SHARE

Най-старото абатство в света

Живея в Германия от 3 години. Посетих я за първи път някъде през 2009-а. Тогава я намирах за красива, но някак скучна, немският винаги ми е звучал ужасно отблъскващо като език, а наред с това и аз вярвах (без това да почива на никакви доказателства) на клишето за „скучните, лишени от емоция и ограничени германци“. От опит знам, че с аналогични виждания са десетки други българи. Сега мога да кажа само едно – човек не бива да повтаря като папагал изказани чужди теории и да вярва сляпо на приказките от хиляда и една нощ. В крайна сметка всяка нация си има своите особености, в това число и ние българите.

фотограф: 6-годишният ми син

Преди да ви разкажа за едно наистина Боже място ще дам  своята гледна точка по темата – „Германия е скучна, а германците още повече!“

Но ако имате подозрения, че и това ще е като германците, ето един бърз фотопреглед. След него изборът е Ваш – дали да останете мои читатели или да търсите Вашата дестинация.

Германия наред с всички добре познати характеристики – чистота, инфраструктура, култура, богата история, има също уникално девствена природа, екопътеки, планински върхове с невероятни гледки, места за катерене, водопади, пещери, реки – плавателни и големи, къмпинги, езера с размери и вълни като морета…, ами минералните извори…  и още толкова замъци, крепости, поддържани старинни сгради и автентични празници, носии…, възстановки на отминали епохи, концерти за всеки вкус…, а какви паркове за деца са изградени на на нейна земя – Руст си съперничи с Диснилед отдавна…, за възможностите за спорт въобще няма да отварям тема.

Наред с този дълъг списък Германия наистина може да даде на всеки вкус много, ама наистина неподозирано много.

Още не мога да се наситя на китните им селца с подредени зелени дворове, от които надничат джуджета, храсти, зад които се подават патици, зайчета и какво ли още не – като реквизит за детски театър, който току-що ще започне. А рисуваните къщи, които се срещат почти навсякъде в Бавария, са като произведения на изкуството. Има една дума, с която може би ще кажа всичко за стопаните – тертиплии.  Впрочем освен дворовете и фасадите на къщите, такива са германците и като пазаруват. С кошници – всичко се подрежда, като че ли ще стои вечно – по-добре от веригите магазини за хранителни стоки, по-добре и от много модни магазини…

За окосените и зелени ливади в междуградските части няма да говоря сега. Искам обаче да отбележа и за доверието, което все още съществува в Германия, макар в последните 60 и повече години тя да е дом на много националности (в Мюнхен надхвърлят 180 и гонят 200). Все още съществуват селскостопански ферми, от които човек може да отиде да си купи домашно мляко, яйца, тикви, аспержи…, сирене…, но да се обслужи напълно сам. На честната съвест на купувача се „крепи“ оборота на фермата. От това той да сложи определен брой яйца, за които да заплати толкова, колкото е посочено. И ако случайно няма точната сума пари – да бръкне във „фермерската“ каса и да си вземе рестото. Да! Това съществува и в Австрия. Има го в умален модел и в големите градове, където в градски условия съществуват множество малки ниви с продукция или цветя. Там има ценоразпис и обикновено нещата са по-скъпи отколкото в търговските вериги, защото това е почти домашна продукция. Има метална каса, в която се оставят парите за стоката и ножове, с които да си откъснеш това, което искаш. Като съпоставка – 1 стрък гладиола е около евро, а в познатия и в България Лидл букет от 10 цветя струва 2 евро. Но за хората е въпрос и на икономическа отговорност да предпочитат тези места за пазар.

За зайците, които се разхождат свободно – особено в Олимпияпарк в Мюнхен, или пък за лебедите, гъските, патиците, които са във всички водоеми и все още не са затворени в консерви или сготвени за вечеря – за тях също няма да споменавам този път.

