Хоеншвангау (Hohenschwangau)
Той живее в сянката на по-младия си брат.
Ако обичате пъзелите може да сте сглобявали вече неговите частици.
Надали има друго място, на което да има подобна концентрация на замъци и езера както е в Бавария и конкретно в района на Фюсен. Само на няколко километра са разположени – старият замък във Фюсен, Хоеншвангау и Нойшвайнщайн.
За белия лебед, станал „лице“ на Дисни няма да ви разказвам днес, а за едно жълто бижу, което се намира в подножието на Нойшванщайн.
Често туристите, залисани в достолепието на белия замък, пропускат този – Хоеншвангау.
Перлата на романтизма, както често е наричан.
Историческите сведения са категорични, че на това място е имало замък още през Средновековието. За първи път се среща в документи през 12 век. Името му тогава е Шванщайн и тук са живели рицарите.
За жалост през вековете той е силно повреден.
През 1832 г. Максимилиан II купил руините, а реконструкцията продължила цели 5 години. Довършителните работи отнели още почти 20 години – чак до 1855.
Кралят използвал замъка като официална лятна и ловна резиденция, а съпругата му Мария (майка на Лудвиг II Баварски) остава да живее в Хоеншвангау чак до смъртта си. Тук прекарват детството си и двамата баварски принца – Ото I Баварски, който е брат на Лудвиг. Майка им обичала планините и катеренето, за това създала алпийска градина с всички видове, събирани от Алпите.
След като крал Максимилиан умира пез 1864 г. на трона идва синът му Лудвиг.
Той остава да живее в този замък в следващите 5 години, като довършва ремонтните работи по собствено виждане, вкус и идеи.
Когато обаче започва да строи Нойшванщайн решава той да „наследи“ името от стария замък, уточнявайки само, че това е новия лебедов замък на скалата. (neu-Schwan-Stein)
Хоеншвангау е в неоготически стил, а за архитектурния дизайн отговаря италианецът Domenico Quagilo, като неговият вид се основава на този от средновековието. На практика е използвана старата основа, която е разширена.
В замъка има над 90 стенописа, които показват историята на Швангау (това е самото селце в подножието)
Замъкът е отворен като музей още в началото на ХХ век, но след Първата световна война официалното кралско семейство се завръща в него.
Оцелява по време и на двете световни войни.
Вътрешният дизайн е запазен в автентичен вид от 19 век.
Днес могат да се разгледат кралските апартаменти, дворцовата градина и кухнята също.
Снимането вътре е забранено. Впрочем това е валидно за всички от т.нар. приказни баварски замъци.
Между другото ако човек реши да ги обиколи всичките – това са Хоеншвангау, Нойшванщайн, Линдерхоф и Химзее, най-добрата опция и с т.нар. Königscard.
авторска рубрика: Димитрина Пандурова
За още теми и истории може да последвате страницата във ФБ – Германия отблизо