SHARE

Предисторията започва тук: От един от най-старите до един от най-малките или от Пловдив до Хум

Лятото на двойните или тройните символи. 2-те „К“ – Ковид и карантина. 2-те „Р“ – Рубин и Ровин, а колко хубаво звучи и рубин на име Ровин.

Рубин е мястото, на което ще се наслаждаваме в дните от края на август, та чак до първата седмица на септември.

вила Рубин, Ровин, Хърватска

Прекрасно място, на метри от морския бряг, заобиколено от маслинови дръвчета, смерчове, борове, зокуми, бугенвилии, котета, чайки, гларуси и в обратен ред. А даже в двора си имахме и неочакван, но приятен гостенин – таралеж, но не на кълбо.

Нека медитацията започне сега.

Както Кафка е казал – „В живота всичко отминава… Освен желанието да се събудиш край морето…

Море и небе в едно цяло, особено вечер когато рееш поглед в този необятен тъмносин космос.

по залез – вила Рубин, Хърватска

Явно съм прекалила с медитацията. Защото с виното не съм. През първото ми утро в този земен рай ме събужда не крясъкът на гларусите и чайките, а бруталната ми мигрена. Хубава работа, си казвам аз. „Е, може ли така да ми разваляш розовата ваканция!“ Всичките ми опити да я опитомя през годините, тази гад, са безуспешни. Единственият лек е времето като абсолютна величина.

След закуска се отправям да се лекувам – под шезлонга. Душата ми се бунтува, как да похабя този прелестен ден в мързелуване, като има толкова много за изследване. Но физиката печели този мач. Часовете преминават под чадъра край басейна – любима поза на мъжката половина. По някое време градусите са се нажежили почти като на барбекюто, което готвачът разпалва.

Решавам за кратко да кръшнем от този разкошен пейзаж (аз и по-силната половинка, да не си помислите, че си говоря на вие) с един заход до местен магазин за студена вода, и бира, и коктейли, и нещо типично местно. Имам обаче спешна нужда и от още таблетки, с които да продължа да боря тази гад – мигрената.

В аптеката се чувствам като в другото ми „у дома“. Не се налага да проверявам езиковите си умения по хърватски, тъй като фармацевтката говори немски. Подробно ми снема „анамнеза-та“ и набързо открива в компютърния каталог вълшебния лек.

Още една причина тази Хърватска да ми легне на сърцето.

Връщаме се на плажа, а с това започва да се завръща и моето вечно желание за скитосване. Не че то някога ме напуска, но от време на време натиска бутона на пауза.

Потривам доволно ръце от плана – вечерта е време за най-романтичната ни среща. Тя се казва Ровин.

Паркираме на място, което ни разкрива истински вечерен спектакъл към старинното градче.

Ровин привечер
пристанището на Ровин, Хърватска

Впускаме се с истинска страст да го изследваме. Чувам шепот, идва от морето, от една пъстра рибарска лодка, но се носи високо над нея, извисява се, обгръща ме с длани и ме понася в небето. Летя и се чувствам като перце. А ехото на шепота ми казва: дай си шепите да напълня душата ти с красота!

Вечерният град ни зяпа любопитно. Ровин е град за търсачи. Място, излъчващо щастие.

Ние поемаме накъдето ни видят очите. А те ни отвеждат в един красив и уютен малък свят.

Ровин

Пресичаме Ровин по диагонал, наслаждавайки се на вечерната атмосфера.

Чувам невероятно нежен глас, оставям се на ушите да ме водят. А те ме извеждат на едно площадче, на което своеобразен концерт изнасят три дами. Подобни открити сцени ще ни радват и през всичките следващи вечери.

Карма – това е карма. Ровин е поел щафетата „Културна столица на Европа от… Пловдив – моят роден град“.

Желаещ да разкаже славната история на Ровин, моля?

Казват, че когато човек е влюбен той не може да обясни защо. Така и аз – трудно ми е да впрегна думите, с които да ви разкажа за това местенце.

Седя пред прозореца на лаптопа и го гледам. И чакам да ми подаде стръкче, а той мълчи. И думите не идват. Искам всъщност да ви разкажа колко е хубав този Ровин, но се опасявам да не прозвучи напудрено-захаросано. Искам да усетите тази атмосфера, а тя е едновременно толкова проста, но толкова завладяваща. Хваща те в лапите си и не те пуска.

От всеки камък лъха история. Добавям малко дневни кадри, ей така, за разкош, макар че и нощните заслужават място тук.

Старият град е като галерия. Пълен с малки дюкянчета на местните занаятчии. В подножието му се намира и пазара, а там една малка зона е обособена за чаршия.

Знаците от венецианците са навсякъде.

От всеки ъгъл се показва съблазняващо магазинче за ръчно произведени и много красиви сувенири. И понеже сме в Адриатика неизбежно попадаме и в света на перлите.

Движим се бавно и се наслаждаваме на тази спокойна вечерна атмосфера. Навярно извън „КК“ уличките на Ровин биха били пълни с туристи. В края на август, когато температурите все още са в своя апогей, е повече от спокойно. Много от ресторантите дори затварят в 22. Усеща се, че е една различна година.

Прави ми впечатление, че по централните улички се залага основно и на местните дизайнери на облекла. Признавам, че моделите са доста интересни и съответно знаят своята цена.

