Недялко Славов – световен роман! Чудовищен! Класа!
Това беше плануваният ми подарък за Коледа! Но Коледа подрани и дойде за Димитровден! Моят подарък – да я прочета още топла-топла, току-що завършена. Прочетох я не на един дъх – на два – с една биологична пауза – забравих за кафето, за закуската, за обяда… бях погълната и за всичко забравих… Четях и се връщах отново и отново върху някои пасажи и се питах – как може толкова малко думи да казват толкова много!
„Градът изчезна. Арестуван, натикан, заключен по домовете си, изтрит от дъската на живота. Сочеха различните виновници – портиерът, училищната охрана, полицаят от кръговото, Бащата на Прилепите, Дяволът. Все тая! Истината бе, че Природата се завърна.“
Совите не са това, което бяха! Утопията – и тя! Бях и Нели Красивата, и Брадата, и Далматинеца, и Лъки, и фрау Каназирева, и Мина… – влизах в обувките на всеки един от тях, за да изживея онова, което все още вдишваме:
„Гледаш го иде срещу теб, а няма лице, няма уста, само едни диви от страх очи. Жив ли е, умрял ли е, сам не знае. Щото тя усмивката казва дали си жив или умрял.“
Ако сте чели предишните романи на Недялко Славов – те са стълба нагоре към човека, то със сигурност ще искате и този! Ако не сте -„2020“ може да бъде поръчан до 8 ноември с автограф от самия автор!
https://hermesbooks.bg/2020.html
„Всички вървяха без път. Животът свършваше до завоя.“
Тук може да си припомните интервюто, което писателят даде преди повече от 4 години
текст: Димитрина Пандурова
