, се казвал Кай Лун. Той правел всъщност хартия от дрипи и стари дрехи. А самото изписване ставало с четки. Други материали, които са се ползвали вместо хартия, били също: кости, бронз, керамични изделия, даже и миди. В Индия същата роля са вършили изсушени палмови листа. Учените казват, че на практика всяка повърхност, способна да задържи и пренася текст върху себе си, била добре дошла за изработката на “книга”, включително и човешкото тяло.

Всъщност смята се, че книгата е свързана с желанието на хората да създават дълготрайни документи. Камъните, върху които първобитните хора са оставили своите символни рисунки, могат да се възприемат като първите книги. 

И ако приемем, че това е така, то тогава книгата има своето хилядолетна история. Светът обаче и отрежда специален ден едва от 24 години насам.

Защо на 23 април?

Денят е избран като символична почит към двама от най-големите имена на световната литература – на 23 април в една и съща година (1616 г.) са починали Мигел де Сервантес и Уилям Шекспир.

Първоначалната идея за отбелязване на този ден произхожда от Каталуния. През 1926 г. крал Алфонс XIII подписва декрет за честване на Ден на испанската книга, за който след известно обсъждане се предлага датата на смъртта на Сервантес – 22 април. И тъй като този ден съвпада с празника в чест на Свети Георги Победоносец, който пък е покровител на Каталуния – в Барселона търговците на книги устройвали грандиозен панаир на книгата. Аналогичен вече години наред се провежда и в България. Любопитен акцент от Испания още е и, че от 1931 година там се появява обичаят да се подарява роза на всеки, който си купува книга.

И докато в Испания денят има почти 100-годишна история, то години по-късно, на 15 ноември 1995 година, на 28-та сесия на на ЮНЕСКО, 23 април е провъзгласен за Световен ден на книгата и авторското право.

И още от миналото.

Египет е „родината“ на първата истински голяма библиотека. Книгите там обаче не били като днешните, а били написани на навити хартии – свитъци и са изглеждали като огромни рула.

фото: National Geographic

Още в рубриката: