.Ашау им Кимгау
Едва ли сега ви е до този въпрос, но къде бихте се скрили от света? Къде бихте избягали – от всичко, че даже и от вас самите?
В някое отдалечено и високо планинско село, в някое малко, но китно градче, в някой отшелнически замък, край водите на някое езеро.
Ако ще се отдавам на аскетски начин на живот бих избрала едно място.
За да мога отново и отново да присядам на пейката на щастието!
Неделя е! Най-късият ден от седмицата!
Като ваканцията!
И като еспресото на италианците!
Една глътка и слънцето е избягало от другата страна на земята.
Навън се търкаля пролетта!
Свежа, зелена и млада.
Пътуваме и душата ми прелива. Много ми натежа тази зима. Навярно не съм единствена. Гледам тучните ливади и ми се иска да се спусна от върха и да се търкалям до полуда, да не спирам, да озеленя коленете, като някога в детството, да тичам безгрижно, да гоня пеперудите, да хвана комат циганска баница и да науча и баварците колко са вкусни простичките неща в живота.
Една секунда ме дели от тази идилия и табелата пред мен – граничен контрол. Къде отиде нашата Европа – тази, чиято първо веруя бе – „Свободно движение на хора, стоки и услуги!“
Зелената ми идилия е разбита като детска мечта – на пух и прах!
Поглеждам към белите алпийски върхове, за да си върна баланса!
А там ме чака онази така жадувана гледка!
Красота докъдето ти стига поглед…
И така, потънала в зеленото безвремие неусетно сме вече там – Ашау. Открих го тази зима. Тогава, когато реших да скъсам оковите и да хукна накъдето ми видят очите.
Ашау е от онези места, които ти дават криле – карат те да се чувстваш щастлив, без да знаеш причината.
Пътеки, нарисувани току-що от някой световен майстор на пейзажите.
Когато бяхме през февруари си обещах да се върна. Обикновено обаче рядко изпълнявам дадения обет. То толкова места чакат в списъка.
Този път обаче нямах търпение пролетта да се настани, за да му гостувам пак.
Ашау е малко-маленичко, но си има всичко!
Високи планински хълмове, които те оставят без дъх.
Река, в която тече кристално чиста вода
Диви цветя
…уханни билки – познати и далечни…
Приказно-рисувани къщи
Алпийска архитектура
И знаете ли, че гората тук е лилава – цвят на патлаждан?
А наблизо даже има и едно моренце.
Е, баварско е, но си има вълни и всичко необходимо като големите му събратя.
Ашау е далеч от градската глъч и суета, но ако ви се прииска нещо по-аристократично има и замък.
Крепостта е и най-голямата забележителност. Датира още от 12 век.
В Ашау открих и къщата на малкия принц.
А покрай реката така ухае на левурда (див чесън). На тази ароматна трева миналата година ни научи една българка. Германците вероятно не познават невероятните й вкусове, обаче азиатците са на „ти“ с тях. Освен нас имаше и други, които бяха излезли на беритба.
Погледнато от високо Ашау е толкова дребничко, като детска шепа. То обаче ще бъде ненаситно към вас. Две поредни визити се оказаха недостатъчни да го обходим.
От онези места, които не ти се налага да разкрасяваш – то е събрали толкова много.
И ще се върна пак, защото тези гледки не ми дават мира и покой!
авторска рубрика: Димитрина Пандурова
за още теми и истории може да последвате страницата във ФБ – Германия отблизо
