SHARE

Ренесансови площади, римски руини и средновековни дворци..


…творби на Донатело и Тициан…


всичко това може да се види в един град, който също е извън големите туристически прожектори, може би защото винаги е трябвало да си съперничи с двете V – Veneto & Verona.

За нас той е известен като Падуа, а той e Padova – градът с един от най-старите университети, построен 1222 г., в който е преподавал самият Галилео Галилей…
и не само това…

Тук са получили са образованието си личности като Данте и Коперник, а това е и първото висше учебно заведение, което дава диплома на жена. А към световните заслуги се добавя още и това, че в университета се намира и първото в света училище по анатомия.

Любимото място за срещи на учените от университета е кафене Педроки.

сватбена торта, изработена в кафене Педроки

То е и едно от най-известните кафенета в цяла Италия с дълга история – открито е през 1831 г. Вътре има египетска стая, ренесансова стая, римска стая и т.н. Но той не е просто място където да похапнеш вкусен италиански сладкиш. Той е място за социални срещи, а именно в неговите зали през 1848 г. се заражда и студентски бунт.

В близост до Педроки са Корнаро Одеон и Лоджия – две от най-красивите сгради в Падуа.


Нашата неделна разходка, в един от най-мразовитите и бръснещи дни в края на февруари, започна от римския театър Прато дела Вале. Площадът се смята за най-големия в Италия и за един от най-големите в Европа със своите 22 хиляди кв.м. Твърди, че по времето на Мусолини това място е побрало повече от 100 хиляди души.

Сърцевината на площада е като остров, заобиколен от канал, който може да се прекоси през четири моста, а върху него могат да се видят 99 статуи. И в миналото, и днес тук се провеждат пазари.

В близост до него е параклисът Скровени (Cappella degli Scrovegni). Макар на външен вид сградата да не впечатлява, тя привлича стотици хиляди туристи, тъй като вътре могат да се видят цикъл от фрески, завършени през 1305 г. от Джото (Джото ди Бондоне), за които се твърди, че са най-интересните в света. Фреските изобразяват живота на Дева Мария.

Най–известната падуанска църква е базиликата Свети Антонио*, позната също като Ил Санто (Il Santo). Вътре е погребан и самият светец. Има 8 купола и е в източен стил.

Построена е между 1232 г. и средата на 14 век, като градежът е продължил толкова дълго заради сложните политически процеси през това време и липсата на финанси.

Ученици на Джото изографисват 36 части в базиликата.

Това е едно от най-посещаваните Свети места в света.В църквата, непокътнати през вековете, се пазят гласните струни на светеца. Това се смята за едно от множеството чудеса, тъй като чрез тях той е проповядвал и разказвал библейската история.

Наред с това легендата за Св. Антонио разказва, че по време на неговите проповеди се събирали дори и рибите да го слушат.

   

Паметта на Св. Антонио църквата почита на 13 юни.

Пред базиликата се намира конната статуя на венецианския генерал Гатамелата, изработена отново от Донатело.

Палацо дела Регионе се намира недалеч от Св. Антонио. Покривът, който е най-големият неукрепен от колони в Европа, прилича на обърната лодка, а самата сграда е може би единствената в цяла Италия, която дава подслон на политиката, правото и битовите срещи, тъй като от края на 18 век тук заседава Градският съвет, успоредно с това е бил и съдебна палата, а партерното ниво е пазар.

В самия център на Падуа се издига катедралата на града, в чийто дизайн участва самият Микеланджело.

Италия наистина е необятна. С всеки следващ маршрут вярвам, че намаляват местата, които човек трябва да посети, но преглеждайки картата установявам, че вместо да стават по-малко, желанията ми отново са се увеличили.

*Кой е Свети Антонио?

Понякога се бърка със Свети Антоний Велики, който обаче живее 10 века по-рано. Макар да е известен като Свети Антонио от Падуа, той е родом от Лисабон. В Португалия получава своята богословска и философска подготовка, като по-късно е ръкоположен и за свещеник в един манастир в Португалия. Св. Антонио е един от най-почитаните светци в християнската църква. В Италия той помага на сираци, на болни хора и става символ на милосърдието. Той е бил проповедник в Италия и Франция и със своето дар слово успява да привлече както много нови християни, така и благодарение на него към църквата се връщат онези, които по-рано са я напуснали.

авторски текст и фотография: Димитрина Пандурова

Триест – извън блясъка на прожекторите

Верона – градът на любовта… или на Борис I Покръстител

Просто Венеция – накратко

Загреб – „Градът на Милионите Сърца“

 

3 COMMENTS

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here