Home Да пътешестваме Белият остров на удоволствията – Ibiza

Белият остров на удоволствията – Ibiza

01.07.2019

974

Eivissa – вероятно с това си име островът ще бъде „разпознат“ от малцина.

Легенди се носят за нощния живот в това иначе малко градче, което е и главното на острова.

Ибиса – остров на партитата и щурите идеи

Някога Ибиса ми звучеше толкова екзотично-далечна и труднопостижима мечта. Всичко, което знаех за острова се свеждаше до това, че е еквивалент на Слънчев бряг или както всички го наричат „Слънчака“ – рай за купонджиите, гуляйджиите, но и за хипарите, за нудистите.

пъстро, цветно и с много настроение – това е Ибиса

За всички, обичащи горещите страсти и (без)паметните изживявания… И сякаш за да опровергая всички коментари как това не е остров за семейства реших семейната ни почивка (с първокласник) да бъде точно там – мястото, известно още и като мека на алкохолния туризъм и на нощния живот. Дали последното твърдение е самата истина ми е трудно да потвърдя, защото ние видяхме другото лице на този безкрайно красив остров, „потънал“ в тюркоазени води, златисто-бели плажове, кичести и пъстри цветя, екзотични дървета…

и малко циклама за разкош – просто Ибиса

Малко преди да тръгнем прочетох няколко доста негативни мнения и някакси се настроих, че вероятно това място ще отстъпи на българските курорти, познати със същите характеристики. Вместо това обаче местата, до които ние се докоснахме ни показаха девственото лице на природата в нейната пълна красота. Насладихме се и на интересна архитектура много зеленина и чистота.

Нашата отправна точка в опознавателния тур на едноименната столица започна от пристанището и крайбрежната алея Passeig de Moll. Там, в картата със забележителностите, е отбелязан и „Обелискът на корсарите“. Той датира от времето, когато островът е бил под непрекъснатите атаки на пиратите и днес е единственият паметник по рода си. Впрочем столицата Ибиса е един от най-старите градове в Европа, на която ЮНЕСКО заслужено отдава „чест“, включвайки я в своя списък на световното културно-историческо наследство точно преди 20 години.

На пристанището пристан са намерили десетки яхти – като на конкурс за красота. Няколко големи морски превозни средства (фериботи) очакват любителите на пътешествия на близки и далечни разстояния. Пристанището е отправна точка за посещение на невероятно красивия остров Форментера, до който мощните машини ни откараха само за 40 минути, (за това пътуване може да прочетете тук: Раят на име Форментера), но и за Майорка, до която се пътува доста повече – около 3 часа. Оттук може да се стигне и до Валенсия.

От „Обелиска на корсарите“ има две опции.

Булевардът зад него е меката за любителите на пазаруването. Ние поехме в посока на крепостните стени, които загадъчно-закачливо се показваха, привличайки изкушените от историята. Всъщност от тях все още не са разкрити всички тайни на миналото – от направените досега разкопки са открити само малка част. Независимо дали финикийците, римляните, маврите или пиратите, столицата на Ибиса до наши дни е виждала много – от обсади и завоевания до икономическия бум.

„Преддверието“ е своеобразна „увертюра“ към Dalt Vila (високият град) – всяка уличка се пречупва за да прелее в нова – и всяка следваща има собствен живот и звучене.

Доминира белият цвят, който внася невероятно успокоение. Терасите обаче са толкова пъстри, накичени с килимчета или преливащи от цветя. От няколко ъгъла ми намига и любимия ми цикламен храст, който отскоро отглеждам и в домашни условия. Той е много типичен за средиземноморския климат, но съм го срещала и по бреговете на Атлантика, от страната на Португалия.

въпреки високите градуси Ибиса е растителен рай

много настроение от всяка една тераса лъха в Ибиса

в детайлите се крие очарованието на Ибиса

Усещането да се разхождаш по криволичещите улички, с варосани къщи, е в пълна противоположност с образа за купонджийско-младежкия остров, който никога не спи.

Нямахме карта, но и не ни беше нужна. Оставихме се на закона на привличането – следвахме просто повика на китните кафененца, подканящите магазинчета и ресторантчетата, които изглеждаха като истинска рай за мечтателите-романтици.

