Вече няколко седмици опитите за откъсвне на Каталония (ще използваме правилното изписване на името на провинцията) продължават. Дали обаче ситуацията е кристално ясна или има процеси, които не се споменават по останалите медии. За да открие това екипът на Инфо Портал БГ интервюира двамата испанци, които споделиха своите мнения и споделиха интересни детайли. В поредица от няколко материала ще ви представим тяхната гледна точка.
Първият разговор беше с г-ца Алисия Баамонде, юрист по образование, родом от провинция Астуриас, но живяла и работила в Барселона.
Инфо Портал БГ:
От къде идва идеята за независимост?
Алисия:
Организаторите на референдума използват факта, че Каталония е имала статута на политическа автономия през Средновековието. Само че това е вярно за още много провинции в Испания. Но сега се стресира върху различията между Каталония и останалите. Също така през 1714-та година, когато се случва обединението, законите на Каталония губят своето върховенство. Подръжниците на независимостта считат тази дата като годината, когато губят своята политическа автономия. Това не е съвсем вярно днес, защото те имат доста отворена политическа автономия.
Инфо Портал БГ:
Каталонците испанци ли са?
Алисия:
От моя опит мога да кажа, че общо взето те са различни. Нямам предви в негативен или положителен смисъл. Може би паралел с Германия би обяснил най-добре. Разликата между швабите в Баден Вюртемберг и останалите немци. Швабите обичат парите, те са пестеливи, не обичат да харчат, а да правят пари. Същото се отнася за каталонците. Поради тази причина те са много добри предприемачи. Това е една от разликите. След като рботих три години в Барселона установих, че каталонците са по-успешни, защото те работят усърдно и са смели. Но това не ги прави неиспанци. Всеки регион има своите особености.
Инфо Портал БГ:
Испания обединена ли е или само така иглежда?
Алисия:
Според мен Испания беше по-обединена преди двадесет години. Някои каталонски семейства винаги са се считали за различни. Сега се прокарва идеята, че разликите са толова големи, че не могат повече да бъдат част от Испания. Също така много хора се срамуват от испанското знаме поради начина, по който Франко го е използвал. Затова много испанци харесват регионалните глагове, но не и националния.
Инфо Портал БГ:
Какво се е случило преди двадесет години?
Алисия:
Исторически винаги е имало желание за независимост. То е било споделяно от около петнадесет до двадесет процента от населението на Каталония. Има чувство на принадлежност, защото каталонският език се говори в семейсвата, на улицата, в училищата и университетите. Проблемите започнаха с опитите на Франко да изкорени местните езици и с репресиите му над каталонците. След това конституцията беше гласуванарез 1978-ма година в цяла Испания и приета от 90% от поданиците. Но това беше преди четиридесет години. Тогава всички партии от диктаторския режим, заедно с комунистите, и цялата страна подкрепиха новия основен закон. Според конституцията централното управление има правото, не задължението, да реши дали някой от регионите трябва да има политическа автономия или не. Автономиите бяха поисквани чрез референдуми в самите провинции и бяха одобрени от държавата, на база конституцията. Това е делегирането на право или възможността да се изготвят местни закони, което се спуска от държавата към регионите.
Инфо Портал БГ:
За какъв вид автономия говорим тук?
Алисия:
Има частична финансова автономия. Въпреки това регионите трябва да съблюдават приниципа на солидарност, което означава, че отделните провинции нямат право да задържат всички данъчни приходи, получени на тяхна територия. Те трябва да се споделят. Съществува автономия в образованието, което дори включва правото да се учи на каталонски език. Някои специфични данъци трябва да останат в регионите. Присъства и политическа автономия, която позволява да се творят собствени закони. Законът, който позволява на регионите се самоорганизират се нарича Естатуто де Аутономия (Estatuto de Autonomia).
Инфо Портал БГ:
Този статус за вечни времена ли се издава или може да бъде отнет?
Алисия:
Той може да бъде загубен и в това се изразява проблемът. Конституцията гласи, че автономния статут е избор, не право. Ако централната власт реши, че провинция нарушава статута на своята автономия, Мадрид може да я отнеме. Също така референдумът беше незаконен, защото не беше изпълнено конституционното изискване допитването да се проведе в цяла Испания и да натрупа голямо одобрение. Референдъмът никога не беше рекламиран в цяла Испания и голямата част от населението не е заинтересувано от независимост за Каталония. Съществува друго мнение, което поддържа тезата, че трява да се направи конституционна поправка и да се разреши на регионите сами да решават за своята независимост. За да се постигне това е необходимо множинство в конгреса на Испания. Но ако двете основни политически партии в страната са против, това никога няма да се случи.
Скоро в част втора ще ви запознаем с политическата обстановка в Каталония, двете икономически кризи и дали някои бизнес кръгове не изолзват масите за прикриване на своите грешки.
