SHARE

Кохел ам Зее, Бавария

Беше есен, утро, погълнато от мистика! Обвито в светлосенките на настъпващия плахо ден.

Светлината танцуваше, леко и загадъчно, но с огромен финес. Есенните омари поглъщаха Алпийските върхове и придаваха усещане за магичност. Усещане като да си попаднал в заплетена, тайнствена фабула. В роман на Стивън Кинг, в който въпреки страха, ти се иска да продължаваш да гребеш още и още.

Цари пълно спокойствие – водите са толкова несмутими, сякаш са част от платно. Обаче тази примамлива чародейност те кара да бъдеше подозрителен. Във въздуха витае някакво странно усещане за призрачност. За чудовище, което е заспало на дъното на тези толкова бистри води, преди милиони години, но крясъкът на птиците може да го събуди всеки момент.

Кристално-огледална вода, в която надничат облаците. И не знаеш кои са истинските – тези на небето или тяхното отражение. И двата образа са толкова истински, че не разбираш докъде е езерното владение и откъде настъпва небесното. Няколко семпли тона, но сбрали всичката красота на света!

Бях сигурна, че тази магия се дължи на есента. Оказа се обаче, че тя е вродена – даденост свише, такава, каквато може да създаде само най-великият Маг!

Кохел е място за уединение! Място за тиха и кротка среща между вас и Магията. Навътре из езерните води, в търсене на заспалото чудовище или в изследване на горските пътеки.

В миналото

В близост до Кохел е едноименният манастир или още Бенедиктбойрен, създаден през 739 г. Имало е и женска обител, но е разрушена от унгагрците през 908 г. Името Кохел е старогерманско и означава „Близо до островърхите хълмове“.

Днес

Кохел е от тези места, които са в състояние да те пренесат в друго измерение. Пленителни са не само езерото, гората, върховете, полята. Пленително е и градчето с неговите така красиви къщи. Има си от всичко – и рисунки, и дървени кепенци с кичестите алпийски мушкати и дърворезбовани майсторски фигури.

Има си и Kristall Therme (минерални води).

Има си даже и музей. На немския художник-експресионист Франц Марк. Не успях да стигна до него. Останах подвластна на живата четка на другия художник! Може би следващият път!

авторска рубрика: Димитрина Пандурова

за още теми и истории може да последвате страницата във ФБ – Германия отблизо

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here