С малко, оспорвано, подлагащо на съмнение демокрацията – очаквал ли е някой нещо различно от това, което се случи днес в Турция? Особено след поредицата от последните няколко години – протести, сълзотворен газ, арести, арести, арести…, измислен преврат…, за да се „облече“ с власт и без друго имащият вече такава. Кой коли и беси, и от кога?
Докато християнският свят – и източноправославни, и католици, празнуваха Великден в Република Турция се проведе така чаканият (вероятно само от Ердоган) референдум. Един акт, който преди случването му, буквално разсече на две дипломатическите отношения между турския президент и Холандия. И не само! Той не просто изостри тона и с Германия, която забрани провеждането на агитационни митинги на своя територия, а той упрекна европейските власти в нацизъм. Закани се да върне смъртното наказание, което му гарантира само едно – пълно раздалечаване от Европейския съюз, към който Турция се стреми от години!
Какво означава този референдум? Реджеп Таип Ердоган, 12-ият президент на Турция, който преди това беше министър-председател в продължение на 11 години си осигури още по-големи правомощия, които на практика го превръщат в диктатор – ще назначава министри, ще контролира централизирано президентския дворец, и още, и още…, каквото само той е показал, че може. И макар до влизането в сила на новите правила да има цели две години, всъщност те му дават възможност да се бетонира начело до 2029 година.
Преди да се случи всичко това големият въпрос е – ще се върне ли политическата коректност в разговорите между Турция и Европа – Европа, в която живеят милиони турци от години?
