SHARE

Действието се развива в последните дни на октомври 2020.

48 часа преди да ни заключат.

Чувствам се като престъпник – престъпник, който се опитва да си открадне свобода, за да пътува. Да – през 2020 на всички като мен се гледа с лошо око, с много лоши помисли – „къде си тръгнал сега, вирус върлува, седни си вкъщи и си стой там!“

Не, не искам! Не искам от страх да забравя да живея!

2020 ще си остане като годината на нереализираните мечти. Явно не сме слушали достатъчно. Или пък точно в това е разковничето – че твърде много силно вярват и още по-сляпо слушат.

Подарявам ви маршрутите си за Балтийско море, за Люксембург, Белгия, Трир и парк Европа. За Сан Марино и северна Италия. За източна Германия и Полша. За Кипър. За Санкт Петербург. За Лисабон, Синтра и околностите. За Маракеш.

Да – септември беше щедър на предложения. А такива като мен рибари навярно са се увъртели здраво в мрежата. Аз ги гледах, но интуицията ми тайно нашепваше за предстояща буря. Голяма и силна.

Колкото и изкушаващо да изглеждаха всички безкрайно евтини предложения разумът ми беше се настанил трайно и не позволи на авантюризма този път да надделее. Захвърлих самолетните предложения и реших да залагам на планове с четири колела.

Каква ирония – обикновено времето все не ни стига. Сега от него си имаме в изобилие, но пак не можем да се скитаме по широкия свят, защото някой реши отново да поведе света към пътя на затворниците.

И така след като Германия обяви плановете за пълно повторно затваряне два дни преди началото на ваканцията на децата, се наложи да запратя в папка „бъдещи“ един иначе прелестен маршрут, който начертах седмица по-рано. Той звучеше достатъчно аристократично, но с източноевропейски привкус.

Дрезден-Вроцлав-Познан-Берлин-Потсдам. За обиколката имахме на разположение цели 8 дни. Времето обещаваше септемврийски температури и макар Полша никога да не ми е била в полезрението, този път потривах ръце, защото снимки точно от тези две места, ме грабнаха и отнесоха.

Да, ама не – рече правителството и направи плановете – моите, а навярно и на още милиони семейства, пътуващи само през ваканциите, на пух и прах.

Ден униние и вече имах нова престъпна идея, породена от светлия лъч, че все пак всички мерки влизат в сила от 2 ноември. Това означаваше, че уикендът е наш.

Два замъка се мъдреха отдавна в колонката „чакаме ред“. Лихтенщайн и Хоенцолерн. Явно златното им време в страстната есен бе дошло. Бърза справка и имахме чудесен апартамент – за удобство по средата между двете кралски величия.

Жокер от бележника „Искам там“ и имам всички интересни места в района.

Съботната програма започва с последен мач за 8-годишните, а времето за първи път е решило да ги поглези с щедро слънце. Навън е като омая от цветове.

Потегляме, а планът е първо да се отбием до природния резерват Blautopf, което буквално преведено означава „синя тенджера“. Това е мястото, от което извира река Блау в Schabische Alb.

И като е раздавал Господ синьо е казал – „Да има от всичките му нюанси!“

А после е решил, че това не е достатъчно и рекъл – „Дайте и зелено – пак толкова.“

И за да е още по-пъстър коктейла – в добавка имаме отраженията на есента.

Една мелница за разкош и къща със зелени кепенци като от приказките на Братя Грим.

Дълбочината на извора е цели 22 метра, а от него извират 2000 литра вода в секунда, като са отчитани стойности дори до 32 хиляди литра в секунда – чудовищно просто. Водосборният басейн обхваща 160 кв.км.

Има нещо наистина вълшебно в това място. Синьото и зеленото се преливат и изглежда сякаш земята има око – блестящо и виждащо всичко.

Навярно за това митовете, приказките и чудните истории за това място са много.

Една от тях е „Историята на красивата Лау“ на Едуард Мьорике, която разказва как русалка от Blautopf се научила да се смее.

На дъното на синята тенджера веднъж седеше водна жена с дълга течаща коса. Тялото й беше навсякъде като красива, естествена жена, с изключение на факта, че имаше пръсти между пръстите на ръцете и краката, бели на цветя и по-нежни от маково семе…“

Така започва приказката Мьорике.

Съпругът на русалката я бил прогонил от мъка в извора, след като тя му раждала все мъртви деца. А поверието гласяло, че когато тя се засмее пет път от все сърце, проклятието ще я напусне.

Каменна скулптура на брега напомня за нея. Някои казват, че русалката дори може да бъде видяна за кратко в дълбините на окото.

Навярно красотата на мястото е привличала хора още от отколешни времена. Първите данни за заселели се са от пещерите в района, в които могат да се видят фигури, освен това флейти от лебедова и слонова кост, старинни музикални инструменти.

Това, което днес е планинската верига Швабска Алба, е всъщност дъно на море отпреди 150 милиона години – Юрско море. От него до наши дни е останал варовикът.

А той се е образувал след като дъждовната вода се е комбинирала с въглеродния диоксид във въздуха, образувайки въглеродна киселина. Тя се просмуква в земята и прави пукнатини в скалата. Това учените наричат карстификация, а по този начин са се образували подземни пукнатини и пещерни системи, които са взаимно свързани. Поне в случая Blautopf и пещерата Veterhöhöe, които днес са част от GeoPark Swabian Alb.

