Отново е 3-ти март
И отново заваляха честитки
Предимно в новите виртуални простраства за общуване
За някои просто един свободен ден в календара…, а можеше и повече… като лани…
За други – още една дата за патриотични словоблудства в интернет
За истински упражнения по-високопарни слова на тема „родолюбие“, напомнящи на революционерите „В механата“.
За кичене с тениски с надпис: „Обичам те Българийо!“
Прозаичната истина е, че никога не сме били истински свободни.
Винаги сме висели не на бесилото, а на нечия друга сила.
Обичаме си историята – такава с клишета
Страдалческа, измъчена, поробена,
История, в която вървим с наведени глави… и не смеем да ги изправим…
Навярно защото ролята на слабия буди съчувствие…
Обичаме да повтаряме „малка България“ нищо, че това е далеч от истината…, но на кого му пука за нея…
Ние просто си обичаме ролята на поробена държава, защото ако нямаше поробител нямаше да блесне ролята на Голямаго Брата-Освободител…!
А всъщност знаете ли какво се е случило на 4-ти март 1878 година?
