Не къс земя си ти и не небе стърчащо,
не спомен някакъв
на паметта ми ранна,
а огнено сърце в лъчи искрящо…
БЪЛГАРСКА ЗЕМЯ от Мони Папо
Днес ще ви разкажа за един от най-любимите ми български поети и писатели. Неее, няма да прочетете някое класическо, добре познато име от гимназиалните часове по литература. Подобно на някой от най-големите ни поети, този майстор на перото е принуден от съдбата да напусне родината. Но въпреки разстоянието в неговото сърце България остава!
И вдъхновен от Любовта („Л“, защото това е истинска любов към татковината) си към нея, той пише прекрасни стихове. Това е първата статия от поредица материали за Мони Папо.
Соломон (Мони) Папо е роден на 27.06.1932 в София в семейството на Сарина и Леон Папо. Завършва техникума „Киров“ и след това заминава като стипендиант в Ленинград (Санкт Петербург), където се дипломира като минен инженер в института „Плеханов“.
През 1967 г. Мони свързва съдбата си с Дени, през 1968 г. се ражда първородният им син Мико (Менахем), а през 1973 г. – и дъщеря им Грета. През същата година Мони, заедно с 4-годишния Мико, заминава с кораб за Израел, за да прибере обратно в България майка си, която гостува там. В кораба детето получава преплитане на червата и веднага с акостирането е прието и оперирано в спешното отделение на болницата. След няколко седмично лечение детето е изписано, но със категорична забрана да пътува известно време. Междувременно съпругата на Мони и новородената дъщеричка получават разрешение от властите да заминат спешно за Израел, а Мони се завръща в България, за да удължи престоя си, като получава подписан официално от директора двугодишен неплатен отпуск. Когато обаче семейството се подготвя да се завърне в България се оказва, че въпреки подписания двугодишен неплатен отпуск , той е дисциплинарно уволнен, ведомственото жилище иззето, покъщнината изхвърлена на улицата без предупреждение, а така също е изключен единодушно от комунистическата партия за неплатен тримесечен членски внос. При тези обстоятелства Мони разбира, че няма къде да се завърне и семейството остава в Израел.
Началото в Еретц, Израел (Земята на Израел) не е никак лесно. Той учи иврит и първите две години работи в занаятчийски работилници на свои приятели от детските си години в България. Когато по-късно започва да работи като инженер, с годините той доказва своите знания умения и достига до престижния пост заместник-главен инженер на областното управление на пътищата на Тел Авив.
Инженер по професия, Мони Папо, литератор по призвание. Той издава 14 книги.
„Разкъсано Време“ е наградена с първа награда от Министерството на абсорбцията на Израел и е преведена на иврит.
„Мемоари“ е автобиографична книга под формата на писма.
„Отблясъци“ е сборник от разкази, есета, очерци и литературни портрети.
„Нямам друг свят“, „Българиада“ и „Вездесъщ“ е трилогия стихове.
Мони Папо е член на Съюза на Българските Писатели, на Съюза на Израелските Писатели и на Съюза на Българските Журналисти. Търсен и уважаван кореспондент на вестниците „Труд“ и „Вечерни Новини“, „Дума“.
Мони Папо превежда от иврит на български книги на двама от най-известните израелски поети: Натан Йонатан и Йеуда Амихай.
Макар и далеч от България създава едно литературно богатство, което за жалост е почти непознато на широката общественост. За мен той е изключително талантлив творец на 20-ти и 21-ви век.
Не къс земя си ти и небе стърчащо,
не спомен някакъв
на паметта ми ранна,
а огнено сърце в лъчи искрящо,
земя отколешна, със много кръв обляна.
Ти, топъл бял самун и църкащо огнище
за пътник посред сняг в студена тежка зима
…Някога превърната във пепелище
– земя, покой в теб намериха мнозина.
Ти светла одая и розова градина
и въздух напоен със мисъл възвишена
О! Колко е прекрасно, че те има
земя, в епични битки някога родена!
Не къс земя си ти
и не небе стърчащо…
