Home Да пътешестваме 7 приказно автентични градчета в Европа

7 приказно автентични градчета в Европа

26.09.2019

1735

Марсашлок, Малта

Най-южният остров на Европа крие много тайни и интересни места. Едно от тях е Марсашлок

Зад това трудно за произнасяне име, в което абсолютно отчетливо се долавя сложността на малтийския език (единственият в Европа семитски език), е сгушено едно невероятно малко рибарско селище. То се намира на югоизточния бряг на Малта и в него живеят около 4000 души.

Днес Марсашлок се слави като селцето с най-голям брой от активни рибари. А техните лодки привличат стотици-хиляди пътешественици, които посещават мястото специално заради пленителните гледки с притихналите на пристанището пъстри лодки. Плавателните съдове са като произведения на изкуството – боядисани в ярки цветове, които се отразяват в тюркоазените води на Адриатика. Любопитно е, че лодките съществуват от дълбока древност – още от 800 г. пр. Хр., когато финикийците са дошли в Малта. Името им е „лузу“, а в тях е вградено окото на Озирис – закрилникът, който носи сполука на рибарите и ги пази в открито море.

Още за тази страна можете да прочетете тук:

Магията Малта – трета част

2. Брюж

Ако столицата на Белгия доста често е определяна като скучното, чиновническо-административно сърце на Европа, то Белгия има своите невероятно очарователни и автентични места. Безспорно една от емблемите е Брюж. Заради каналите той е наричан „северната Венеция“, макар конкуренция в известен смисъл да му правят както Амстердам, така и Гийтхорн, в съседна Холандия.

Всеки, който е стъпил в този град, е оставил частица от себе си. Повечето от къщите датират от 13-14 и 15 век. Един от символите на града е Камбанарията в централната част. Изграждана е цели два века, а кулата и е висока 83 метра. В нея са разположени 47 бронзови камбани с общо тегло 27000 кг.

Ако разполагате само с ден най-бързо може да се разгледа града с лодка. И тъй като температурите тук са променлива величина много е вероятно по време на пътуването климатът да се променя от слънце до дъжд. Лодкарите обаче освен добри разказвачи, разполагат и с чадъри, които раздават на пътуващите. С тях обаче трябва да се внимава когато се минава под десетките мостове. Голямото предимство е, че с воден транспорт могат да се видят кътчета от града, които при пешеходна разходка е невъзможно.

Ако се интересувате от изкуство то тогава в списъка с места за посещения добавете и готическата църква на Света Богородица, в която се намира статуята на Микеланджело от 1504 г. – Мадоната с младенеца.

3. Швебиш хал

За него няма да намерите почти нищичко в гугъл на български език. Не е много информацията дори и на немски език. Слабо популярно е навярно дори и за самите германци. За разлика от Португалия. Там градчето се прочува преди 7 години, след написан възторжен репортаж от португалска журналистка. Повод е изявлението на местните власти да наемат квалифицирани работници от страни, засегнати от предишната криза (2008-2012). Така Бюрото по трудн се оказва залято от молби за работа от португалски граждани.

Швебиш Хал в мналото е наричан още само Хал, се намира на солния извор в долината на река Кохер. Разположен е на около 60 км. от Щутгарт в провинция Баден-Вюртемберг и в него живеят почти 40 хиляди души. Средновековното градче се слави с един от най-красивите пазари. Вече 3 години има и напълно безплатна интернет мрежа, което не е често срещано за Германия. Освен това има репутацията и на културна столица на региона. През февруари тук се провежда венециански карнавал, а през лятото пиеси на открито. Привлича също така с лечебните солени води на Solbad.

Градът е домакин също на няколко фестивала – този на тортата и на фонтаните. Местната власт се гордее, че Швебиш Хал е място, в което „традицията среща бъдещето“, споделяйки, че макар да има средновековна история градът отдавна е излязъл от сянката на ранните векове.

4. Котор

Черна гора макар да е една от най-малките държави на Балканите (конкурира я само Косово), тя отдавна е добре известна на туристите не само в Европа. Средновековният град, издигащ се покрай водите на Адриатика крие неописуемо вълшебни картини, заради които си е извоювал прозвището „невестата на Адриатика“.

Котор има богато минало, заради което днес е в списъка на ЮНЕСКО за Световното и културно наследство. Освен с историческите си дадености градът привлича и с множеството карнавали, рецитали и улични маскаради, които се провеждат целогодишно.

Градът е разположен в най-южния фиорд на света – Которския залив, в подножието на планинския масив Ловчен.

