Home Интересно Там, където Краси Балъков остави следа – Щутгарт

Там, където Краси Балъков остави следа – Щутгарт

36
0
SHARE

Щутгарт

Като чуя името Щутгарт и веднага ми изниква образът на Краси Балъков. Дано и местните си спомнят с добро за България и този наш играч, чиято кариера в продължение на 10 години премина точно в столицата на Баден-Вюртемберг първо като футболист, а после и като помощник-треньор.

В Щугтарт се озовахме през един мартенски ден. Пристигнахме по системата „90-те – или как да се ориентирам, без джипиес“, който да ни каже как точно да стигнем до безплатния паркинг, в близост до центъра. За жалост това погълна много от времето ни, с което разполагахме.

Навярно всеки може да назове поне три факта за града. Той е столица на провинция Баден-Вюртембург и приютява две от световните и най-мечтани марки коли – Мерцедес и Порше.

Освен това Щутгарт е домакин на втория бирен фест Canstatter Volksfest (след конкурента му Мюнхен).

Обаче Щутгарт е много далеч над това. Град на културата и изкуствата с музеи, опера и балет на световно ниво и не на последно място с лековити минерални извори.

Разположен е в долината на Некар, обграден от хълмове с лозя, в продължение на стотици години е бил седалище на графовете и на краля на Баден-Вюртемберг. Впрочем щутгартските вина са истински конкурент на френските.

Макар че бе краят на май и Алпите все още бяха в прегръдката на снега, над Щутгарт се издигаше веселяшко слънце. Успяхме все пак да се „отървем“ от возилото и се спуснахме в изучаване на града.

Търговската пешеходна улица е естествено с кралско име – Königsstraße.

Градският театър е е единствената опера в Германия, която устоява на бомбардировките през Втората световна война. Построена е преди 109 г.

В Щутгарт се намира къщата на Хегел – този, който пише първата история на философията (роден е 1770 г. в Щутгарт и след това е учил в Нюрнберг и в Бамберг)

Наблизо се намира и фонтанът на Късметлията Ханс (Hans-im-Glück-Brunnen) – момче яхнало златно прасенце. Впрочем историята е преразказана от Братя Грим. А тя звучи така – Ханс работил усърдно и след 7 години служба получил голяма буца злато и тръгнал към вкъщи, но по пътя много се уморил, срещнал човек с кон и му предложил да ги разменят, след това паднал от коня и решил да го замени за крава, после кравата разменил за прасе, прасето за гъска, а гъската за камъни за точене, които накрая изпуснал в реката, но бил най-щастливият човек, защото така без никакъв товар с леко сърце и ръце се прибрал най-накрая у дома.

Мюнхен и Щутгарт си приличат и по дворците – няколко са.

Старият средновековен дворец, датира още през 10 век, за да пази градината на жребците. Впрочем името на града идва от stud garden. Четири века по-късно графовете на Вюртемберг, които се преместили тук, разширили военната крепост и тя се превърнала в красив ренесансов дворец.

Новият замък е в бароков стил и е от 18 век. Историческите сведения казват, че това е един от последните големи градски дворци, които са построени в южна Германия. Днес замъка всъщност се простира в самия център на града. В сградата са разположени някои държавни служби и по тази причина публичният достъп става само след предварителна заявка.

Пространството пред двореца някога е било градина, докато днес е място, където жителите на Щутгарт може да се съберат за парти или концерти на открито.

В задната част на двореца има и красив фонтан с множество фигури, включително такива, които олицетворяват осемте реки, протичащи през провинцията. На входа на градината могат да се видят статути на лъв и елен, които днес са част от герба на провинцията.

Третият дворец Solitude се намира извън очертанията на града на панорамна височина с чудна гледка към Лудвигсбург. Всъщност до него отвежда и специално изградена алея от 13 км., която е напълно запазена и до днес. (можете да намерите статията, в която ви разказах за това приятно градче по-назад в публикациите). Той е изграден 1770 г. в рококо стил. Този замък е бил планиран да бъде за лов и удоволствия с обширни градини.

Wilhelma Rosenstein Park се намира в близост до двореца. Класическата сграда на хълма е построена между 20-те и 30-те години на 19 в. Идеята на краля е била за селска къща, която да бъде удобна, приятна, но и елегантна, да изглежда като украшение за околностите на столицата. Нещо повече кралят преименува оригиналния розов камък „Каленщайн“ на любимото цвете на жена си – Розенщайн. За жалост обаче любимата съпруга не успява да види завършено всичко. Вместо това италианският архитект се налага да строи погребален параклис.

Екстериорът се характеризира с колони и фронтони с изображения от гръцката митология. След смъртта краля рядко отсяда тук, но въпреки това, много години след Катарина, той също умира в замъка Розенщайн.

Днес това място приютява Държавният природонаучен музей и е комбинация от зоологическа и ботаническа градина. 11 000 животни от около 1200 вида и още около 8 500 растителни вида и сортове показват цялото изобилие от природа и превръщат мястото в един от най-богатите на видове зоопаркове не само в Германия, но дори и в целия свят. В парка се намира най-голямата мавританска градина в света и напомня на приказки от 1001 нощ. Голяма част от комплекса е унищожена през Втората световна война.

Казват, че през март тук цъфти най-голямата магнолия на север от Алпите, гигантски секвои от средата на 19 век, а през пролетта и лятото се раждат множество бебета-животни.

И заради тях, и заради златната лозова есен, заради западната капела на хълма Вюртемберг, около която се вият лозята, щедро оцветени в най-удивителните топли цветове ше се върна.

Щутгарт може да се похвали и с 8 университета, в които учат много българи.

Така, както в Модена е приютила до себе си два изключителни музея на две марки, отдавна превърнала се в синоним на стил и класа – Ламборджини и Ферари, Щутгарт е еквивалент в това отношение с музеите на Порше и Мерцедес.

На 1 октомври 1883 г. Карл Бенц основава фирмата, чието седалище е в Щутгарт. Музеят се намира на „входа“ на града и е с модерна фасада от стъкло. На различни нива са разположени най-достолепните модели, които са пример във всяко отношение.

Не стигнахме до нито един от двата музея. Още един повод да посетя града отново още повече, че музеят на Порше съвсем наскоро бе разширен и си струва да се види.

А споменах ли и за планетариума?

Необходим е поне уикенд за всичко това, нали?!

авторска рубрика: Димитрина Пандурова

за още теми и истории може да последвате страницата във ФБ – Германия отблизо

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here