Преди 108 години, 3 години след като България обявява своята независимост, се създава най-старата българската земеделска колония в САЩ.
Всичко тръгва от двама братя – Димитър и Иван Костадинови. Те се смятат и за пионери на българското кооперативно фермерство.
Как започва всичко?
В налото на ХХ век щатът Ню Мексико имал прекалено малко жители и прекалено много земя. Това станало причина сенаторите да гласуват закон, с който всеки заселник можел да получи свободен терен.
Така братята наемат 320 акра земя от държавния фонд и без вероятно дори да осъзнават полагат началото на земеделския живот в този район. Две години им трябва за да разберат, че сами няма да успеят и решават да поканят чрез обяви във вестниците в Чикаго и други българи. Няколко години по-късно вече заедно с Иван Стоянов, Христо Наумов, Коста Димитров, Ристо Почев, Коль Илиев и Ганчо Белчев създават земеделска кооперация. Наричат се „Първа българска земеделска колония“.
Горе-долу по същото време жителите се събрали да изберат и име на новооснованото селище. Джорджтаун, по американския вариант на малките имена на първите двама заселници Георги Белчев и Георги Коларов, било първото предложение. То обаче било отхвърлено заради вярването, че е лоша поличба градът да е кръстен на живи хора.
Друго предложение било да бъде Търново – на старата столица, но и то не било прието. След дълги дебати новооснованото градче било кръстено София.
С времето в София била построена и железопътна линия, открито било и училище, в което българският се учил наравно с английския език.
През 1918 г. земеделците обявяват първите си публични успехи за своята дейност. Осемте български семейства наемат още земя и в края на Първата световна война всяка фамилия има вече между 120 и 150 акра земя. В рекламно съобщение се информира, че кооперацията произвежда жито, царевица, боб, картофи, просо, като земеделската продукция по време на война е била изключително търсено. Това осигурява редовни доходи на сънародниците ни зад граница.
Благодарение на това семействата успяват да си осигурят и селскостопанските машини, а това значително улеснява работата им.
Междувременно получават разрешение от държавата да владеят обработваемите от тях площи.
Няколко от българите обаче през 20-те години продават вече частните си ферми на добра цена и се завръщат в България.
Успехът на останалите в София, Ню Мексико, е бил даван за пример от емиграцията. Българите успели да се наложат във фермерското производство, успели да пробият дори и в аграрния сектор на американската икономика.
Три десетилетия продължил възходът на София, Ню Мексико като след Втората световна война за жалост градът западнал.
Според информация в някои български медии около 2010 г. няколко от наследниците на българските колонисти продължават да обработват земята в София, Ню Мексико и да поддържат къщите, създадени от техните прародители.
източник: Гита Йовчева, „Стопанският живот на българската емиграция в САЩ“
