Намерението да инициира регистър на българите и българските общности в чужбина е на президента Румен Радев. Според него трябва да има връзка между тях (нас) от една страна и от друга браншовите, образователните институции и бизнеса в България. Според държавния глава така ще може да се използва и професионалната експертиза и опит на хората, напуснали пределите на страната. Идеята му бе съобщена в края на седмицата на среща с около 200 българи в Ню Йорк.
Президентското намерение би било чудесно, но има няколко важни щриха в цялата картина, наречена „Българи зад граница“. Да поискаш да използваш професионалната експертиза на тези хора, на същите тези, на които непрекъснато властта иска да отреже правото да гласуват, звучи не просто политически некоректно. Българският речник е доста пъстър, за да категоризира и определи едно такова намерение. „Няма да гласувате, ама ще помагате“. Не че и сега не го правят. Няколко години поред изпратените средства от тях на роднините им в България, е по-висок от размера на инвестициите в страната.
Същевременно намерението на президента не е нищо ново под слънцето. На практика българите отдавна са се сдружили „регистрирали“ и своеобразно преброили в различните социални мрежи и групи. Че само групите на сънародниците в Лондон и Великобритания са една дузина и всяка е от по няколко хиляди членове. Като допълним и поне 15-ина аналогични на сънародниците в Испания, още минимум толкова на тези в Германия, Италия и Гърция…, допълним с Канада, Швейцария, Чехия, Кипър…, въобще почти навсякъде.
Цялата тази диаспора, за която се спори каква милионна численост (по неофициални данни 8-9 милиона) наброява, отдавна е намерила начини да си помага както може, да намира пътя сама за себе си, без да разчита на институциите в България и техните представителства, наречени Консулства, Посолства и прочие центрове. И пак от тази диаспора ще чуете по-скоро често знаменателната фраза-съвет – „В чужбина бягай надалеч от българи!“ Съвсем наскоро на полуостров Касандра чух от наша сънародничка: „Избираме си почивка извън страната, за да сме максимално надалеч от българи, звучи ужасно да го кажа, но е самата истина!“ За жалост беше си избрала най-неподходящото място.
Това е жестоката истина вероятно точно толкова, колкото и другото – не малко българи получават огромна помощ в ключови моменти именно от българи. Само този, който чете активно форумите знае каква е действителността! Хора и хора! Не сме по-различни от нито една друга нация. Макар че бихме могли да се учим от всички бивши югославяни – на сплотеност, на усещането за принадлежност към една велика нация. И от турците. В Германия един ако има малък дюкян дава хляб както се казва на поне още двама.
Та към властта – преди да създадете поредния кух орган попитайте поне веднъж тези българи зад граница – как сте, как живеете, от какво имате нужда… Можете г-н президент да поставите заданието на съседите ви по двор – Държавната агенция за българите в чужбина, които и без друго нямат особено голяма популярност точно сред тези, за които се отнася намерението ви. Защото иначе изглежда лицемерно. И по нашенски егоистично!
фото: www.kvostava.us
