Ирина Карамфилова-Турсунова е на 57 години, зодия Водолей. Родена е в София. Работила е в частния сектор през по-голямата част от живота си. В момента се е отдала изцяло на изкуството, което е нейното хоби. Мечтата й като малка е била да стане художник.
Вдъхновява се от малките и незабележими неща, на които повечето хора не обръщат внимание, както и от детайла и красотата на природата. Обича да ги пресъздава в произведенията си.
- От къде дойде идеята за изкуство, изработено от черупки на яйца?
Здравейте и ви благодаря, че ме поканихте на това интервю. Дълги години имах собствена фирма, която в последните години не се развиваше много добре, докато накрая бизнесът съвсем замря. Останах без работа и имах малко повече свободно време за себе си, отколкото ми се искаше. В този тежък за мен момент разчитах на двамата си синове. Идеята дойде от безвремието, ако мога така да се изразя 🙂 Първата “ваза” беше един голям буркан от маслини 🙂 Идеята ми беше да налепя върху него черупки от яйца и да ги оцветя с боя цвят графит, за да има състарен вид и да изглежда като ковано желязо. Впоследствие правих и други експерименти, докато накрая не забелязах множеството нюанси в яйчените черупки. Така се роди идеята ми. Исках да използвам естествените цветове на яйцата, за да пресъздавам с тях изображения и пейзажи.
- Сама ли разработихте технологията или се научихте от други хора?
Да, технологията развих сама на базата на метода проба-грешка. Избрах си лепило, избрах си специален лак, който допринася за завършващия, гланцов ефект. Експериментирах известно време. Имах и доста неуспешни опити – отлепящи се черупки, недобре подбрани нюанси.
В процеса на работа открих много тънкости. Например осветеността на помещението. Не може да се работи на изкуствено осветление, нито на пряка слънчева светлина. Просто нюансите се променят и резултатът няма да ви хареса 🙂 В зависимост от помещението и изложението, разполагате само с няколко часа в денонощието, в което време може да творите.
- Колко време отне да изработите вазите на снимките?
Всяка ваза е различна. В началото започнах с по-едри черупки и една ваза ставаше за около месец. Сега се стремя да ги правя все по-сложни и по-детайлни. Черупките са с размери от 1-3 милиметра. Лепя ги с часовникарски пинсети и всяка следваща ваза ми отнема все повече време. Тези на снимките ми отнеха по 4-5 месеца всяка.
- Колко черупки са необходими за една такава ваза?
Наистина труден въпрос 🙂 Не съм се замисляла. Като бройка яйца, наистина нямам идея колко са. Ако питате за частиците в мозайката, вероятно са милион…
- Трябва ли специална грижа за вазите, за да не се променят цветовете?
Не, това не е необходимо. Първата ми ваза е от 2013-та година и до днес си е същата. Черупките са изключително устойчив материал. Не гният, не се разтварят във вода. Съставени са от калциев карбонат – на практика това си е камък. Четох в интернет, че са много топлоустойчиви и се разтапят чак при температура над 700-800 градуса по Целзий. Разграждат се единствено при киселинна среда.
Черупките от яйца се използват за изработка на костни и зъбни импланти. Също така вече има производители, които смесват различни композитни материали със стрити яйчени черупки и правят подови настилки. Поради високата си устойчивост черупките намират все по-голямо приложение в бита.
Вие ми дадохте една добра идея сега. Трябва да оставя някоя ваза на пряка слънчева светлина цяло лято, за да разбера дали нюансите ще избледнеят от слънцето. Не би трябвало, според мен.
- Сложно ли е да се изработи една мозайка от яйчени черупки?
Нищо не е сложно стига достатъчно да си поиграе човек. Но се изисква страшно много търпение. Трябва човек да го прави с любов 🙂 Половината труд е самото приготовление на материалите и подготовката за вазата. Трябва внимателно да се подбере самата форма на вазата, за да подхожда на идеята. После внимателно се подбират яйцата, начупват се, селектират се по цветове и нюанси в отделни купчинки. Често се случва някоя купчинка да свърши… Тогава отивам до магазина и отварям кутиите с яйца една по една, докато не намеря онова, което търся. Случвало ми се е хората да ме гледат в недоумение и да се чудят какво толкова избирам 🙂
Също така се случва да не мога да намеря черупка с определена форма и размер, така че да пасне в мозайката. Налага се да чупя парченцата на ръка, така че да получа формата, която желая.
От изключителна важност е и самата идея! Стремя се не просто да пресъздавам образи, ами да има и символика в моите произведения. Например на вазата с есенните листа се вижда пясъчен часовник. Той отмерва времето до следващата пролет. Отгоре има ябълков цвят, символизиращ пролетта, плодородието, настъпващата пролет. А най-отгоре се вижда Слънцето.
