Мурнау ам Щафелзее
Казват, че е невъзможно да има по-пъстро място от остров Бурано на Венецианската лагуна!
Има! И аз го открих!
Сърцето на синята земя – до там ще бъде днешната ни разходка. А името е дадено от двама от най-добрите художници.
Навън пак осъмнахме със сняг – первазите се превърнаха в зимни пързалки за птичките, чийто песни са единственият знак, че не идва Коледа и сме прехвърлили вече и Великден (е, поне някои) Пролетните цветя ги обгърна снежна мантия, а вчера не на шега прехвърчаха и снежинки – бели и пукхави – такива, каквито всички чакаме през декември.
Според мен в учебниците вече е време учените да бъдат коректни и официално да сменят сезоните. Зимата започва през януари и приключва някъде през април.
Та тази зимно-бяла априлска шега на Природата ме върна в последните дни на март, когато попаднах на едно вълшебно място.
Сетих се за къщичката с цветчетата. Небесно-синя и много нежна. И с подкови от цветчета – за щастие!
Аз не съм открила топлата вода! Открили са я още световни имена преди повече от век.
Например Франц Марк (роден в Мюнхен и един от водещите експресионисти от Германия) и колегата му от Москва Василий Кандински, смятан за баща на абстракционизма и работил главно в Германия и Франция.
Ако сте почитатели на Василий Кандински, то навярно сте виждали това място на неговите платна.
Благодарение на световноизвестните художници, множество пейзажи в и около Мурнау са стигнали големите музеи на изкуството в Ню Йорк, Мюнхен или Санкт Петербург.
За Мурнау ще чуете, че е учебник по живо изкуство!
Мястото е буквално магнит за различни творци, които представят своите умения в ателиета, галерии и работилници в малкото, но изключително въздействащо градче.
Разбираемо! Мурнау е с толкова много заряд и енергия. То е като предверие за красотите, които в този район са много. Невероятните Щафелзее, Рийгзее и Фрошхаузерзее. След тях ще попаднете в приказните алпйски села и градчета.
Цветна и дълга пешеходна зона, по която пъстрите къщи изглеждат като нанизани скъпоценни камъчета. Като върволица от пъстри мъниста, боядисани в ярки
цветове. Напомнят на пролетна кошница с великденски яйца. Прозорците на къщите по централната алея в Мурнау са като изящно изработени чаши за кафе с полимерна глина.
Бях на това място преди цели 4 години. Езерото е прекрасно – панорамите към Алпите дваж повече. Има невероятна зона за каравани и усещането наистина е като да си някъде на море в Италия.
Тогава обаче така и не отделихме време на самото градче.
Попаднах едва сега в него и макар да бе през пролетта, си беше истинска зима. Сняг прехвърчаше с размер на пролетни бели цветчета. Небето и то се беше навъсило, но това не можеше да заслепи очарованието на Мурнау.
Списъкът ми за повторно посещение става все по-дълъг. А като добавим, че има и още много други места, които стоят в листата „Искам да посетя“, задачата става все по-трудна!
Запонете това място – оттук до едно от най-живописните и приказни села в цялата алпийска околия – Оберамергау, са само 25 км. А много скоро ще стигнем и там!
авторска рубрика: Димитрина Пандурова
за още теми и истории може да последвате страницата Германия отблизо
