„То целият свят е болен, синко… Едни от това, други от онова… Няма здрав човек на света… Гледаш, тялото желязно, а душата – гнилa…“ Спасова могила
„Живеем като червеите в дървото, всеки гризе и си прави път според силите си.“ Пророк
Димитър Иванов Стоянов, родом от село Байлово, на 20 юли (по стар стил), когото обаче малцина познават с рожденото му име. Наричан „певец на българското село“ – Елин Пелин. Тази година отбелязваме 140 години от рождението на писателя, който ни завещава десетки повести, разкази, приказки за деца. И от когото наследихме:
„Ако в България се роди гений, то това ще бъде геният на завистта.“
Днес в село Байлово беше и кулминацията на проявите, които започнаха още през април по повод рождението на Елин Пелин. Тази година бе връчена и едноименната национална награда за литература, която получи Владимир Зарев. Оказва се, че за жалост родната къща-музей на твореца се нуждае от около 30 хиляди лева за ремонт.
Да си припомним и някои от откъсите от негови произведения, които всички сме изучавали в училища. Написани преди век те звучат все още до болка познати:
„Всичко, всичко тъне в кал – и души, и сърца, и умове, и хора, и говеда, и всичко… Вечно окаяние, вечно безпомощно напъване, вечно омразно жабуркане из тая тиня. Нито криле има, нито простор има… А поробената душа иска да живее волно, широко и пълно… Волно, широко и пълно! Каква смисъл съдържат тия думи?“
„Кал“
„Прост народ сме ние, господине, само ни навикват. На вас така ви се чини, ама то не е така. От простотия хитруват нашите селяни. От простотия и от сиромашия.” „Андрешко”
„Любовта бяга от човешките сърца, хората не са вече братя.“ „Гераците“
И нека не минат още 100 години за пожеланието на Елин Пелин отново от страниците на „Гераците“:
„Ще се оправят работите. Злото не е трайно, доброто е господар на човешкото сърце.“