Едно от местата, на което си обещавам да се върна се намира в Стария град. Неговите стълби са превърнати в своеобразен модел салон, а в подножието му тихичко се обажда морето. Представям си какво е през деня.

По-късно ще установим, че това място е магнит за посетители и неговите стълби рядко могат да се видят без публика.

Тук вече се чувствам леко опиянена като в транс. Но ласото си към нас е „хвърлила“ църковната кула, която се извисява нависоко и се вижда от всяка една точка. Това е главната катедрала на града. Натам сме се отправили и ние.

Ровин и катедралната кула

Малко преди да достигнем до катедралата попадаме на една тайна уличка, а в далечината забелязвам две светулки. Имаше обаче нещо странно в тази гледка. Порази ме това, че светулките стояха неподвижно на равно разстояние една от друга. Започнах да се катеря по тъмните стъпала на малката уличка. Колкото повече се приближавах толкова гледката ставаше по-интересна. Светулките сякаш се бяха залепили за прозореца. Луната, покатерила се над покрива на къщата, засилваше усещането за някаква особена мистика в стил Агата Кристи. Вече бях под самите прозорци, когато разгадах и тайнствените светулки по звука, който те издадоха – „мяу“.

Вече сме в подножието на катедралата. От нея ни делят някакви метри, поне така изглежда. Заради късния час се откзаваме да се покатерим до самия връх. И продължаваме със задълбоченото изследване на всеки периметър от нощен Ровин.

Ровин – с усет към детайла

Обзема ни сладостна умора. На връщане избираме една малка тясна уличка, а тя ни отвежда до още прелестни арт-ателиета, които са подготвени като за снимки за някой луксозен каталог.

Маршрутът този път е известен обаче няма нищо по-хубаво от това да откриеш, че има и още неизвестни, които крие ровинският стар град. А той е просто неизчерпаем.

катедралата, погледната от пазара

Още един прекрасен ден отлетя! Ще го помня дълго! Ще си го „нося“ с мен да ме топли в студените, зимни вечери!

Списъкът със забележителности в Ровин за страстните пътешественици:

още една галерия на открито до самия кей
  • Старият град е разположен върху яйцеобразен полуостров, опасан със стръмни и тесни калдъръмени улички, които са комбинация от различни архитектурни стилове – готически, ренесансови, барокови и неокласически влияния
  • Катедралата Св. Ефемия, разположена на най-високата точка на Ровин има 61-метровата камбанария, напомняща на кулата на Сан Марко във Венеция; катедралата е в стил венециански барок
  • Най-старото запазено здание в Ровин датира от 13 век – църквата Свети Дух
  • освен това може да се види Францисканският манастир от 18 век
  • В архитектурата на главния градски площад има кула с часовник с венециански лъв
  • Освен това в близост до главния площад (Trg Marsala Tita) се намира кметството и арката на Балби, построена през втората половина на 17-ти век, която се отличава с изтънчената си украса, включително издълбаната глава на турчин на външната стена, а на вътрешната глава на венецианка. Над арката е фамилният герб на Балби и релефът на лъва Св. Марк, символ на Венеция.
  • В Ровин е ситуиран Изследователският център по История, който е под шапката на Съвета на Европа
  • Архипелагът Ровин включва 20 острова

Историята:

  • Повече от пет века и половина Ровин е важен център в рамките на Венецианската република
  • Преди да попадне под владичеството на римляните районът е бил населен от илирийски племена Последователно преминава под контрола на Византия, Франкската империя и в последствие на Венецианската република. Бива сериозно укрепен с крепостни стени с три градски порти. В близост до кея и до днес могат да се видят остатъци от градската порта „Balbi’s Arch“, датираща от 1680 година.
  • Развитието на туризма започва още през 70-те години на XIХ век, когато се полага началото на параходната линия между Ровин и Триест. По същото време се открива и първия здравен курортен център за деца. Малко по-рано е направена и жп линия до Виена.
  • В епохата на Римската империя Ровин е познат с имената – Mons Rubineus, Ruginium и Ruvinium. 
  • От XVI до XVIII век населението на Ровин се увеличава съществено с притока от имигранти, бягащи от турските нашествия в Босна и в континентална Хърватия. Градът започва да се развива извън стените, издигнати преди това от венецианците
  • След краха на Венецианската република става част от Австро-унгарската империя
  • Старият град е бил остров до 1763 г., когато каналът е запълнен и се оформят средновековните калдъръмени алеи
  • Между Първата и Втората световна война Ровн е част от Италия

Около Ровин:

  • Обиколка с кораб със стъклено дъно за изучаване на морските дълбини
  • Разходка до съседните острови – няколко на брой, като само един е преминал във владение но човеците, останалите са диви и стопанисването им е поделено от чайките, гларусите в едно с други представители на местната животинска извадка

Ровин може да се достигне:

  • По въздух – двете най-близки летища са на Триест, Италия и на Пула
  • В летните месеци има и ферибот, който дава връзка с Венеция
  • С кола от България е малко над 1000 км

авторска рубрика: Димитрина Пандурова

Можете да прочетете още:

Босна и Херцеговина

Да прекосиш Босна и Херцеговина за 30 часа

Словакия

Замъкът Девин – символът на славянството

Братислава – една приятна изненада

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here