За тези 3 години сме посетили почти 20 езера – започнах да ги записвам, защото рискувам да ги забравя – Бодензее, Тегернзее, Шлиерзее, Шпитцензее, Валхензее, Кохелзее, Риймерзее, Хаймщетенерзее, Зеефелд, Амарзее, Вьортзее, Щарнберг, Шафелзее, Химзее, Фазанаризее, Фелдмохингерзее, Лангвийдързее, Форгензее.

Но имаме още – Хопфензее, Банвалдзее, Ебзее, Алпзее, Вейззее – малки, големи, естествени, изкуствени и с тези списъкът не се изчерпва. Според Уикипедия само в Бавария техният брой е над 300.

https://de.wikipedia.org/wiki/Liste_der_Seen_in_Bayern

Насладихме се и се върнахме векове назад, благодарение на множеството съхранени и добре поддържани замъци и крепости. Не знам колко са на брой, защото не това ми е била целта, но имам чувството, че са безчет. Наред големите и отдавна наложени туристически места като Нойшванщайн, Линдерхоф, Херенхимзее, Нюрнберг и Ландсхут има и по-мънички, които обаче имат своето очарование и разкриват интересни факти от минали епохи.

И след това въведение, по темата Германия като цяло, искам да ви разходя до едно по-малко известно място – от онези, които не попадат в масовите туристически брошури на операторите – абатство Велтенбург – то е най-старото не просто в Германия, а в света, основано през 617 г. от шотландски и ирландски монаси. Намира се на един невероятен завой на единствената река в Европа, която тече от запад на изток, която е „собственост“ на 10 държави и е дълга 2852 км. – едва ли е нужно да назовавам, че това е Дунав. Входът му изглежда запечатан от скала – сякаш ако тук идват неканени гости с нечисти помисли, това могъщо природно оръжие ще ги спре.

А ето я и нея – историята или как започва всичко. Ооколо 800 г. манастирът се присъединява към Ордена на Бенедикт. Век по-късно е разгромен от маджарите, а монасите са прогонени. В края на IX в. абатство Велнтенбург е възстановено и преминава под управлението на епископа на Регенсбург.

Днес зад неговите стени се произвежда бира. Впрочем това се прави в много манастири в Германия, но Велтенбургската е една от най-старите. Пивоварната е създадена в средата на ХI век, а любопитен факт е, че тя предхожда с цели 141 години манастирската църква, която е изградена и осветена едва през 1191 г.

XIV и XV в. са за жалост период, в който абатството изпитва тежки затруднения и запада. Това е времето, в което се води германската Селска война (1525). Около век по-късно воюването продължава, само че този път започва Тридесетгодишната война (1618-1848), през който период абатството се разделя с част от имотите си.

70-те години на XVII в. Велтенбургското абатство става сред основателите на Конгрегацията на баварските бенедиктински манастири, а 30-ина години по-късно се изгражда бароковата църква „Свети Георги“.

Началото на XIX век идва с още по-тежки събития – абатството се закрива и то не съществува почти 40 години. Възстановено е отново през 1842.

Днес то е дом на 15 монаси. Над манастира се вият пътеки из нивите, а ниските склонове изкушават да поемеш по техния път.

Извън портите на абатство се рее Дунава – водите и са така побъркващо изкусителни в августовските жеги на 2018-та, че се иска повече от желязна воля да не им се отдадеш и да си тръгнеш. А плясъкът на вълните, допълва подканата – за разходка с кораб, с който може да се докоснеш не само до природата, а и да откриеш какво всъщност се крие „зад ъгъла“.

Или просто да изпиеш една монашеска бира, а после блажено като змия да се изтегнеш, наслаждавайки се на безплатно „спа“ от нагорещените камъчета и слушайки най-финото соло на местните птички.

авторски текст и снимки: Димитрина Пандурова

още в рубриката:

Кой е „Принцът от приказките“ и какво му дължи Бавария?

Да ви представим – Линдау – един от най-красивите пристанищни градове

Добре дошли в страната на рисуваните къщи

Най-дългият замък в света – запознайте се!

Тропическото бижу на Германия – остров Майнау

 

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here