За дивата, сурова и неподправена красота на Тромзьо е трудно да се подберат точни думички! Тази уникална ледена прелест трябва да бъде уловена и възприета чрез сетивата!
Тромзьо е една палитра от нежни пастелни цветове върху белия фон на потъналите в чуден пухкав сняг величествени хълмове и даващите усещане за непристъпност фиорди наоколо. Най-северният град на Норвегия въплъщава за мен синьото на небето през настъпващата още в ранния следобяд януарска нощ, едно наситено кралскосиньо с тъмни мастилени оттенъци! Romsa (=Тромзьо на северносаамски) е нежният розов цвят на хоризонта, във вълшебния миг, когато денят се скрива под пелената от блестящи малки ледени кристалчета и потъва леко в полярния си сън. Този град е изумруденото зелено на Аурора бореалис, разливащо се като акварелна стихия върху платното на вечерта. Тромзьо е искрящото бяло в пътя на снежинките, летящи волно във въздуха, недоловимо покриващи малките разноцветни дървени къщички с дебела бяла покривка от нежност, невинност и топлина… (относно топлината: благодарение на течението Гълфстрийм норвежкият Тромзьо е по-топъл от американския Среден Запад)…
А какво е човешката топлина на тази географска ширина? Сплотеността на норвежците е пословична, хората обичат да се събират заедно, да пият горещ чай, да се топлят с одеяла, да палят огньове, свещи и лампи (направи ми впечатление, че до ВСЕКИ прозорец в разноцветните им дървени къщички свети по цяла нощ малка настолна лампа).
Норвегия за мен е не само страната на красивите зимни пейзажи без слънце (от ноември до януари слънцето не се показва над хоризонта).
Норвегия за мен е не само дома на Северната Аурора в цялата и прелест и СИЯНИЕ!!!!
Норвегия за мен е не само величествената обител на саамите, пазещи ревниво и грижовно фолклор, традиции и стада със северни елени,
Норвегия за мен е топлотата и гостоприемността на един невероятен северен род и народ, Норвегия е една сбъдната от самата мен и за мен полярна зимна приказка,
Норвегия е за мен един класически шедьовър, нарисуван със замах, обич и вдъхновение от майчицата ни Земя…❄
снимки и текст: Анелия Тонефф