Преди да се захвана с нов проект, чета и мисля много. Рисувам си идеята на хартия най-напред. В момента чета много за египетска митология. Обмислям с това да е свързан следващият ми проект.
- А върху каква основа биха могли да се поставят яйчените черупки – върху всичко или…?
Вероятно биха могли да се поставят върху всичко, ако се подбере правилното лепило и повърхността се обработи подходящо. В интернет съм виждала апликации от яйчени черупки върху пано или върху картон. Не съм експериментирала.
- Трябва ли черупките да се обработят преди да се започне работа с тях?
Предварителна обработка не е необходима. Готови са – естествен и красив пророден продукт 🙂
- Колко познат и разпространен е този метод в световен мащаб?
Моят вероятно не е много разпространен. Наскоро ми стана интересно дали и друг се е сетил за моята идея. Помолих синовете да ми помогнат да потърсим в интернет. Любопитно ми беше дали съм измислила нещо ново. Ползвахме преводача на Гугъл и търсихме доста обстойно на всякакви възможни езици, също търсихме и за изображения в Гугъл. Мозайка от естествени черупки от яйца върху стъкло не намерихме. Най-често хората лепят черупки и после боядисват върху тях с някаква боя. След известно време обаче намерихме в руски и украински сайтове за изкуство техника подобна на моята. Беше като пано и наистина беше много детайлна, много красива мозайка. Пак като моята – без боя.
- Вашите работи са изключително красиви, но как се приемат от изкуствоведите, от хората от артсредите?
Все още не зная. Съвсем наскоро решихме да ги покажем пред света. Засега имаме само Фейсбук страница, като в момента се прави и сайт. Кръстихме я iravazi.com – звучи ми благозвучно 🙂 И задължително с малко “i” 🙂
Мисля, че на хората им харесват вазите. Коментирали са в страницата ни във Фейсбук, че ги намират за красиви 🙂 Синовете ми разпространяват труда ми и сред общности в Интернет, които се интересуват от изкуство. Поне засега нещата вървят добре. Хората оценяват старанието ми 🙂
- Планирате ли да направите изложба?
Много бих се радвала дори и на едно малко кътче в някоя голяма изложба за изкуство 🙂 Пожелавам си това да ми се случи. Наистина влагам много любов и старание в това, което правя.
- Според Вас дали има пазар за Вашите вази и къде?
Не съм мислила по този въпрос все още. Много е трудно един предмет на изкуството да стане високо ценен или да се превърне в шедьовър. Изкуството е като отлежало уиски. Колкото повече старее, толкова по-ценно става. Според мен в България е много трудно човек да изгради кариера в сферата на изкуството.
Не съм сигурна, че бих могла да се осигурявам сама и да разчитам само на изкуство. Без моите синове трудно ще стане, дори и да намеря пазар за вазите. Все пак едната се прави 5 месеца… Сумата трябва да е доста солидна 🙂
Така че за мен по-важно е да творя и хората да харесват труда ми. Най-голямото щастие би било някой ден вазите ми да красят много домове и да карат собствениците им да се усмихват; вазите да се предават от поколение на поколение.
Благодарна съм на синовете си, че грижат за мен и ми се удава тази възможност да мога да творя. Отгледах ги сама, баща им почина млад, беше трудно наистина. Но сега трудът ми бива възнаграден. Усилието си е струвало 🙂
- Името на вашата фейцбук страница е „Shell черупка) we art?“ (игра на думи „Ще правим ли изкуство от черупки„. Желаете ли да популяризирате тази технология и да обучавате други хора?
Желая да я популяризирам, затова и синовете ми работят в тази посока. Колкото до обучаването, аз нямам образование в сферата на изкуството и не съм уверена, че ще имам кандидати, на които да преподавам 🙂 Но дори и да има такива, аз вече съм на 57 години и не зная дали ще имам много време да преподавам. По-скоро бих предпочела да оползотворя времето като творя вази. Не се знае още колко време ще мога да ги правя. Трябва си прецизна ръка и здрави очи. Затова бързам – колкото се може повече. Искам да направя колкото се може повече вази.
- Чувствате ли се късметлийка? Една затворена врата вие отворила друга…?
Вярвам, че няма нищо случайно Изгубих много, получих друго. Енергията се трансформира, но не се губи. Под една или друга форма, тя остава с нас. В природата и Вселената нищо не се губи и нищо не е напразно. Всеки от нас е една малка Вселена.
Благодарна за съдбата си. Преди правех това, което трябва, а сега правя това, което искам. Има вечери, в които не мога да заспя, защото чакам с нетърпение утрото, за да мога си правя вазите.
От все сърце пожелавам на всички да могат да правят това, което ги прави щастливи
Интервюто взе: Атанас Тетиков