Все още учените не са единодушни по въпроса кога точно възниква. Споровете се въртят около това, че първите заселници са илирите (индоевропейски племена). Но други исторически документи сочат, че през 168 г. пр. Христа Котор е бил римско селище под името Акрувиум.

В миналото градът е бил владение на Византия, но е бил също така в пределите на Първата българска държава (1002 г.), а година по-късно Цар Самуил го отстъпва на Сърбия, под чието владение остава около два века, като те му дават и днешното име, превръщайки го във важен пристанищен град. Бил е в „ръцете“ на Унгария, на Босна и Херцеговина, на Венецианската република, на Австрийската империя, а в началото на ХХ век става част от Югославия. По време на Втората световна война, в продължение на 2 години, е под управлението на Италия.

В стария град на Котор се пазят следи от над 10 цивилизации.

5. Дубровник

Джордж Бърнард Шоу, известният британски писател пише: „Ако искате да видите земния рай, елате в Дубровник!“

Днес тази максима възприемат толкова хиляди пътешественици, че на града му става все по-трудно да бъде гостоприемен. Славата му обаче стана световна, когато именно тук се снима и сериалът Game of Thrones (Игра на тронове).

Ако пристигнете по вода то първото нещо, което ще видите са величествените крепостни стени, напомнящи тези в някогашен Константинопол. Тяхната дължина обаче е почти 2 км. и казват, че по този показател преди тях единствено е Великата китайска стена. Всъщност стените са уникално укрепление със своите 18 стъпки дебелина, по тях има изградени кули и бойници. Укреплението е строено цели осем века – между 8 и 16 век.

Както и неговия „събрат“ Котор, Дубровник също е част от културното и историческо наследство на ЮНЕСКО.

Патрон на града е „Свети Влас“, а в Дубровник именно в едноименната църква се провеждат много от по-важните събития от календара на местните.

6. Бергамо

фоникулярът, който се изкачва до Стария град в Бергамо

Старинното градче за повечето посетители е известно като „летището на Милано“ и някак е подценявано, но всеки, който реши да се „отбие“ през него всъщност разбира, че то е от онези истински находки – нещо като скрита перла.

Намира се само на 40 км. от модната столица на Италия. Старинните му улички са очарователни за разходка дори и през студените зимни месеци. Градът има нова и стара част, които се наричат – Citta Alta или „Горният“ – Стар град и Citta Bassa – „Долният“ – Новият град, който е съвременен. До Citta Alta може да се изкачите с фоникуляр. Около него има невероятни имения, чийто цени започват от 2 млн. евро.

Смята се, че на този хълм е построен древният град Бергомум – седалище на келтски племена. Самото име произлиза от келтското Berghem, което означава град, дом в планината.

В Стария град си струва да се докоснете до Цитаделата, която се намира на основния площад Piazza Vecchia. Там ще видите и средновековната часовникова кула с фонтана, освен това параклисът Калеони, считан за един от шедьоврите на ренесансовата архитектура и не на последно място базиликата Санта Мария Маджоре.

В списъка със забележителности влизат още главната улица – cia Gombito и слънчевият календар-часовник със зодиакални знаци.

За Бергамо се твърди още, че е родното място на сладоледа страчиатела, който е създаден в една от сладкарниците в Стария град .

Бергамо крие очарованието на онези градчета, които носят духа на Италия.

7. Толедо

Само на 60 км. от аристократичен Мадрид се намира Толедо – един от най-старите градове, той е като картина от средновековието. Някога столица на Испания той и до днес остава център на изкуството, наричан още „град на трите култури“ заради съвместното съжителство през вековете на християни, мюсюлмани и евреи. Бил е колонизиран от римляните, след това става столица на вестготска Испания докато не го завземат маврите. Все пак те позволяват на християнската и еврейската общност да останат. И до днес абсолютно автентично е съхранен еврейският квартал. Малките каменни улички, виещи се между дебелите крепостни стени, водят до замъка Алказар. До него е музеят Санта Крус, който в миналото е бил болница.

Сред местата, които си струва да се посетят е и готическата катедрала, чието строителство продължава 250 години, а самата тя е с изключително изящни детайли. До нея се намира кметството, което пък е изградено в мавритански стил. Струва си да се види и Музеят на Ел Греко.

Градът е изграден сякаш амфитеатрално на хълма над река Тахо, която го заобикаля от всички страни. Вече 35 години Толедо е част от културното наследството на ЮНЕСКО.