Баварската Тоскана – Айхщет до Папенхайм
И пак е събота! И няма да вали дъжд! Обещават слънце и завръщане с бавни стъпки на истинската пролет, която се беше скрила неизвестно къде.
И петите ме сърбят да потегля, след като майският студ ме принуди да остана почти цяла седмица вкъщи.
Трудно е само да реша къде. Имам поне няколко жокера в джоба. Буквално до последната секунда в мен се борят план А, план Б и план С. Премигам с очи и знам, че днес искам най-после да стигна до една от най-старите крепости в Германия – Папенхайм. Стои в списъка поне от 2 години, но след като наскоро гледах филм по History Chanel, зае предни позиции.
Вече сме на път, а пред нас се откриват пейзажи, които засенчват и най-красивите снимки от Тоскана. Районът е хълмист, а по него са се ширнали жълтите рапични полета, насичани от младата пшеница. Гледка, която те грабва, развихря те като най-силното торнадо и се намърдва там-някъде в съзнанието ти, за да остане завинаги!
Естествено не мина и без ремонтите. Понякога се питам – възможно ли е някога тази държава да остане без тях?
И понеже водещото на тази събота бе импровизацията, така си и вървеше. Отбихме от магистралата по селските пътища. Мернах табелата Айхщет и вече знаех, че нашата съботна обиколка ще започне с него.
И пак се занизаха жълтите пейзажи – греещи, на фона на най-фантастичните облаци.
Чак не ти се иска пътят да свършва. Да препускаш през тези гледки цял ден.
Айхщет е древен град, за който първите следи водят още 10 хилядолетия преди новата ера. Днес там се намира католическият университет, а градът е вероятно най-добре запазеният бароков такъв не само в Бавария.
Вече над 30 години тук се намира единственият католически университет в немскоговорящия район, създаден през 60-те години първоначално като колеж.
За града във визитката му ще прочетете – „Айхщат – бароковото бижу в природен парк Алтмюлтал, градът, който е като сандък със съкровища“.
Освен, че се кичи гордо с титлата университетски град, тук има находки на древни вкаменелости, изваяни с хилядолетия, а по-късно своя бележит отпечатък са оставили произведения на изкуството от епохата на барока или надградената изобретателност на съвременната архитектура.
Църкви, манастири, барокова градина, музеите на града също са вълнуващо пътешествие назад във времето до праисторическите времена по тези земи, през римляните и келтите и до късните векове.
И как да не ни грабне на мига, когато ни посрещат толкова тържествено с баварската духова музика. След дългите месеци живот без себеподобни, без насладата от изкуство, без онзи живец, който основно ни отличава от други създания, Айхщат ми се стори като да съм на опера във Верона.
Изискана елегантност и невероятна грация се носи от централните улици на този град. Барокови къщи, църкви и дворове и няколко фонтана – това е като резерват от тази епоха. Като енциклопедия на бароковото архитектура и всеки почитател задължително трябва да се докосне до него.
Опитахме вкуса на италианския сладолед, наслаждавайки се на гледката към красивия площад и на глицинията, чийто цветове невероятно допълваха една от малкото фактверкови къщи в града.
И отново по пътищата. На път за Папенхайм има една точка, от която се открива великолепна гледка към града и към Вилибалдсбург. Замъчният комлекс е затворен, поради реновиране. За него не бях чувала нищичко до сега, неизвестно защо, при положение, че датира от средата на 14 век.
Известен е със своята градина с над 1000 екземпляра, които още през 17 век са събрани от един нюрнбергски фармацевт в най-обширната книга с фотоси.
Замъкът е бил владение на шведите, в средата на 18 век е лагер за френски военнопленници и от началото на ХХ век става собственост на държавата.
От Айхщет до Папенхайм са 20-ина км. Крепостта или по-скоро останките от нея, се издигат на един завой на река Алтмюл, в живописния природен парк Алтмюлтал. Едноименното градче е съвсем малко – жителите му са малко повече от 4000, но за сметка на това са истински богати. На няколко метри се простират новият замък, старият замък, а на хълма е и бургът. Замъкът е бил арена на множество сблъсъци между баварските херцози и противоположния крал почти през цялото Средновековие. И причина за това е, че в миналото е бил на границите между Франкония, Бавария и Швабия.
Той е седалище на графовете Папенхайм, династия, която някога са били императорски наследствени маршали на Свещената Римска империя.
Частично запазеният замък се смята, че е основан около 1140 г. Има твърдения, че вероятно дори и доста по-рано, но засега тази версия не е потвърдена.
Днес крепостта е превърната в музей, а в параклиса може човек да се венчае. За жалост през съботния ден беше затворен и много посетители бяха разочаровани, като нас.
Градчето е оцеляло през последните векове невредимо и запазено. То е заобиколено от части от средновековната градска стена, а над него се издига живописната верига на Алтмюл.
Старинната част се състои от две успоредни централни улици. На едната се издига старият замък, който е тук вече 5 века. Днес той е собственост на фамилия фон Еглофщайн* и не е отворен за посещения.
Новият дворец има 200-годишна история.
Иначе самото градче Папенхайм за първи път е споменато още през 802 година.
А на връщане нямам търпение да се потапя отново в тази лилаво-жълта омая, завладяла сякаш цялата земя, да съцерцавам всички тоналности на зеленото, синьото и прясно разораната земя.
PS Последният кадър е от страницата на Франкише Тоскана, той най-близо показва гледките, които човек може да види в този район!
авторска рубрика: Димитрина Пандурова
за още теми и истории може да последвате страницата във ФБ – Германия отблизо
