Home Да пътешестваме Родос – едно от чудесата на света

Родос – едно от чудесата на света

03.10.2018

1133

Природа – чиста, съхранена.

220 км. брегова ивица – над 40 плажа.

Климат – средиземноморски.

3 хиляди часа годишно слънцегреене.

Местоположение – между континентална Гърция и остров Кипър, 18 км. от Турция.

История – древна.

Флората и фауната тук са нетипични за гръцки остров, по-скоро са като тези в Мала Азия.

Островът, който е с форма на острие на стрела, е дълъг почти 80 км. и широк 38 км. Или 1400 кв.км. За сравнение Малта е едва 316 кв.км. С тези си размери той се подрежда на второ място по големина в Гърция.

Великият Антъни Куин толкова се влюбва в острова, че искал да „пренесе“ тук Холивуд. Тук е сниман филмът „Оръжията на Наварон“, а мястото на източния бряг – лагуната, където се записва лентата, местните наричат „Заливът на Антъни“.

Казват, че от всичките острови на Додеканези само на Родос може да се види такова многообразие и толкова натрупани архитектурни слоеви – руини от класическата, средновековната, османската и италианската епохи.

Легендата – според някои Родос е бил наречен на нимфа. Други твърдят, че е кръстен на розите. Древните автори обаче нямат спорове по един въпрос – Родос е домът на слънцето, това е земята, наследена от Хелиос при подялбата на света, след победата на боговете над титанине.

В една древногръцка ода пък пише, че островът е роден от съюза на бога-слънце Хелиос и нимфата Рода. Всъщност може би мнозина знаят, че „Рода“ е розовият хибискус.

Родос е част от Додеканезките острови, а Старият град е в листата на културното наследство на ЮНЕСКО.

Още в миналото Родос е център на богат обществен и културен живот, на търговия.

Не само заради всичко това Родос се превръща в притегателно място както за множество различни етноси, така и за завоеватели, бойно поле за големи империи и рицарски битки.

В далечното минало Филип V Македонски прави опит да подчини Родос, но претърпява поражение. След това Родос подписва споразумение с Рим и става главен учебен център за римските аристократични фамилии.

След края на византийската ера е покорен от рицарите на Малтийския орден или както те се наричат – „Родоските рицари“. По тяхно време градът е построен наново като модел за идеален европейски средновековен град. През този период е изграден и дворецът. В края на 15 век е окупиран от многочислена османска армия, която не успява да превземе крепостта. По-късно обаче Родос пада под османско владичество и това продължава цели 4 века.

В началото на ХХ век Италия го освобождава и той става нейна територия.

През Втората световна война за него се водят тежки боеве, които се решават с Парижкия мирен договр и така Италия връща всички Додеканезки острови обратно на Гърция.

Макар и да е унищожен при земетресение исторически островът винаги ще бъде известен с Родоския колос – едно от Седемте чудеса на света. Родоският колос е бил бронзова статуя на бога на слънцето Хелиос, построена е между 292-280 г. пр.н.е. Знаменитата статуя се е издигала на височина 32 метра. Нейното точно местоположение не е съвсем ясно, но е известно, че тя е изобразявала Богът-слънце. Била е най-високата статуя в древността. Родоският колос предизвиквал огромно възхищение и дори се превърнал в модно течение. През II век преди Христа, на Родос вече имало близо 100 колосални скулптури.

За съжаление първообразът не се издигал на входа на пристанището задълго, а само 56 години. Колосът е разрушен при земетресение през 226 г. пр.н.е. Смята се, че един от Христовите ученици – Свети Павел, е видял останките на статуята, когато е посетил града около 57 г. след Христа. Над 800 години отломките на колоса останали на земята. Чак през 654 г., когато арабите превзели Родос, те продали статуята на търговец от древна Едеса в Месопотамия. Така поне твърди в летописите си Теофан Изповедник.

