Днес, 12.11, се провежда национална стачка в Румъния. Интересното е, че всички социални групи протестират: синдикати, работодатели, експерти, опозицията и президентът. Причината са приетите данъчни реформи, според които всички социални осигуровки ще бъдат намалени и ще се плащат 100% от наемния работник от 01.01.2018. Резултатът ще е намаление на бюджетните приходи с 1,1 млрд. евро. и дефицит в икономиката. Според управляващите работещите могат да бъдат компенсирани с увеличение на брутните заплати с 20%. Но уловката е, че работодателите не са задължени да увеличат възнаграждението. Правителството се обосновава с тезата, че това ще намали бюрокрацията и данъчните измами.
Дали тази радикална стъпка в Румъния ще бъде прокарана предстои да видим. Но този експеримент ще покаже до каква степен са готови обществата за промяната. За много държави със застаряващо население това, в дългосрочен план, е една бъдеща реалност. В Германия това се усеща от няколко години по много по-мек начин: държавният пенсионен фонд открито предупреждава хората, че държавните пенсии няма да са достатъчни и съветва сключването на договори със застрахователните компании за частни пенсии.
В светлината на тази новина възниква въпросът защо в България никой не протестира. Кога беше последната национална стачка? Всичко ли върви по мед и масло? Къде са синдикатите, които по време на унищожителната приватизация бяха много активни? Или може би отговорът е в това, че имената на някои синдикални лидери се появиха в списъка с кредитополучатели на КТБ? И моментално някои синдикални ръководители бяха сменени.
