ЕДИН СЪВРЕМЕНЕН БУДИТЕЛ ЗАД ГРАНИЦА

ГАНКА ГОСПОДИНОВА, завършила е езикова гимназия с френски език и Начална Педагогика в Университета във Велико Търново, както и Финанси и Счетоводство.

„Богатството да владееш няколко езика ти дава възможност да имаш поглед върху обичаите, традициите и културата на различни народи. За мен образованието на финансист никога не е било основна цел, а желанието да работя в училище. Докато бях в България не можах да осъществя тази своя мечта. Дълго преди да дойда в Мюнхен работих като секретарка, а не в училище. Мечтата ми да работя по професията си се сбъдна едва тук. През 2013-та година, група родители-ентусиасти се събрахме и основахме още едно българско училище. От тогава работя в него. Училището носи името на голямата поетеса Дора Габе.“
Благодаря Ви, че се отзовахте на нашата покана за този разговор! Защо избрахте да бъдете учителка в българското училище?

Обичам да работя с деца, даже в компания винаги около мен има много деца и се занимавам с тях. Обичам си и професията – този пламък, в очите на децата, жаждата за знания, той е неповторим. Чувството, че превеждаш децата през толкова много и интересни места, че им даваш силата да променят света е неописуемо. А за мен оставането в Германия беше много трудно и тъгата по Родината огромна. Имах желание да направя нещо за децата тук и някак естествено се получи това – да започна работа в българско училище.

Забелязва се подем на българския дух в много от българските общности зад граница. Организират се музикални фестивали на народната музика, основават се български училища, нови медии. На какво според вас се дължи това?

Ами честно казано на много от нас ни е мъчно за Родината. Живеем в изключително глобален свят, местонахождението няма толкова голямо значение, но когато си далеч от всичко родно и любимо, тъгата се усилва и те кара да копнееш за люляците на двора, за българските хора, за гайдите, дори ако щете за родното сирене  Разстоянията усилват тези чувства и е нормално да искаме да претворим красотата и магията на родното в такива фестивали. А и какво по-българско от създаването на едно училище?

Разкажете ни повече за Вашето училище – какво обучение предлагате? Колко деца учат?

Както вече споменах, една шепа ентусиасти се събрахме и създадохме училището, тъй като имаше нужда от него. В началото бяха записани само нашите деца, очаквахме, че ще има още, но не бяхме сигурни колко. На първия учебен ден ни изненадаха 45 деца. Нямате представа колко е хубаво да видиш морето от детски очички и очакването в тях! В училището се предлага обучение по Български език и литература, Роден край/ Човекът и обществото и История и география на България. Отделно децата имат извънкласни форми, които посещават след основните часове – Музика за всички ученици по възрастови групи, Народни танци – имаме щастието да работим с ансамбъл „Лазарка”, които са страхотни професионалисти, Народни традиции и театър. За училище „Дора Габе” мога да говоря много и с любов – с много желание, хъс, воля и преди всичко любов, е създадено и с годините се увеличава непрекъснато. В момента имаме 145 деца от различни възрастови групи и предполагам ще има още. Родителите откликват с желание на всички наши инициативи и помагат много.

В България масово учителите се оплакват и са вдигнали ръце от учениците: от ниското ниво на възпитание, заинтересованост и дори уважение към учителите. Какво е Вашето впечатление от учениците в Мюнхен?

Може би проблемите в България се дължат и на незаинтересоваността на самите родители. Или на прекалената технизация на живота. Децата са залепени за компютрите, таблетите, телефоните, а книгите остават някак в страни. Нямам обяснение на този феномен. Аз съм учител трето поколение и наскоро говорих с майка ми за това – учениците нямат стимул, нямат мотивация да постигнат нещо. Много от нещата, които искат са им дадени на тепсия, информацията се намира на един клик разстояние и те нямат желание да се учат. По-лесно е да потърсиш в гугъл, отколкото да търсиш в енциклопедия. Единици са тези, които искат да продължат образованието си на друго място и се стараят да бъдат най-добрите. Докато тук в условията на съвременното общество, децата трябва да бъдат по-добри, по-бързи, да умеят да са адаптивни и да се представят възможно най-добре, нужни са поливалентни специалисти. Мотивацията е друга. Родителите в чужбина оказват голяма помощ на самия процес. Без тяхната подкрепа и помощ не бихме се справили самите ние, все пак се виждаме само в събота и времето ни за работа с децата е недостатъчно малко.

При завършване на училището, получават ли децата дипломи, които са признати в България?

Тъй като училището работи по изискванията на МОН в България, а от 2015 г. сме лицензирани по ПМС №334, всички деца получават дипломи за завършено образование.

Ще има ли тържество по случай Деня на българската писменост, просвета и култура?

Да, имаше, беше малко по-рано от самия празник, съобразено с дните, в които учим. Беше прекрасно, децата се справиха страхотно!

Как се финансира училището? Получавате ли
подкрепа от немската или българската държава?

Финансирането на училището е от такси, членски внос към Дружеството и получаваме подкрепа от МОН. Първата година се издържахме сами, а от две години вече получаваме пълната сума по ПМС №334. От немска страна не получаваме подкрепа. Отделно от външната помощ, между родителите на децата има също хора, които са спомоществуватели – бяха предоставени стипендии за деца в неравностойно положение.

От какви нужди има училището? С какво могат нашите читатели да помогнат?

Честно казано не знам, може би по-скоро тези ваши читатели, които се намират в Мюнхен, да посетят училището, дали „Дора Габе”, дали „Паисий Хилендарски”, няма никакво значение, да се запознаят с нас, да се срещнат с нови хора, а защо не и да намерят приятели сред тях. А децата ще упражнят езика и може пък и те да открият своята среда. Много от нас намериха приятели там и с удоволствие се събираме дори и след училище. А иначе чисто технически – много ни се иска да имаме база с български книги, а за малките различни помагала.

Как отпразнувахте 24-ти май в училището? Тържеството беше изцяло с изпълнения на децата: казаха стихчета, пяха, танцуваха, всички присъстващи изпяха „Върви Народе Възродени“ и така премина празникът.

Интервюто взе: Атанас Тетиков