Италия се оказва предпочитана дестинация не само за много германци, поради близостта си, морето и красивите местенца, но и за много българи. И на тези Великденски празници редица българи ще поемат към страната на Ромео и Жулиета, Ферари и не само…
Наричат италианците европейските шампиони по употреба с длани, пръсти, мимики, жестове – въобще ако има нация, която най-много да използва невербалната комуникация, то вероятно италианците са в първите редове. Друг отличителен белег в процеса на общуване с тях е дистанцията. Колкото по-близо до вас е събеседникът от страната на Силвио Берлускони, толкова това означава, че е по-приятелски настроен. Докато приетата отдалеченост за средния европеец е около 60-80 сантиметра от лицето, в Германия дори повече, то за италианците може да бъде буквално на педя разстояние.
Системата от италиански жестове има още една особеност и тя е, че те говорят много и при това бързо. За да се „защити“ ухото от „нападението“ на речта то пропуска не малка част от казаното. И тук на помощ идват жестовете – те на практика допълват думите и спомагат да се възприеме пропуснатото от слуховия апарат.
Понякога общуването между италианци е като закодирана система. Ако бъде овладяна, могат да бъдат разгадани разговорите между хората, дори и без знанието на езика. Така например ако италианец ви потупа по ръцете по време на разговор, то той иска да ви покаже доверие.
И още в конкретика:
Скръстени длани като саби – край на темата – повече нито дума!
Махане с обърната длан на много места би се възприело като жест за привикване, в Италия така се маха за довиждане.
Положителна оценка или знак за харесване италианците изразяват с потупване показалеца по бузата.
Придърпване на долния клепач на окото предупреждава за внимание и същевременно за съдействие.
