Денят е 24-ти април 2017 година. Някои изграждат стени, други се представят за защитници на човешките права, а всъщност финансират терористи, трети се бият в гърдите, че са готови да заличат своите сънародници с ядрени ракети. И това е само малка част от пейзажа днес.
Омраза…
Десетки жертви…
Цивилни…
Деца…
Ден като ден…
Особено за някои точки от земното кълбо…
Поредният, в който прелитат бомби…
Поредният… без дом… и в огромна неизвестност…
До такава степен свикнахме, че дори и не се впечатляваме от поредния атентат – някъде там в Африка или някоя арабска държава.
Не се вълнуваме, че в една държава зазвучават сирени. Не за атака, а за да припомнят до какво е довела същата омраза през Втората Световна Война – Холокоста. Резултатът се изравнява в човешки животи – избитите над 6 милиона евреи и други етноси. Жалкото е, че повече от 70 години по-късно Човечеството не е научило историческите уроци, а повтаря старите грозни и безумни грешки. Някой беше казал: „Историята не се повтаря!“ За тези, които не я знаят, резултатите са по-лоши от повторение. Но в една страна много добре си спомнят и са си обещали да не позволят това отново да се случи. Затова вият сирените в цял Израел. Вият за да припомнят за дивашкото унищожаване на хора, но и за още нещо: за смелостта на евреите от варшавското гето, които се надигат срещу биологичните им изтребители.
Макар да знаят, че нямат шанс да победят нацисткия дракон, те се надигат, защото те така са разбирали достойното съществуване, дори и кратко. Днес е денят Йом Хашоа – Международният ден за спомняне за Холокоста. Но това е и ден, в който се чества смелостта и готовността за смърт в името на един достоен живот. Ако не за нас си, то за другите след нас.
Какво се случва на 19.04.1943 във Варшава? Въстанието започва в отговор на това, че немските войски влизат в гетото, за да депортират към концлагерите оцелелите евреи. Това са оцелелите след като 300,000 са избити. Точно в навечерието на Песах, един от най-големите еврейски празници. Навлизането на войските принудило масово укриване. Подновеното депортиране било знак за въстанието. За изненада на перфектно въоръжените немски части, еврейското опълчение ги изтласква извън рамките на гетото. На третия ден нацистите предприели стратегия по унищожаване на гетото – къща по къща. Въпреки че въстанието е било бързо потушено, отделни групи продължавали да защитават правото си на живот почти месец. Убит е водачът на въстаниците Мордечай Аниелевисц. За да ознаменува победата, генерал Юрген Штрууп дава заповед за унищожение на Голямата Синагога. В крайна сметка 56 065 евреи са депортирани, 7 000 са убити по време на въстанието, още 7 000 са убити в центъра за смърт Треблинка с газови камери. Но дори и след потушаването, оцелели евреи сред развалините продължавали да се борят срещу нацистите.
Това първо градско въстание в немските европейски територии вдъхновило и други надигания: Бялисток и Минск, както и в лагерите на смъртта Треблинка и Собибор. Ако се питате какво се е случило с депортираните от Варшава 50 000 евреи. Физически те са били избити. Но това въстание дава един много силен тласък и особенна характеристика на по това време зараждащата се еврейска страна – непримиримата борба за право на живот. Да, Израел се изгражда не с указ на ОН – с този акт само се узаконява. Още от началото на 20-ти век това е започнало. Но с погрома на гетото символично се кръщават част от лидерите на военната организация Хагана и първите членове на по-късно сформираната израелска армия.
Сега някой би си казал и какво от това? Нали евреите са най-богатите и били управлявали света. Ако това беше и малко вярно дали щяха да позволят всичко това? Още повече тези хора в гетото определено не са „дърпали конците на света“, а са били оплетени в конците на нациската мегаломания, омраза и психоза. Но тези въстанници са богати, защото както пише Робин Шарма: „Най-богатият човек не е този, който има най-много, а този, който се нуждае от най-малко.“ Живот, свобода и право да води човешко съществуване.
Така че на този ден си спомняме за престъплението Холокост, но и за тези богати хора, които със сетния си дъх вдъхват увереност и сила на всички останали. И така вече много десетилетия… и още много десетилетия занапред!