Влизаме през „парадния вход“ – Портал де Сес Таулес, а наоколо всичко е толкова живописно, че не мога да оставя камерата и за секунда. Запечатвам, запечатвам, запечатвам – искам да притежавам всичко завинаги от тази неповторима атмосфера.

След голямата дървена порта, която е обградена от две безглави римски фигури, се потапяме в друго измерение. Портата е част от дебела зидария от 16-ти век и опасва стария град Далт Вила, в който днес живеят около 750 жители. Плаза де Вила – един от главните площади се е изтегнал зад стените на Далт Вита. И от двете му страни надничат китни балкони. В следобедните часове слънцето е прогонило всички по плажовете, но мястото обещава отново да заживее след залез и тайната за това издават множеството ресторантчета, по които се суети персонала в трескава подготовка.

просто, семпло, изчистено, но много красиво, Ибиса

Оттук пътят се разклонява в две посоки. И двете възможности изглеждат еднакво притегателни. След кратко умуване, поемаме наляво, по тясно извиващата се уличка, която крие някакъв особено тайнствен магнетизъм. Не сме сгрешили. Кокетните пейзажи, достойни отново да бъдат увековечени от всеки пристрастен фотограф или художник, се редуват в луда надпревара.

Миналото

Ибиса е бил част от търговската пътна мрежа на финикийците, които основават пристанищния град с името Ибосим – бог на музиката и танците

Гърците дават по-късно името Ибиса. Те са кръстници и на съседния остров Форментера, а името Питиу (Ибиса с още няколко съседни острова образуват т.нар. Питуиски острови) двете места получат заради гъстата иглолистна растителност.

Старият град на Ибиса възниква още през 1554. Високите крепостни стени се свързват с името на италианския архитект Калви. Те са запазили своята автентична конструкция, с което се превръщат във второто укрепление в Европа съхранено до днес в автентичен вид.

По време на разкопките археолозите многократно откриват следи от народите, обитавали Ибиса през последните 2700 години: финикийци, картагенци, римляни, араби и каталонци – всички те оставиха отпечатъците си и колкото по-дълбоко копаят археолозите, толкова повече изпитайте тайнствен живот от минали епохи.

Изкачваме се още малко по калдъръмения склон. Отдясно ни приканват уютно подредените маси на едно семпло, но много стило подредено ресторантче. В близост до него в скалата е вкопано и магазинче за подправки – аранжирано като за реклама, фасадата му е окичена с огърлици от сушени чушки.

примамливи ресторантчета приканят на всеки ъгъл – Ибиса

Продължаваме нагоре и попадаме на една къща, която мистично е обвита в лиани. От другата страна се вие крепостната стена, обвита в ярки храсти.

Там, някъде се издига и бронзовата статуя на Исидор Макабич – свещеник и историк, първият човек, който подробно е изучавал историята на Ибиса, а градът е съвкупност от богато минало, култура, изкуство. Отстрани погледнат по нищо не личи това да е паметник – оставам с усещането, че това е отчето, което е спряло за глътка въздух, преди да продължи за своята меса в катедралата.

Град на контрасти и изненади е Ейвиса. Току си помислиш, че си някъде пет века назад в миналото, но току някой детайл издаде, че на тази планета животът кипи и днес.

Колкото повече се изкачваме толкова повече си мисля, че Ейвиса е истинска реликва. Заради стръмните бели канари, върху които се издига, е наричан още белият остров.

Малко след паметника стигаме до Baluards in Catalan – мястото, на което в миналото войниците са стояли на стража, за да защитят острова от всички врагове. В града има общо 7 бастиона, някои от тях са с аудио-визуални технологии. Това е може би мястото в Стария град с най-невероятната панорама към града и морето. Тук е и най-големият топ от някогашните боеприпаси. Отдолу се вижда и рибарския квартал Sa Penya, който първоначално е бил най-бедната част на града, но е запазил и до днес своята вълшебна атмосфера с малки бели къщички.

Ярко синьото Средиземно море се е ширнало в безкрая.