Струва си да отбележим, че преди 2 години екип от млади архитекти и инженери от Гърция, Испания, Великобритания и Италия представи нов проект на родоския колос – 150 метрова фигура, която за да издържи на евентуални природни катаклизми ще има три опорни точки, като ще използват по-модерни и леки материали за направата й. Старият колос е бил изработен от над 20 тона бронз.

Столица на острова е едноименният град Родос – една от най-старите и добре запазени от миналото в цяла Европа, а богатството от исторически паметници и архитектурни образци от различни епохи, е несравнимо.

Старият град на Родос има девет портала. Два от тях – Портата на свободата и д,Амбоаз, се намират до новия град. Старата част някога е приютявала три квартала – еврейският, който е наброявал 4000 души, но е загубил своето население по време на Втората световна война. Тук се намира най-старата синагога в Гърция, която е от края на XVI век.

Турският квартал, в който днес има множество изоставени паметници и джамии, и рицарският. Районът всъщност съвсем очаквано, предвид своите обитатели през различните епохи, е смесица от византийска, турска и италианска архитектура. Всяка от тях е издигана върху древни и все още не дотам проучени останки.

В Стария град се намират готическият средновековен дворец на Великите Магистри, известен още като Кастело или Родоска крепост. Цитаделата от XIV век още носи спомена за рицарите на свети Йоан (или рицарите Хоспиталиери), които управляват острова повече от 200 години (от 1309 до 1522). В най-древни времена на това място е имало храм на бог Хелиос. На негово място по-късно византийците издигат дворец. През XIV в. вече рицарите построяват огромен замък, който бил укрепен със стабилни порти, които съчетават няколко култури – испанска, френска, но се наблюдава и италиански стил. Дворецът става официална резиденция на Ордена на Свети Йоан и седалище на великите магистри. За жалост те не успяват да го опазят и през 1522 г. замъкът е обсаден от 100 хилядната армия на султан Сюлейман. Дворецът е силно повреден при експлозия на боеприпаси през 1856 г.

През 1922 г. италианците, които също го завладяват, възстановяват двореца. През този период сградата е използвана като резиденция на италианския крал Виктор Емануил III, а по-късно и от Бенито Мусолини. Именно те допринасят много за обогатяването му с различни мозайки, византийски икони, средновековни ръкописи, керамики и скулптори, дори оригиналната гробница на великите магистри. Някои от експонатите те взимат от съседния остров Кос. След като е предаден на Гърция заедно с други острови от Додеканезите, е преобразуван в музей. Вътре има 160 различни стаи.
Улицата на рицарите или рицарската алея. През XIV век в зависимост от говорения от рицарите език (английски, френски, италиански, арагонски и т.н), те били разделени на групи, а така всяка от тях отговаряла за определена част от укрепленията.

Друга забележителност в Родос е Археологическият музей. Сградата, в която се намира през 15-ти век е била болница за рицарите, а тук се помещава една от най-богатите колекции от всички Додеканезски острови – съдържа древни съкровища, изкопани при различни места на остров в период от около 7000 години.

Традиционното място за срещи в Родос е „Платея Ипократос“, където се намира и средновековният фонтан „Кастелания“. От него може да се впуснете към плетеницата от калдъръмени улици с множество занаятчийски работилници, галерии, магазинчета, между които се намират и домовете на много от местните. Разхождайки се из стария град човек се чувства така сякаш е част от филма „Последните рицари“ или пък лентата за „Робин Худ“.

Новият квартал на Родос е всъщност на повече от пет века. Той възниква вследствие на това, че османските завоеватели принуждават местните да си построят нови жилища извън стените на града.

Акрополът на Родос – намира се на около 2 км. или 30 минутна разходка пеша югозападно от Стария град, може да се стигне с автобус 5. Това е мястото където в миналото се е намирал древният елинистичен град. Днес тук са възстановени арена от 2-ри век след Христа, театър, останките от храма на Аполон.