Отдалеч се вижда. Прилича на огромна птица от миналото. Разперила криле, сякаш пазеща най-голямата скъпоценност.
Замъкът Хохенцолерн.
Вероятно ви е попадала негова мистична снимка. Когато аз я видях си мислех, че е картина – фантазия на някой даровит художник. За интересните места понякога човек трябва да почака. Така беше и с този замък. Слънцето огря моята малка мечта в края на октомври, когато в последните дни преди да ни наложат дългата карантина, се отправихме към съседната провинция.
Късна есен, цветен листопад и едни такива вълшебни мъгли – щастливци са тези, които живеят в района на замъка, щастливка съм и аз, че го видях точно както на онази снимка – мистичен, загадъчен, проникновен, омайващ, приканващ за един различен свят.
Той е резиденция на династията Хоенцолерн* – една от най-старите и влиятелни фамилии, които управляват още през Средновековието и властват в Прусия и Бранденбург до края на Първата световна война.
Замъкът Хохенцолерн (среща се и като Хоенцолерн) е седалище на немските императори и е смятан за един от най-красивите замъци не само в Германия, но и в Европа. Издига се на едноименната планина на 855 метра надморска височина, макар че местните наричат хълма Цолернберг или просто Цолер.
Смята се, че вероятно името произлиза от латинското „mons solarius“ – слънчевата планина.
А точно за този хълм, на който е кацнал, император Вилхелм II (1859-1941) кратко обобщава: „Гледката от тук горе е цяло приключение.”
Кой би дръзнал да противоречи на един владетел?
Истината е, че това е най-малкото, което може да се каже за местоположението на замъка!
Сегашният кралски палат, макар да изглежда старинен, всъщност новото му летоброене е сравнително скромно и отново има френски акцент.
Да отворим страниците на историческите документи. А те раказват, че на това място в началото на XI в. е построен първият замък. За времето се смята, че той е бил „короната на всички замъци в Швабия“ и „най-укрепената къща в германските земи“. И може би точно заради това е бил обект на постоянни атаки и нападения както от стрелци, така и от рицари. Първите 400 г. след изграждането му преминават през непрестанни набези.
1423 г. се оказва трагична – тогава е унищожен след 10-месечна обсада.
По-късно обаче започва неговото ново изграждане от вътрешността, в която се е намирал малък параклис. Именно той е единственото наследство от средновековните здания. Така околко капелата възниква здрава и стабилна крепостна стена, която била убежище за династията Хохенцолерн по време на 30-годишната война.
След нея владетелите се сменят, а имотът губи своя блясък и стратегическа значимост, запада и това води до разрушаване на някои постройки.
На практика сегашният замък е изграден в периода 1846-1867 когато пруският крал Фридрих Вилхелм IV заедно с братовчед си принц Карл Антон фон Хоенцолерн, започват началото по възкресяването на руините.
Ето какво разкриват още архивите за мотивите на Вилхелм ÎV: „Споменът за Хохенцолерн ми е изключително мил и като красив сън, особено залеза, който видяхме от един от бастионите на замъка … Ами това е мечта от детството – пожелайте отново да видите Хохенцолерн да стане обитаем … „
След завършването на строежа новият замък се превръща в символ на владетелите на Югозападна Германия. Интересно е, че последният дворец е дело на немски архитект, но и този път (както Линдерхоф и Херенхимзее) с френски нотки! Проектиран е в неоготически стил по модел на някои от замъците по долината Лоара.
Хохенцолерн се състои от много високи кули и укрепления, които са били истински шедьовър за 19 век. Любопитен детайл също така е, че до средата на ХХ век – до 45-та година, там не живее нито един благородник от династията, тъй като красивият замък има за цел да бъде нещо като крипта на монархическото семейство.
Всъщност след тази година той става дом на последния пруски принц – Вилхелм. Той, както и съпругата му Сесил са погребани в имението.
Съвременната приказка Хоенцолерн
Днес замъкът е превърнат в своеобразна музей-галерия с изключително ценни картини от бележити художници от 17 до 19 век и с различни исторически артефакти. Сред тях е короната на Вилхелм II. Пази се и оригиналното благодарствено писмо от първия американския президент Джордж Вашингтон, който изказва своята признателност за оказаната подкрепа в Американската война за независимост. В една от залите пък може да се видят родословни дървета на всички, живели тук.
Именно за различните ценни вещи, наследство на тази голяма династия, съществувала почти цяло хилядолетие, се водят 30 годишни спорове – не за самия имот, който е частна собственост, за разлика от дворците в Потсдам и кралските паркове, които също принадлежат на фамилията Хоенцолерн, но са включени в световното културно наследство.
Експонатите на фамилията наброяват 15 хиляди, а държавата има претенции към тях. Казусът разбира се е твърде сложен и оплетен и за това е в ръцете на магистратите.
Част от находките и предметите от тази 950-годишна семейна история са частна колекция, която управлява Georg Friedrich, Prinz von Preußen, както може да се прочете на официалния сайт на замъка. Там той припомня за неговите предци – пруски крале, германски императори – Вилхелм I, Фридрих III, Вилхелм II. Колекцията е публично изложена като принц Фридрих гарантира, че тя ще бъде разширявана в бъдеще. В замъка се намира и частният архив, който е отворен за учените.
От средата на 50-те години замъкът е и ваканционна резиденция за ученици от бедни семейства, като досега над 14 хиляди деца и младежи са нщували безплатно.
Бившият пруски принц се надява на извънсъдебното споразумение, защото смята, че съдебното може да отнеме няколко десетилетия още, докато извънсъдебен компромис би бил най-доброто и за двете страни. Самият той заявява готовност да се раздели с голяма част от предметите в полза на държавата.
Защо ви разказвам 11 месеца по-късно тази история?
Защото оказва, че през първия ден на ноември 2020 ние сме били сред последните посетители на замъка. Той остана затворен буквално допреди седмица, но ако сега решите да го разгледате на живо, вече можете.
* В продължение на почти 1000 години семейство Хохенцолерн оказва решаващо влияние върху съдбата на днешна Германия и извън нея. И двата клона на династията са оставили впечатляващо наследство, разпространено в цяла Германия. Това са замъци, църкви, манастири, паркове и великолепни сгради
PS Това се оказа най-трудният за снимане замъка – не се „събира“ в кадър
авторска рубрика: Димитрина Пандурова
за още теми и истории може да последвате страницата Германия отблизо във ФБ