И погледнат от тази точка градът – с всичките бели плоски покриви, те пренася абсолютно инстинктивно на някой друг южен континент. Забравям за времето, за жаркото слънце, за хората около мен, кипрещи се в специални пози пред обективите. Оставям се просто на крилете на белите птици, които ме понасят на тихите сини вълни. За секунди прелитам до Форментера, а оттам до Майорка, напълнила дробовете с онзи особен аромат на море. Синът ми ме изтръгва от унеса със силна прегръдка. Не мога да откъсна очи от спокойната някак душа на морето…

Време е обаче да продължим!

Следвайки табелата, а тя ни казва, че катереното по хълма ще ни отведе до катедралата. Пътьом се озоваваме пред една тайнствена врата, обвита с чудно красиво цвете. Надничаме, а там се вие още по-тайнствен тунел. Шмугваме се с идеята, че ще се натъкнем на най-съкровено пазените съкровища на града. „Пресмятаме“, че би било пропуск ако не го изследваме. Той ни отвежда до един скрит двор с особена акустика, от който се носи нежният глас на младо момиче. И още един прелестен изглед към морето.

Изкачването продължава – водени този път от купола на катедралата. Излизаме от другата страна на Стария град, а оттам се открива панорама към приказни малки островчета, които видяхме от ферибота. Вижда се мелницата, която е също част от столичните забележителности на Ейвиса.

гледката, която се разкрива към островите

и още от пъстрите бугенвилии в Ибиса

От тази точка започва нашето спускане. Старите калдъръми обаче са толкова изтъркани от милионите, бродили из тях, че могат да бъдат наистина опасни – направо са като лятна писта. За да не полетим по тях и за да можем да се насладим на гледките от всички страни, бързо се разделяме с обувките. Спускането вероятно е под наклон от поне 70 градуса.

Правим лек завой и се озоваваме в настоящето. Все още сме в пределите на Далт Вила, но стигнахме „точката на цивилизацията“ – място, пълно с „айляци“, както казват в роден Пловдив, излезли на припек и свежо питие, напълзели като гущерчетата по белите старинни стълби.

време е за следобедно кафе в Стария град на Ибиса

Противно на очакванията, но на Ибиса има много за гледане и за посещение. И тя далеч надхвърля очакванията ми за град на нощния живот, в който падат всякакви задръжки.

За по-сериозните изследователи списъкът с местата, които си струва да бъдат видени наистина е дълъг. Кой и да предположи, че Ибиса е изпълнена с музеи:

Музеят на модерното изкуство представени около 400 по-малко или по-малко успешни маслени картини и графики от художници на острова или тези, които са се заселили тук. Един от тях е Ервин Бехтолд, който е роден в Кьолн през 1925 г. и е основател на групата на артистите Grupo Ibiza 59
Музей Arqueològic – на негово място някога се е намирал университетът, днес са открити находки отпреди 3000 години, включително кости и керамика от мегалитната гробница Ca Na Costa на съседния остров Форментера
Puget Museum
Madina Yabisa
Църквата Sant Domènec
Кметството Ajuntament
Катедралата Santa María de las Nieve
Baluard de Сант Бернат

Катедралата Ностра Сенйора де лас Неус не само, че е най-старата сграда в Стария град, но и заема място, където римляните някога са почитали своя бог Меркурий. Каталунците завладяват острова по време на паметния ден на едноименните светии през 1235 г. Така името е било почти неизбежно.

Освен това – замъкът на Ибиса Ес Кастел (Castello Es Castell), с високата си кула Torre del Homenaje, е част от средновековния комплекс и се намира на югозапад от главния площад на катедралата. Масивната структура на червеникав пясъчник, наричана още Castell Almudaina.

Ибиса вероятно е точното място за всички онези с непримирим дух, които обичат неспирния купон и имат енергия да се гмурнат и потопят в него, като от време на време сам излизат на повърхността да поемат дъх. Удоволствието обаче си има цена. Навярно ако се търси по-бюджетно място, то Ибиса няма да се впише в тази графа.

с любов – към живота във всичата му пъстрота, Ибиса

Ибиса обаче далеч не е само това. Балеарският остров с неговите по-малки места, извън столицата, е идеален за една истински спокойна и приятна семейна почивка.

Казват, че не си бил в Ибиса ако не си станал свидетел на залеза от световноизвестния бар Cafe del Mar на брега на Сан Антонио. Е, ще се връщаме отново, за да поправим този пропуск.