С всяка изминала година снегът се превръща във все по-рядко явление
Дори и там, където обичайно сняг пад още през октомври и остава до март снежната покривка е все по-оскъдна.
За добро или не, но ако преди това от това страдаше основно туристическият бранш, то технологиите и създаденият изкуствен сняг, оставиха тези тревоги в миналото.
Въпросът обаче със засушаването и глобалното затопляне набират все по-голяма скорост.
Въпрос, който човечеството, смятащо себе си за свръхразвито трябва спешно да реши.
Нов доклад на WWF Германия предупреждава, че климатичната криза предизвиква все по-реален риск от засушавания в световен мащаб. Според изследването Европа не прави изключение.
Тези процеси оказват натиск върху влажните зони и градската среда и се отразяват негативно върху живота на 55 милиона души всяка година, излагайки на риск енергийните доставки и производството на храни.
Докладът използва данните на водещия онлайн инструмент на WWF, оценяващ заплахата от недостиг на вода – Филтъра за воден риск. С негова помощ експертите анализираха риска от засушаване в градовете, земеделските площи за отглеждане на култури от първостепенно значение като царевица, ориз и пшеница, районите с енергийни комплекси, както и в зоните на политически конфликти, свързани с водата.
„Сушите унищожават важни екосистеми, застрашават продоволствената сигурност и подхранват социални вълнения и политически конфликти“, коментира Филип Вагниц от WWF Германия.
Днес повече от всякога ние зависим от водата за нашите енергийни доставки – било то за охлаждане, транспорт или производство на електричество.
Само в Испания повече от половината от регистрираните 269 електроцентрали са изградени на места, изложени на висок или много висок риск от засушаване.
Във Франция сред 27-те съоръжения, подложени на тази заплаха, са и четири ключови атомни електроцентрали. В Германия водноелектрическата централа „Алтхайм“, газовата „Кирхмьозер“ и четири въглищни комплекса също са разположени в критични зони.
„Изграждането на нови въглищни, газови или атомни електроцентрали е нелепо с оглед кризата със засушаването. Хидроенергията също не е адекватна алтернатива във времена на ниски водни нива и поради многото си негативни въздействия върху околната среда.“, призовава Вагниц.
Докладът на WWF сочи още, че 22 % от основните хранителни култури, като пшеницата, се отглеждат на територии с висок до много висок риск от засушаване.
В такива райони попадат и 19 % от градовете с население от над един милион души, а засегнатите са близо 370 милиона. Списъкът включва и шест мегаполиса с над 10 милиона жители: Делхи, Кайро, Карачи, Истанбул, Рио де Жанейро и Хайдарабад.
Данните показват, че дори най-северните страни в Европа вече отчитат първите предупредителни признаци на засушаване. Стокхолм, Ротердам, Манчестър и Бирмингам са сред градовете, изложени на най-сериозен риск от недостиг на вода през следващите десетилетия.
А Париж е един от първите 20 най-застрашени от суши мегаполиси в света. Други градове като Рим, Неапол, Атина и Мюнхен също биха могли да влязат в графата на потърпевшите само за няколко години.
Ако рискът от засушаване се увеличи, нараства и вероятността от регионални конфликти заради оскъдните водни ресурси. В политически нестабилни страни като Сирия, Ливан и Палестина липсата на вода засилва съществуващите кризи.
Близкият изток е особено засегнат, тъй като 90 % от територията му попада в зони с много висок риск от засушаване.
Световната банка установи, че в резултат държавите от района ще претърпят икономически загуби на стойност между 6 и 14 % от БВП до 2050 г.
Всички тези фактори предизвикват „висок воден стрес“ в редица европейски държави като Гърция, Кипър, Италия, Испания, Португалия и дори в традиционно дъждовната Белгия. Това означава, че техните достъпни водни ресурси намаляват със средно 40 % на годишна база.
източник: WWFEnlarge
