„… че и ний сме дали нещо на светът
и на вси Словене книга да четът;
и кога му викат:“Българину!“ бесно,
той да се гордее с това име честно.“ Иван Вазов
Петър Димитров Петров, (1919-2003) български инженер и изобретател, със значителен принос в създаването на ракетната техника в САЩ, определен е за един от най-продуктивните изобретатели през втората половина на ХХ век.
Сред изобретенията на учения са: първият дигитален ръчен часовник, първата компютъризирана система за измерване на замърсявания, телеметрични устройства за метеорологични и комуникационни сателити, първият в света безжичен сърдечен монитор.
Роден е в пловдивското село Брестовица. За ранния етап от живота му няма много сведения. Баща му Димитър е бил свещеник, майка му е Василия. В началото на Втората световна война, през 1939 г., се записва във Френския чуждестранен легион. Бива заловен от германски войски и изпратен във военнопленнически лагер в Полша. По-късно е върнат в България. Πpeз 1941 тoй e oфицep oт Бългapcĸaтa apмия и гвapдeeц нa цap Бopиc ІІІ.
През 1944 г. влeчeниeтo мy ĸъм нayĸaтa го отвежда в Mюнxeн. Там следва инжeнepcтвo в унивepcитeта, а по-късно завършва магистърска степен по механика, електро и гражданско инженерство в университетите в Дармщатд и Щутгарт.
След септември 44-та е обявен за враг на комунистическия режим, заради което получава задочна смъртна присъда в България.
Негова страст е корабната архитектура. През 1947 г. участва в проектирането на над 60 лодки в Германия.
Има неуспешен опит да емигрира в Южна Африка, но е заловен от британския флот като е върнат обратно в Германия.
Връщайки се в държавата, в която завършва образованието си, българинът среща Хелен Филип – жената, с която има 52 годишен съвместен живот и трима сина – Алън, Ралф и Марк.
През 1951 г. заминава за Торонто, където участва в изграждането на американските ВВС.
5 години по-късно вече е в Индокитай, където участва в строежите на мостове и електрически централи.
Проектира собствен катамаран – „Джемини“, с който пристига в Мелбърн, Флорида. Със същото име има и космически кораб, в чието проектиране инж. Петров също участва.
1963 година
В Америка се включва в разработката на първия метеорологичен спътник Нимбус, както и в построяването на първия коминукационен спътник Телстар. Поканата да участва като водещ инженер в екипите получава лично от Вернер фон Браун, известният конструктор на прочутите военни ракети „Фау“.
Космическите мисии са изпълнени през 1966 година, когато е изстреляна експериментално ракетата „Сатурн-1“, а на следващата година „Сатурн-5“ обикаля Луната и се завръща на Земята.
1968 година
Основава „Care Electrics“ – собствена компания, в която разработва първия в света безжичен сърдечен монитор, който се използва и до днес в болниците по цял свят.
Малко по-късно участва в екипа на Джон Гърси – Уоч Къмпани, където се създава първия цифров ръчен часовник – Pulsar. Той струва колосалната сума от 2100 щатски долара за онези години. Часовникът е пуснат в масова продажба през 71-ва, а през 76-та патентът му е продаден на японската фирма „Сейко“.
Днес „Пулсар“ е изложен в Института по технологии във Вашингтон – най-големият музеен комплекс в света.
Успешно дело на българския изобретател е и оригинален чип за безжично предаване на информация.
Средата на 70-те години
Заедно с единия от синовете си основават „ADS Environmental Services“, в която произвеждат компютърна апаратура за измерване на замърсяванията. Макар първият офис да е гаража на дома им, те влагат всичките семейни спестявания в размер на 13 хиляди долара. Години по-късно се превръщат в технологичен гигант с годишни доходи от 50 млн. долара.
Модернизираната от Петър Петров лодка-катамаран „Джемини II“ е тази, с която е през 1976 г. е проведен успешно световният рекорд за бързина във вода. 90-те години ветроходната яхта е дарена да бъде плаващ дом на сираци от Централна Америка.
На името на българския откривател има наименован нос на остров Брабант в Антарктика – нос Петров.
През живота си инж. Петър Петров сменя 26 длъжности, говори 7 езика. Завършва 4 инженерни специалности в областта на електрониката, космическите технологии, астронавтиката.
Умира в Хънтсвил, Алабама на 27 февуари 2003 г. Приживе е носител на множество признания и награди.
Кратки бележки
В България смъртната присъда, която е издадена от комунистическата власт за Петър Петров, е отменена чак когато става световно известен. Въпреки това обаче за него се знае изключително малко като откривателят е смятан за дисидент и родоотстъпник. Чуват се и критики, че той е работил за друга държава – Съединените щати, където са и регистрирани всичките му открития – а дали всъщност е имал друга възмжност? И какво е направила родината му след демократичните промени за да признае неговите научни постижения, признати в световен мащаб!? Да припомним ли колко са носителите на орден „Стара планина“ – ще споменен само едно име това на Ахмед Доган. Сред отличените със сигурност липсват всички онези българи, които по политически причини са емигрирали в чужбина, които са смятани за „врагове“ и чиито успехи остават за сметка на други държави.
