Home Да пътешестваме Загреб – „Градът на Милионите Сърца“

Загреб – „Градът на Милионите Сърца“

06.08.2018

1017

2018 донесе вероятно най-голямата световна слава на Хърватско, която със сигурност ще привлече стотици нови туристи. Младата балканска страна показа великолепен футбол, който като ниво надмина редица класни отбори със сериозни традиции. Хърватските играчи успяха да победят Русия като така се класираха за полуфинала. Добрата им тактика ги изпрати на финал срещу един от старите футболни титани на Европа – Франция.

На финала на Световното първенство по фубтол президентът Макрон и президентът Китарович

Наред със завидните футболни умения, които демонстрираха хърватите българите се захласнаха и по техния държавен глава – това е първата жена начело на страната, която бе избрана преди 3 години в преки избори. Тя е шестият президент, а мандатът на Колинда Грабар-Китарович изтича след две години. С пищните си форми тя се появи с фланелка на стадиона, подкрепяйки с възгласи всеки гол на отбора.

Впрочем Хърватия е родина и на първата писателка-романистка нарича Мария Загорка. В подножието на Стария град има издигнат паметник в нейна чест. Освен това голяма книжарница носи нейното име.

Загреб е столица на Хърватия или наричана още Хърватско. Разположен по склоновете на планина Медведница (1035 м.)в Панонската низина, която се простира до Алпите, Динарските планини и на само 160-ина километра от един от популярните му морски курорти – Риека.

Малко известен факт за масовия турист е, че в Загреб е живял Иван Мещрович или както е наричан още „Славянският Микеланджело“. Възпитаник на Виенската художествена академия, той още от младежките си години се прочува като изключителен и самобитен майстор на мрамора. Също така е изключително активен политически в бивша Югославия. Днес той е едно от най-признатите имена в световното изобразително изкуство, има 4 негови самостоятелни музея в Хърватия.

Освен Мещревич в Хърватска е роден и изобретателят и инженерен физик Никола Тесла.

Известен със своите сензационни открития в електричеството и магнетизма. Работи с Томас Едисон. Американският автомобил Тесла носи неговото име. Недалеч от театъра има и негова скулптура.

Освен това рицарите-хървати първи въвеждат вратовръзката като елемент от мъжкото облекло. Друго патентовано също от хърватски инженер изделие е автоматична писалка. Тя е дело на Славолюб Пенкала.

Загреб е столица на Хърватската след обявяването на независимостта й през 1991 г., предшествано от разпадането на Югославия. Преди това – единствено в периода 1941-1945 съществува Независима хърватска държава. С края на войната става част от държавата на Тито – Югославия.

Загреб това е всъщност римският град Андаутония, споменат за първи път през 1094 г., когато унгарският крал Ласло I основава на хълма Каптол епископство. На другия хълм – Градец, се заселва и развива друга отделна светска общност. Каптол и Градец често са воювали помежду си, при това кръвопролитно. Между двете населени места е минавала малка река и е имало мост, който бил основната връзка между тях. През 1667 г., мостът е наречен „Кървав“, тъй като на него се води безпощадно сражение.

В последствие враждите спират и през 17 век двата града се сливат за да се появи Загреб.

И днес градът се дели условно на Долний, Горний и района около Каптол.

Горният или Старият град – може да бъде достигнат с фоникуляр или пък пеша по няколко стръмни алеи. Линията на фоникуляра е само 66 метра, с което заема първо място на най-късите маршрути за този вид транспорт.

Едва ли ще прозвучи пресилено ако кажем, че църквата „Свети Марк“ е сърцето на Стария град. Впечатлява със своя покрив, който изглежда като рисуван.

Всъщност покритието му е от глазирани плочи. Това е римокатолически енорийски храм и площадът, на който се намира също носи името Свети Марк. Датира от XIII в. и през годините е играла изключително важна роля в Хърватската история. Съхранявала е важни документи, включително и градския печат. На покрива и са изобразени герба на Хърватия, Далмация, Славония и герба на Загреб. В този храм полагат клетва при стъпването си в длъжност всички обществени и политически фигури в Хърватска. Около храма са сградите на парламента и правителството, също така Конституционният съд и кметството на Загреб. Макар че „Свети Марк“ е на 7 века през този период претърпява и множество реставрации. Последната, която оформя сегашния вид е от 1936-1938 г.

