SHARE

Реноар е рисувал и прикован към инвалидната количка или Вълшебната светлина на Прованс.

Едно посещение в Музея Реноар, в малкото градче Кань-сюр-мер, е едно незабравимо преживяване, едно желано връщане назад във времето, едно несравнимо докосване до силата на духа на един от най-великите френски импресионисти от началото на миналия век, едно неизмеримо потапяне в багрите и светлината на магичния Прованс!

Между маслиновите дървета-столетници в градината на имението, където Големият художник е рисувал до края на дните си en plein air (прикован буквално в инвалидна носилка, специално пригодена, за да го изнасят навън),

там посетителят усеща присъствието му, Реноар продължава да е вдъхновение и сила за младите последователи на импресионизма, поставили стативите си в градината и разхвърляли по тревата пособия за рисуване и маслени бои… На палитрите им наситено синьо (като небето на Прованс), сладко жълто (като слънцето на Юга), пъпешово оранжево (като керемидите на къщите тук), нежно лилаво (като цъфтящата все още лавандула), тюркоазено зелено, преливащо в мастилено синьо (като цвета на морето на Лазурния бряг)…

Да бъдеш тук, между маслиновите дървета, величествените кипариси и пъстри провансалски цветя и подправки в градината, усещайки аромата им, сред тези ухания и наслада при гледката към морето, ако при тази приказна атмосфера не нанесеш няколко щрихи с четката, то това си е непростимо деяние!

В къщата, където е живял до смъртта си през 1919г., се усеща духа на Огюст, стрелките на стенния часовник са спрели, влизаш като скъп гост в дома, запечатал присъствието на художника, възпял la joie de vivre…

Несравнимо с нищо друго е усещането! Аз го почувствах! Впечатлена съм! Je suis impressionnee! (impression, fr. = впечатление)

Текст и фото: Аneliya Toneff Pictures

заглавно фото: http://www.artnews.com/

Още от автора:

„Nissa“

Кой беше Жерар Филип или Размисли на глас в гробището на Раматюел…

 

 

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here