За разлика от някои други междyнародни празници, 01.05, е извоюван от хората, а не подарен от управляващите елити. Първи май е ден, на който се чества борбата за защита правата на наемния работник. Фактът, че продължителността на работния ден е средно около 8 часа не идва даром от работодателите, а след редица протести и с цената на човешки животи.
Много хора си мислят, че този празник води началото си от Русия, но истината е, че започва в САЩ, на 1-ви май 1886 година, когато американските профсъюзи организират национална стачка, в която взимат участие 300 000 души. Желанието на работниците е работният ден да бъде 8-часов, а не 12, 13, 15 часов. След тридневни сблъсъци с полиция и частни охранители, над 200 души са ранени и поне 4-ма протестиращи убити.
Това е само началото. Инерцията е подета от Нидерландия, Германия и Франция. Профсъюзите взимат решение на тази дата да стачкуват ежегодно в знак на изискване на защита на правата и условията на труд.
Оттогава е минало доста време и синдикатите са успели да постигнат много в защита на наемния работник. В България датата се чества официално от 1939 година, но за жалост беше буквално окупирана от БКП в продължение на половин век. Заради дългогодишните 1-во майски манифестации, които бяха задължителни, хората по-скоро са негативно настроени към деня. От друга страна новопоявилите се капиталисти, които експлоатират до максимална степен българския средностатистически служител, смятат, че този празник е не само напълно „измислен“, но и лишен от смисъл.
Истината е, че идеята на този празник не е просто да си починем и да намалим работната седмица с един ден, а да си спомним, че за основните ни права като работници са се борили милиони при това над 130 години. И нека помним това, че трябва да продължаваме да отстояваме правата си пред работодателите.
В Германия застрахователните компании са създали юридически застраховки, които защитават правата на работника. Нещо, което може да се окаже полезно за всеки човек.
