Каква е първата асоциация, която изниква в съзнанието на един чужденец, когато се представите, че сте от България? За някои хора това е футболист от миналото, за други това е лятна ваканция, новина от криминалната хроника или някой субективен репортаж на немска държавна телевизия. Много сънародници биха казали, че в Азия името „България“ е слабо известно. Но в източна и югоизточна Азия, особено в Тайланд, Япония, Индонезия, Малайзия, името на нашата родина далеч не е нечувано. Затова за съжаление не са допринесли български държавни институции или предприемчив бизнес, а една фирма от Япония. „Мейджи“ е най-големият производител на млечни продукти в Япония. В далечната 1972-ра година японците започват редовно да пренасят със самолети бактериите, които правят българското кисело мляко с високи хранителни качества и ползотворен ефект върху здравето. Тогава „Мейджи“ подписва договор с българската държава за редовен внос на лактобацилус булгарикус. Но вместо да поставят свое японско име, предприемачите решават да заложат на името на нашата държава. Нещо, което никой български производител в тази индустрия не е направил до сега. Японците получават правото да използват името и през 1973-та година кисело мляко „България“ се появява на японския пазар. Докато в България нито едно правителство или фирма не смее да каже истината, че България е родината на киселото мляко, японците гордо и открито го правят. Вече над 40 години българското кисело мляко е обичано в Страната на Изгряващото Слънце. Но не само там. Японското кисело мляко с българска закваска се продава в Китай, Тайланд, и всички останали държави в Югоизточна Азия, където оперира „Мейджи“. Договорът за използване на името и закупуване на бактериите през 2013-та година беше удължен до 2040-та година. Наистина е приятно да видиш името на своята държава на гигантски билбордове на централни точки в столицата на Тайланд и във всеки магазин. Но тук идват наред няколко важни въпроса: 1. Защо българските компании не последват примера на японците и не продават българско кисело мляко в чужбина и не рекламират, че българското кисело мляко е оригиналното кисело мляко? Защо японците могат, а ние не? 2. България днес, след като се срина за 30 години от 34-то място по ниво на развитие на обществото и качеството на живот, до 88-мо според ООН, не може да се похвали с много оригинални и конвертируеми продукти. Киселото мляко е може би най-добрият вариант засега. Защо българската държава преди няколко години закри консулството си в Бангкок, където очевидно „България“ е позната и това би била добра предпоставка за надграждащи търговски отношения? И в двата случая отговорът се крие в това, което различава съвременните японски предприемачи и българските.
П.С. Ако някой ви каже, че Франция е родината на киселото мляко, попитайте дали знаят за произхода на мосю Данон. Скоро предстои материал за българския евреин от Солун, който имигрира във Франция, пренася киселото мляко и създава „Данон“
http://www.meiji.com/global/about-us/history/
.
