Прилките между българския и немския език
Защо българите смятат анцуга за официално обекло, с което да се разхождат навсякъде?
Мното дълго съм размишлявала над този естетическо-екзистенциален въпрос и мисля, че имам отговора.
Заслугата за тази неразбория вероятно е на германците. Защото в техния език думата анцуг означава всъщност костюм. И понеже нямат „богато въображение“ уточняват за какво точно се използва той. Например – ако е костюм за спане става съответно – Schlafanzug, ако е за спорт – Sportanzug или Тrainingsаnzug и т.н., и т.н, хиляди разновидности, които ви хрумват и за които дори нямате и представа, тъй като една от особиците на езика е, че могат да се образуват най-различни словосъчетания и да се съставят нови и нови думи като се комбинират две или повече съществуващи.
Така се стига до парадокса за най-дългата дума. Според най-използвания онлайн-речник това е Aufmerksamkeitsdefizit-Hyperaktivitätsstörung, която съдържа 44 букви. В превод – синдром на дефицит на внимание, хиперактивност.
Конкурент на тази дума или по-скоро направо диагноза е Grundstücksverkehrsgenehmigungszuständigkeitsübertragungsverordnung – 66 букви или това означава – Наредба за прехвърляне на отговорност за разрешение за движение на недвижими имоти.
И още един безкрайно дълъг пример – Sozialversicherungsfachangestelltenauszubildender (стажант-асистент на застрахователен брокер) и думата с 80 букви
Неслучайно Марк Твен казва: „Някои думи в немския език са толкова дълги, че имат перспектива“.
По отношение на Аnzug да уточним, че думата Kostum, която ние използваме, съществува и в немския език, но със значението за сценичен или карнавален такъв.
Ако задълбочим анализата на думата Anzug ще установим, че тя съдържа съставката Zug, което е твърде далеч от облеклото и означава влак.
Това донякъде опровергава тезата за логиката в немския език. Макар че ако трябва да бъдем честни той наистина е такъв. Например на български казваме вежда, а в немския Augenbraue – в буквален превод – кафявото над очите.
Противно на очакванията обаче в немския има думи, за които всички биха предположили, че са интернационални като – доктор, актьор – да опровергаем и това твърдение – Arzt e лекар, Schauspieler – Actor.
В българския език са навлезли наистина стотици и вероятно хиляди немски думи като връзката е индиректна – чрез руския в следосвободителния и периода на Първата световна война, и най-вече директния ни културен и икономически обмен в периода до фашизма. Оказва се, че руският език има много заемки от немския, поради обясними исторически и геополитически причини. Ето и един пример:
Щаб, от рус. штаб, от нем. Stab.
Някои от тях със същото значение, но други не съвсем.
Най-любимите ми думи, които са едно към едно и в нашия и в техния език са:
– архаичното Либе – Liebe, за което се пее в онази хубава песен – Ах, къде е мойто либе
Освен това
– Курорт – коренът на думата е Kur, което означава лечение
и
– Виц
Има и такива, в които смисълът е по-различен
Например Гешефт, което на български носи негативен смисъл за далавера, в немския означава магазин.
Щраус – птица, Strauß – букет
Бюро – писалищна маса, в немския език е офис
наваксвам – немският глагол wachsen – „раста, напредвам“.
Изследователи по темата казват, че сигурно 80% от всички термини свързани с техниката, физиката и химията в българския клонят по-скоро към немския и немския изказ.
Ето и доказателствата –
райбер, винтел, ордер, щекер, щепсел, шнур
клавир (пиано), клапа, клапа, бленда (blenden – ‘заслепявам’), циферблат (das Zifferblatt, от die Ziffer – ‘цифра’, das Blatt – ‘листо’
и разбира се хубавата „българска“ дума Fassung-а
шина, лупа, щрудел, шунка…
Оттам нататък само с буквата А списъкът е достатъчно дълъг Abiturient,
Abort,
Abonnement,
abstrakt, Absurd,
Admiral, Adressat, Adresse
Aerobic, Aerosol, Affekt, Affinitaet, Affaere, Agent, Aggressor, Agitator, Agonie
Асфалт Akzent, Algebra, Alibi, Alkohol, Alpinist, Amulett,
Fackel, Fakir
Agronom, Akazie,
Akkord, Akkordeon, Akkumulator, Akne
Balkon, Bandit, Bankett, Banknote, Bankrott
Backpulver, Bagger,
Brokat, Bulldozer…
Освен това:
Албум, Телефон, Такси, (промяна само в ударението – на първата гласна в немския език)
Супермаркет
ефрейтор, фелдфебел, гилза
Кредит
И още един интересен факт – на български, а и на други славянски езици, жителите на Германия се наричат „немци“. Правилно е обаче да се казва „германци“ като само езикът е немски.
А вие имате ли любима дума с двойна употреба?
автор: Димитрина Пандурова
