Франция не е само Париж! О, какво откритие! Нито само ривиерата или Прованс. Франция е и мястото на хубавото вино, отдавна известно не само в Европа, а и по света, на горчицата – Дижонската, отдавна наложена едва ли не като единственият такъв сос. И разбира се, че този списък може да продължи. На модата, на историята, на изкуството… и каквото и да допишем ще е на място, но не това е целта!
Понякога (всъщност почти винаги) все едно някой спуска едно име. Просто така се появява и започва да ми шепти. Така беше с Дижон.
От онези места с душа и история. Или истории – много! От различни епохи и времена.https://www.facebook.com/SmilePhotoTraveller/
В ранния мартенски ден дъжд е излъскал улиците, слънцето свенливо се показва иззад най-пухения облак, а аз тръгвам по тези старинни каменни улички и се чувствам като в героиня от филм от Средновековието. Имам чувството, че чувам стъпки и шепот – шепотът на историите на тези толкова стари каменни здания.
Дижон – родното място на горчицата, столица на виното, на богатото и елегантно минало – една старинна сцена с френски фахверк и с бургундски вкус. Хубаво вино! Изискано, като менюто, което го допълва. И двете известни и с репутация не само във Франция, а по целия свят.
Дижон няма нищо общо с Париж, но е изпълнен с история, защото е бил столица на могъщето Херцогство Бургундия, а то през Средновековието съперничело дори на Кралство Франция по богатство и влияние.
Но летоброенето не започва оттук. На мястото, където днес се намира Дижон, е имало римско селище. То се е наричало с името Дивио (Divio). Смята се, че Дижон е възникнал през шести век преди новата ера.
Следвам стрелката на совата – градският маршрут с 22 места, които гостите да видят, и се движа из тези старинни улици, по които някога, през 14 век са били и Филип Смелият, и Жан Безстрашният, и Филип Добрият и Шарл Смелият – тези местни момчета били опитни стрелци. И били известни на целия стар континент с уменията си в дипломацията, във войната и в изкуствата. Ах, къде сте вие сега?!
И си представям как още тогава виното се е леело като вода. Виждам как бургундци са градили – и църкви, и катедрали. Животните пасяли по плодородните земи, хората живели щастливо и спокойно.
Да – 14-ият век е бил златната епоха за Дижон. И това продължило и в следващите години и векове, когато градът е бил център на производството на горчица. Не стихнало и през късното Средновековие когато вече имал изключителни права от Франция.
Такъв бил и 18 в. когато е изграден Площад Liberation и дворецът на херцозите на Бургундия Пале де Дук (Palais des Ducs) – там, където днес са гробниците на Филип Втори Смели (Philip II the Bold) и на сина му Йоан Втори Безстрашни (John II the Fearless).
Дворецът на херцозите – четири века граден, в наши дни е най-големият площад с фонтани, на който се извисява най-високата кула – кулата на Филип Добрия.
Някога херцозите на Бургундия имат такова влияние, че може да се каже, че управляват своя независима държава, простираща се от Северно море до швейцарската граница. Днес историческият център на града, включен в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО, е автентично свидетелство за това славно минало.
Произнасям тези имена – Дижон, Либерасион, а те звучат някак толкова изтънчено – като онази кулинарна добавка, която променя вкуса на всяко ястие до неузнаваемост. И именно тя белязала следващия век от историята на града – горчицата. Тя се произвежд от 10-и век, а от 14-и става особено известна и присъствала винаги на трапезата на самите херцози. В някои документи се твърди за огромни количества от соса, които били консумирани от гостите на херцозите. Постепенно славата и надхвърлила пределите на Бургундия, завладяла Франция, но и нейните граници и се сторили тесни.
Оригиналната рецепта датира от 1856 г., когато Жан Нежон заменя традиционния оцет със зелен сок от неузряло грозде, придавайки ѝ не само мек вкус, а и гладка текстура. И така ястията получават един друг щрих и нотка, която в точните пропорции променя не само основното, а и предястията.