Този път не стигнахме до пещерите. Времето е виновно – слънцето, градусите, които в последния ден на октомври ни радваха повече отвсякога.

Следва дългогодишно-дългоочакваната среща със замъка Лихтенщайн. По пътя се редуват такива красоти, че шанс да те оставят да подремнеш няма.

на път – из южна Германия

Природно съвършенство в неговото пълно есенно измерение. Иска ти се и пътят, и есента да продължат цяла вечност.

Бързо уреждаме битовия въпрос с паркирането – намираме свободно място на безплатен паркинг, а оттам пътят преминава през гората. Няма такава магия. И да бях искала да си поръчам точно такова време вероятно нямаше да мога.

Пътят до замъка е не по-малко приказен – през вълшебна гора, през тучни поляни, а в небето се подават и летящи балони, които мъничко напомнят на Кападокия, просто наистина като в приказка.

Впрочем мястото наистина би позволило да се превърне в немската Кападокия. На кой ли бих могла да подшепна тази идея.

Разкош, умножен по 100. Не – по 1000. Всъщност – безценен.

Замъкът Лихтенщайн – извисява се величествено на една скала, над долината Ехац. Грациозен, изискан, достолепен!

Архитектурата му е вдъхновение от романа на известния немски писател и поет, автор на приказките „Малкият Мук”, „Халифът Щърк” и „Корабът на призраците” – Вилхелм Хауф.

Не си спомням точно кога и къде ми попадна негова снимка, но знаех, че трябва да го видя обезателно и на живо.Заради името на пръв поглед се заблудих, че вероятно се намира в едноименното малко княжество. Оказа се обаче, че е в Германия.

За мен лично е един от основните конкуренти на Нойшванщайн в графата „приказен“. И както неговият „конкурент“ е „лице“ на американската компания Дисни, така и този е свързан с киното.

През 2009 г. става арена на снимките на Dornroschen – това е немската игрална версия на популярната приказка на Братя Грим „Спящата красавица”.

Филмът превзема екраните в навечерието на един от най-светлите празници – Коледа.

Интересен факт е, че замъкът има няколко реплики в различни краища на света. Единият е в Южна Африка, до Кейптаун.

В превод името му означава „светъл камък“, а историята разказва, че на това място в миналото е имало замък още пре 1200 година. За съжаление два пъти е бил разрушаван.

Построен е в този вид през 1840-1842 г.

Вече е късния следобед и билети за замъка не се продават. Обикаляме го отвън и си крадем вътрешни гледки през процепите му.

На отсрещния хълм бушува пожар – гората е пламнала във всичките тонове на червеното и оранжевото. Огънят потушава дълбокото синьо небе.

Нирвана!

Щастлива съм, че успяхме да му се насладим точно в този сезон – огнен, пъстър и страстен.

Връщаме се обратно и в късните следобедни часове е време да стигнем и до апартамента, в който ще нощуваме.

Там с маска ни посреща Джудит. Очите й издават благост. Жилището е превъзходно.

Тичаме за провизии до магазина, който ще работи още само няколко часа. Неделя е почивен ден за всички. А там отново се натъкваме на истинността на теорията „ние сме на всеки километър“.

Срещаме Богдан от Бургас, който от няколко години живее и работи в Зоненбюл. Зажаднял е да си говори със сънародници и на бързо разказва имигрантската си история.

Вечерята е пак при наши хора – Денис от Босна и Херцеговина. Порциите са толкова огромни, че направо се налага да се борим с тях. През цялото време имаме и спорт на живо – тенис.

На изпроводяк Денис ни предлага по чашка родна ракия, а на мен лимончело, пак родно производство.

Как да откажеш – сРце не ти дава! (не, това не е правописна грешка)

На път за „дома ни“ чувам една радваща новина – туристите трябва да напуснат хотелите в понеделник 2 ноември.

Бързо преглеждам букинг. Винаги знам какво търся. Винаги съм подготвена с още маршрути и идеи за такива приятни изненади.

Точно ден още и ще успеем да стигнем до Шварцвалд – най-високия водопад в Европа и извора на Дунав.

Намирам невероятно изгодно предложение за нощувка в Бад Риполдсау.

В апартаментчето на Джудит заравяме поглед в огромната видеотека. Почитаме паметта на сър Шон Конъри с една стара, но златна лента, в която си партнира с Катрин-Зита Джоурнс. След това и малко смях с Мистър Бийн.

А утрото е дъждовно, с лека тъга отчитам, че този път познаха. В апартаментчето на Джудит замирисва на кафе и чай, на печени филийки – ухае на домашен уют и безгрижие. И нищо, дори и сърдитото небе,  не може да ми открадне това удоволствие.

След закуската чука и часът на истината. Не съм предвидила удължаване на пътешествието и се оказвам точно аз без резервен чифт дрехи. Това „нещастие“ ми се случва за първи път.

Обикновено винаги мятам поне още 2-3 блузи и дънки в резерв. Този път „тц“. Знам, че мъжете трудно ще ме разберат, но за една дама, която при това си е поставила за цел да обиколи всички значими замъци в Германия, това е напълно недопустимо.

Примирявам се с тази мелодрама, нямам избор!

И пак на немската машина. Потегляме към Тюбинген.

Следва продлъжение:

  • студентският град Тюбинген

авторска рубрика: Димитрина Пандурова

За още интересни места от Германия може да последвате страницата във Фейсбук – Германия отблизо

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here