Home Култура и Туризъм 7 МЕСЕЦА – 4 ИЗДАНИЯ – ПИСАТЕЛЯТ НЕДЯЛКО СЛАВОВ

7 МЕСЕЦА – 4 ИЗДАНИЯ – ПИСАТЕЛЯТ НЕДЯЛКО СЛАВОВ

105
0
SHARE

„В литературата е важно да си единствен, а Недялко Славов
е избрал точно този път!“
Калин Донков

Недялко Славов, заклет пловдивчанин, автор на сборници с поезия, разкази, пиеси и романи. Превеждан е на английски, немски, руски и гръцки.
Носител на национални награди за поезия и проза.
Недялко Славов е инициатор и съучредител на Европейски писателски срещи Пловдив.

– Предшественикът на „Камбаната“ бе „432 херца“, ти не си музикант…, а сякаш се увличаш по ритмите…, следващото заглавие – витае ли?
„432 херца” ми е много любим роман, бях в едно особено просветлено състояние, когато го пишех. Темата за херците на съвременната музика е страховита. Ние сами по себе си сме един музикален инструмент, поради това променените херци на музиката на 440 херца разрушават човечеството. Отнет ни е божествения резонанс, апропо, детските гласове и камбаните вибрират с 432 херца. Но това е сложна и дълбока тема. Който иска може да кликне в Гугъл на 432 херца и да види за каква бездна става дума. Аз просто интерпретирах художествено тази фундаментална тема. После, като някакво естествено продължение дойде романа”Камбаната”. В момента работя нещо, което бях прекъснал, когато се появи темата за „Камбаната”. Но аз съм фаталист и няма да влизам в подробности. Само ще кажа, че имам заглавие на това, което , дай боже, ще напиша. А обикновено заглавието е най-трудното нещо на един роман.
– За 7 месеца – 4 издания на твоята книга. 6 награди – за 10 години… чувстваш ли се отличник?
Радвам се на интереса към „Камбаната”. Явно тази книга улови, по определението на Хегел, Zeitgeist-а на българското ни съвремие. Книгата получава голям обществен резонанс. Пътувам из страната и виждам толкова много хора, които харесват книгата. Усещането не може да се изрази. Това е съмишлие. Ставаш близък с някой, който дори не си предполагал че същестува, както и той за тебе, разбира се. Това е невидимо единение. Става на ментално ниво.
За наградите какво да кажа. Ще отговоря с клише, но клишето в повечето случаи е истина, която е станала досадна от употреба. Иначе си е просто истина. Та за наградите. Те са признание на критиците, на критиката, те са оценка и няма да скромнича, а ще кажа, че ме карат да се чувствам разбран, оценен и споделен.

– И ако добавим към твоя личен успех и глобалната картина в България – пълни театрални салони, имаме десетки издателства, вече по два панаира на книгата…, а същевременно дълбокото усещане за безпросветност някак не ни напуска… парадокс или?

Има някаква хистеричава приповдигнатост в това шумене, някаква снобско-инфантилна превъзбуда, нещо като пиянско веселие в предчувствие на махмурлука. България има много, много – бих казал съдбоносни проблеми. Проблеми с националното ни оцеляване. Но нека сега пропуснем тая тема.

– Почти 15 години не издаваш поезия, защо?
През това време написах 4 пиеси, пет романа, един сборник с разкази, който , между другото ми е любим и от него тръгнаха идеите за почти всичките ми романи, този сборник се казва „Филипополски разкази”. Издадох на три езика и сборник с лирико-философски фрагменти. Вероятно всичкото това писане ми отне много поетически метафори, състояния, настроения. Въпреки това имам готова книга с поезия, вероятно ще я издам в края на тази година.

– Ти си инициатор и съучредител на Европейски писателски срещи Пловдив – ще го има ли тази година?
Да, разбира се. Ще го има и още как. Пловдив заслужава да е домакин на такъм форум. Тук са трите от най-големите български издателств, тук е жива Дановата традиция, Пловдив е европейска столица на културата и най-вече Пловдив си е Пловдив – духовно съсредоточие на България. Тази година очакваме три големи имена на европейската и световната литература.
– „Камбаната“ – би ли вече или още я чакаме? И… пробуди ли някого?
Камбаната бие за оня, който може да я чуе.

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here