Кулинарната репутация на града отдавна е надхвърлила славата на горчицата и днес Дижон е синоним на гурме
Следобедът току вече клонеше към здрач, аз наблюдавах как сенките бавно връхлитат върху величествения Place de la Liberation, за да бъде превзет по-късно от светлините на нощта.
Площадът на Републиката е друго историческо място в града, създаден в чест на един френски президент – Сади Карно. Убит е жестоко когато произнася реч, прободен с нож от италиански анархист през юни 1894 г. в гр. Лион. Няколко месеца по-късно щял да приключи мандата му и макар че имал шансове отново да спечели, френският политик нямал никакво намерение да се кандидатира, защото вярвал, че преизбирането на един и същи човек втори път за президент на републиката не съответства на духа на демократичните институции на Франция. Контрапункт на днешните политици.
Само 5 години след покушението в негова чест през 1899 год. е издигнат монумент, който впоследствие става този изящен фонтан. В централната част е статуя с фигурата на президента. Вдясно е статуята на Историята, а от ляво е Болката. И трите са създадени от различни скулптори.
А най-отгоре, на върха на монумента е красивата бронзова статуя на Славата, която е простряла триумфална корона над главата на президента Карно.
И пак се появяват онези месингови стрелки. И се оказваме в лабиринта на совата – или Дижонската туристическа пътека. А защо сова? Птицата е изваяна на един от ъглите на църквата Нотр Дам. Казано е – намисли си желание, потъркай главата с лявата ръка и то ще се изпълни. Подобна история има във Флоренция с глигана, и в Мюнхен със статуите пред резиденцията. И навярно на още много, много места!
Наричали са Дижон градът на стоте камбани, заради многото църкви там. Не всички са оцелели, но духовното сърце на града е
църквата „Нотр Дам“
неочаквано, но миряните в навечерието на Великия ден са толкова малко, че навярно на неделна литургия далеч повече. Римокатолическата църква в Дижон е готически шедьовър от 13-ти век. На едната страна има различни гротескни каменни фигури (гаргойла), те играят ролята на водосточна тръба – когато завали водата се изтича през устата им. В миналото хората вярвали, че те спират злите сили.
Уличките около катедралата се вият, а совата изскача непрестанно.
Пролетният дъжд решава да се върне, а между капките се оказваме на един малък оазис насред града –
паркът и фонтанът на Дарси
В Дижон е роден Анри Дарси, който създава първата, затворена водопроводна система под налягане, която е докарана от отдалечен резервоар. След това тя се пречиствала през специални филтри, а това повишило стандарта на живот на местните. В знак на благодарност, след смъртта на Дарси, те веднага преименували площада. А 50 години по-късно бил създаден и паркът, с красиви фонтани, стълбища, алеи, статуи и растения.
На входа е бялата полярна мечка, копие на оригинала на Франсоа Помпон, който се намира в Парижкия музей d’Orsay.
Близо до парка е още един фонтан, който няма как да се пропусне.
Жабешкият си го кръстих аз, а всъщност той е наречен
„Радост“.
Не знам дали и следващият фонтан е в списъка на Совата, защото някак между червеното вино, охлювите и разни други вкусотии, им загубих дирята, но на един малък площад Francois Rude има фонтан в чест на винопроизводството. Че на какво друго?! Като се замисля – на горчицата липсва.
Дело на фонтана е френски скулптор живял наблизо.
Човекът отгоре е този, който мачка гроздето с крака, една много отговорна задача – статуята Le Vendangeur е сложена там през 1904 г.
Улиците на Дижон са като музей.
През цялото време съм с усещането да съм няколко века назад.
Хареса ми този град, който предлага от всичко – и истории от миналото, и музеи, и изкуство, и закачки, и вкусна храна, и пивко вино.
Ако бих могла да си поръчам Дижон още веднъж щях да го избера в късна пролет.
Повече снимки в страницата Phototraveller https://www.facebook.com/SmilePhotoTraveller/