В сянката на „Свети Марк“ и буквално, и метафорично, се намира друг църковен храм – „Св. Катерина.

На 100-ина метра е и християнската църква „Св. Св. Кирил и Методий“.

Една от уличките от „Свети Марк“ отвежда до кулата Лотршчак, известна още и като „Кулата на крадците“. Тя е от 13 век и е единствената останала от укрепленията на града. Точно по обед – 12:00, небето се оглася от топовен изстрел от върха й. До средата на 19 в. жителите на Загреб са сверявали часовниците си със звука от оръдеен изстрел от тази кула.

Оттук се открива и невероятна панорама към загребските покриви. А мястото е предпочитано и за сватбени снимки.

В Стария град се и намира вероятно единственият Музей на разбитите сърца. Вещите, изложени тук, разкриват всички етапи на любовта и раздялата, през които хората преминават. До всеки експонат има писмени обяснения, разказващи за страст, ревност, болка и искрени чувства. Тези спомени са събрани от целия свят и всеки може да остави предмет и разкаже на листче своята история.

Друга забележителност от списъка на Горний град е Каменната порта. В нея се крие оцелялата при пожар през 18 век (1731 г.) икона на Дева Мария. Местните вярват, че отправените молитви тук се сбъдват за това и винаги е пълно с богомолци.

Под каменната порта се намира статуя на Дора, героят на исторически роман от 18-ти век, който живял с баща си в непосредствена близост до каменната порта.

А също тук се намира и най-старата аптека, която съществува още от 1350 г. Тя носи името на Николо Алигиери, който пък е правнук на италианския поет Данте Алигиери.

Всъщност оттук можете да се върнете отново към Долний град.

Пазарът „Долац” е разположен в централната част, недалеч от търговската улица и улица Ткалчичева, на която пък се намират множество ресторантчета и кафенета. На пазара се намира скулптура на измисления герой Петрица Кемепух – фигура, която е типична за хърватската литература, а еквивалентът и е Хитър Петър – сиромахът, който все надхитрял богаташите.

Централният площад на Загреб е Йосип Йелачич, който през 1848 година е избран за бан – титла за управител или владетел. През неговото управление се прекратяват държавните отношения между Унгария и Хърватия, премахват се феодалните отношения вътре в държавата. Бан Йосип Йелачич е хърватски държавник от XIX в, който е почитан като национален герой. В центъра на площада се издига негова статуя.

От този централен площад само на метри се намира хълмът Каптол. На него се издига катедралата „Възнесение Богородично“. Този храм, както и Св. Катерина, Св. Марк и Св. Кирил и Методий са най-посещаваните в Загреб.

Както „Свети Марк“ така и „Света Богородица“ претърпява множество промени и достроявани, като последното продължава вече няколко години. Сегашният й вид е от 1880 г., когато земетресение налага да бъде реконструирана. Катедралата е в романо-готически стил, издигната през 11 век и присъства в списъка със стоте най-красиви паметници на културата в света. Площта й е 1600 кв.м., като побира 5000 души. Интересно е, че едната кула е по-висока от другата с 1 метър.

Пред катедралата е Статуята на Дева Мария с четири ангела.

Вдясно от катедралата „Света Богородица“ се намира Епископският дворец.

На около 20-30 минути пеша оттук през търговската част на Загреб може да се стигне и до Хърватският национален театър, който се намира на площад Маршал Тито.

Макар че за официална година на откриването е приета 1895 още 25 години по-рано вече има сформирана театрална трупа. Сцената на театъра е посрещал дори и световни имена като Ференц Лист и Рихард Щраус. Фонтанът пред сградата е на скулптора Иван Мещрович.

Хърватия бе последната държава от бившия социалистически блок, която се присъедини към ЕС. Все още обаче тя не е част от еврозоната, а местната валута е куна, което в превод означава белка. Интересен факт е, че отглеждането на животни заради кожите е типично за търговското минало на страната.

Българската следа – сборник на братя Миладинови „Български народни песни“ е издаден именно в Загреб през 1861 г. В Историческия музей в Загреб се съхранява последният останал самолет „Синигер“, предаден на Югославия след края на Втората световна война.