Таксид, звучи като така известния от недалечното минало площад Таксим – мястото на протестите в Турция. Вероятно забравено от повечето!
Таксид не влизаше в моите английски сметки. Появи се изневиделица, благодарение на импровизацията в последния момент. За него прочетох при това в английската преса:
„Ако някога град е заслужил описанието „живописно“, това е „Таксид“, един от най-красивите градове, не само в Есекс, но и в цяла Англия.“
Видях две снимки и вече знаех, че това е мястото, на което задължително искам да отида. Определяха го като „бижуто в короната“ на Есекс, което задължително „трябва да видите“.
Щом е задължително – там сме!
Но не само заради препоръките в английската преса.
Градчето има исторически сгради, чрез които може да се разгледат няколко периода – от средновековието до съвремието.
Признавам си, че това, с което истински ме грабна бе вятърната мелница – истинска и автентична – от началото на 18 век.
ИСТОРИЯ
Селището на Thaxted датира най-малко от саксонската ера. По това време вече е било процъфтяваща общност. Тук е имало църква още през 981 г. Историческите справки сочат, че през 1205 г. е имало голям пазар. Предположението е, че дори той датира от още по-рано.
От 13 век Thaxted се превръща в център на промишлеността като една от причините е евтините наеми, начислени от местните собственици на земя!
Към края на 14 век оформлението на града е постигнало сегашния си вид и оттогава се е променило много малко.
Пристигаме тук някъде сутринта.
Вали!
Типично по английски. Ние обаче сме добре подготвени – имаме дъждобрани, имаме и чадъри.
Навигацията ни отвежда в близост до мелницата. Паркираме на улицата, а части от нея се виждат – зад един от дворовете. Имотът обаче е частен и няма как да минем напряко.
Тръгваме по малката уличка, на която има разбира се малки, кокетни къщички с много цветя. Вижда се кулата на църквата. Нейната история започва още през 1340 г. Строена е чак до 1510 г. – почти два века и може би за това днес е една от най-добрите градски църкви в източната част на Англия. Интересни са и стъклописите, които са от 14 век.
китните фасади на къщите 
Вдясно от църквата е и вила със соларна, която е била построена за настаняване на местния свещеник преди повече от 6 века, пишеше още в английската преса. Тя обаче е била нещо повече от дом – приютявала е до 16 души, които са се нуждаели от подслон. С времето е била преустроена на няколко отделни жилища, които обаче отново са имали същото предзначение.
църквата е с внушителни размери 
Стигаме до двора й, а там е и гробището. Зад него се виждат жълти къщи със сламени покриви. Истинска селска идилия – по английски! Спомням си за Гийтхорн в Холандия. Архитектурата удивително напомня на другото кралство. Зад сламените покриви се подават и перките на мелницата.
Тя съществува още от 1804 г., когато местен фермер и бизнесмен на име Джон Уеб я изгражда от червени тухли в края на града. И оттогава тя си е все там, но както споменах – тук времето не играе съществена роля. Размерите и границите не Таксид не са се променили от векове. В началото на 19 век Уеб освен мелницата, притежава и местната кръчма. Мелницата функционира век, а по-късно е превърната в младежки център. Така до 70-те години, когато отново е възстановена в първоначалния й работен режим. Днес част от нея е превърната в музей. За жалост беше затворена и успяхме да я видим само отвън.
Срещу нея се срещаме с двама черни красавци – млади, буйни, кипящи от енергия. Идват до нас за да ни се представят, да проверят дали случайно не им носим нещичко, а после решават да ни подарят и един спектакъл. Показват ни как могат да тичат неуморно и че дъждът и за тях не е фактор. А той се сипеше… щедро!
Е, не може всичко да е идеално – хем воденица да видя, хем и слънце да грее. Малко би било прекалено!
Избираме си една малка пътечка измежду другите къщи със сламени покриви. А аз в ролята на гид чета, че тук някъде се е намирала ловната квартира на Едуард IV.
Там някъде е и старата градска помпа, която е снабдявала къщите с вода. Изненадващо за мен, но се оказва, че до 30-те години на ХХ век къщите не са имали течаща вода. Тя се е набавяла именно от помпата.
Излязохме на централната улица. Дори и дъждът не можеше да развали очарованието на това място, съчетаващо традиция и история и останало с единия крак там, в миналото.
Часовникът бърза, а ние трябва да го следваме. Последни въздишки по това така очарователно място, което мирише на дъжд, трева и лавандула.
Жалко, че нямаме време да изпием по един чай – по английски тертип.
Остава ни пак надеждата, че някой ден, когато слънцето ще грее ще видим това място в друга светлина!
Още в рубриката:
Англия
На лов за приключения в Лондон
На лов за приключения в Лондон – Нотинг Хил
А може би ще са ви интересни още:
Гибралтар
Страната на „крадците“, които са под защита на закона
Малта
Магията Малта – Кръстоносният поход
