SHARE
  • посвещавам на приятелите и колегите – Л.К. и А. Б.

Странно нещо е човешката памет. С удивителна точност можем да си спомням неща, случили се назад във времето и да забравям (услужливо) рутинното ежедневие от вчера.

Трудно е да го осъзная, но разходката ми до белгийския град, известен като градът на диамантите, се случи преди около 4000 дни или 11 години´

Тогава пътуването не беше такъв „масов спорт“ какъвто е днес. Самолетните  билети имаха друга себестойност и времената наистина бяха различни.

Това беше второто ми посещение в северната столица. Първият път отново бях през есента, но толкова на бързо, че успях да видя само централния площад.

Стигнахме до Антверпен от Брюксел. Беше началото на ноември и както се очаква за тези географски ширини това бяха най-сивите дни – от сутрин до вечер небето и земята бяха в едно цяло. Мрак пълзеше отвсякъде, но пътешественическата ми душа това не я тревожеше. С чадърче под ръка обикаляхме белгийската столица във всеки свободен момент. Температурите не бяха толкова ниски, но  влагата проникваш в костите ни и студът се усещаше свирепо.

Казват, че няма какво толкова да се види в Брюксел. Чувала бях, че дори и „Пикльото“ е толкова малък, че ако не са тълпите от туристи можеш и да го пропуснеш. Всъщност на мен градът ми допадна. Разбира се несравним е с Брюж, но пък не отстъпва нито на Айндховен, нито на Антверпен. Но за него ще разкажа може би друг път.

И така наред със служебните срещи и ангажименти имахме и един свободен ден. Решихме да пътуваме с влак до Антверпен – най-удобният начин, но не и най-евтиният специално в Европа. С билети се подсигуряваме още предния ден. От Gare de Midi Брюксел само след час сме в Антверпен. Гарата е като музейна галерия – толкова много архитектурни детайли. Тя е била използвана и за естествен декор на английския криминален сериал „Еркюл Поаро“. Построена е в края на 19, началото на ХХ век, но година преди нашето пристигане приключва второто й обновяване, което е продължило няколко години и е глътнало над 1.6 млрд. евро. Казват, че това е една от най-красивите гари не само в Европа, но и в света, която по един перфектен начин съчетава новото със старинното.

Пристигнахме още преди обед и от гарата излязохме директно точно на най-богатата улица в града или наричана още „диамантеният квартал“. На една изключително малка площ – само 3 кв.км. тук се продават скъпоценни камъни на стойност около 45 млрд. евро.

Нямахме кой знае какъв конкретен план и набелязани цели.

диамантеният квартал – Антверпен, Белгия

Спускаме се по централната улица  The Meir. На нея някъде по средата се намира Резиденцията на белгийските крале.

Ние обаче искахме обезателно да посетим къщата на Рубенс. Тя е в една от пресечките на главната улица. Всъщност Антверпен е известен и с това, че през вековете тук са живели Антонис ван Дайк, Якоб Йорданс.

къщата на Рубенс

За съжаление нямаме късмет – същият ден музеят е затворен. Фламандският художник, дипломат, учен, архитект и колекционер от епохата на Барока, известен със своя екстравагантен стил, живее в тази къща 25 години. Именно тук изпод неговата четка изплуват голяма част от творбите му.

Рубенс умира в Антверпен през 1640 г.

Волната ни разходка продължава по централната улица. Жули най-свирепият вятър – неизбежно е – все пак това е пристанищен град. Фото с ръката. Защо тя е символ на Антверпен?

Легендата

Според белгийския фолклор по поречието на река Шелда е било мястото, където живеел великанът Антигон. Той пропускал всеки, който искал да отиде от другата страна на реката срещу такса. Ако някой откажел да си плати, губел ръката си, а великанът я захвърлял в реката.

Появил се обаче един смелчага на име Силвий Брабо. Той не само, че надвил Антигон, но и за назидание отрязал неговата ръка.

Смята се, че тази легенда е в основата, от която се ражда името на града -„Hand werfen“, което в превод от нидерландски означава „хвърляна ръка“.

Ръката присъства и в герба на града.

Нас единият студ обаче не може да ни уплаши. Както казват в роден Пловдив – джиткаме си ние и стигаме до брега на река Шелда – там, където е вилнял някога великанът. А до него се издига скромно замъкът Het Steen, което се превежда като скалата. Смята се, че това е най-старата сграда в целия град. Построен е в началото на 13-ти век – само за 25 години. Дълги години ролята му е да осъществява контрол върху пристанищната търговия. В по-късните векове обаче се превръща в затвор. До замъка се издига и скулптура на Семини – скандинавският бог на плодовитостта и младостта.

В периметъра покрай реката се намират повечето от антверпенските музеи, сред които и музея на модата. Нямаме време за тях за това обратно към гарата. Излизаме на централния площад – напомня на този в Брюксел но някак много по-широк. В средата се издига статуя, посветена на храбрия мъж, победил великана.

централният площад на Антверпен
сградите удивително напомнят на централния площад в Брюксе
кметството на Антверпен

Сърцето на града, което векове наред е било аристократичната гордост на района, но Втората световна война не пощадява и този град – има много разрушения.

От площада забелязваме и кулата на катедралата Св. Богородица.

Тя е най-голямата в северна Европа, а вътре могат да се видят някои от произведенията на Рубенс, както и на неговия учител.

Семини – скандинавският бог на плодовитостта и младостта, Антверпен
катедралата Св. Богородица, Антверпен, Белгия

Какво да се види в Антверпен:

  • Готическата катедрала Света Богородица, строена почти два века – 169 години. Едната и кула е висока 123 метра, а по празници тук отеква звукът на 47 камбани
  • Къщата-музей на Рубенс
  • Замъкът
  • Гроте Маркт е централният площад в Антверпен. На него се издига сградата, в която се помещава кметството. Историята й датира от 1565 г.
  • На Гроте Маркт повечето сгради са сравнително нови. За жалост оригиналните са унищожени при пожар в в средата на 70-те години на 16 век. По-късно те са възстановени в ренесансов стил истински образец на фламандската архитектура.
  • Фондовата борса – разположена е в близост до площада и се намира там вече над пет века
  • Църквата Свети Пол
  • Пристанището – второто по оборот товарно пристанище в Европа. Изпреварва го само това в съседен Ротердам
  • Зоологическата градина – една от най-старите, която е дом на над 5000 животни

Между другото тези дни когато реших да се върна към това далечно пътуване в Антверпен съвсем случайно (а може би не) ми попадна една статия. Запалените левскари навярно помнят, че преди 30 години техният отбор пада от Антверпен с 4:3 в мач за Купата на Уефа.

Независимо накъде в Белгия сте се запътили не забравяйте едно – чадърът. За всеки случай си сложете и един дъждобран – със сигурност няма да ви е излишен!

авторска рубрика: Димитрина Пандурова

Още в Култура и Туризъм:

Англия

На лов за приключения в Лондон

На лов за приключения в Лондон – Нотинг Хил

Лондонски роман(с)

Лондонски роман(с) – II част

Из английската провинция

Швейцария

Зимен уикенд в Шафхаузен и Люцерн

Лихтенщайн

Миниатюрната монархия Лихтенщайн

Франция

Колмар – една разходка в средновековието и не само

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here